Страници

петък, 19 март 2010 г.

Страната на колелетата

For English scroll down

 Добре де, вие може би  я знаете като страната на лалетата:)))



Аз асоциирам всичко с вкуса на храната и разбира се ще ви предложа да "опитате" мъничко от Холандия. Предложението ми е за Холандска мидена супа с шафран (с нашенски черноморски миди).



И така, ноември месец е. Аз се боря за оцеляване на поредния  семестър от обучението, което ми организираха от фирмата.
Не започва никак добре. Първо полетът е в 6 сутринта. Както подобава съм цъфнала рано, рано на летището и  разбира се съм си букнала място точно до прозореца. До мен дреме дебела лелка германка, а точно до нея се е сгушил кльощав английски младеж. На около 30-та минута и след втората чаша кафе с ужас установявам, че ми се пишка, а пътят до тоалетната ми е отрязан. Дори и да предположим че някак си успея да издишам всичкият си въздух и да се промъкна покрай телесата на лелката, просто няма как да премина през изпружените на пряко на пътеката крайници на хъркащия студент. Ми хубаво сега, какво толкова - има няма още два часа и нещо ще стискам. За мое щастие след около час народа се поразбуди и аз използвам намалението да се шмугна в тоалетната. Понеже над цяла Европа е облачно и няма какво толкова да се снима си зарязвам апарата в ръчния багаж. За първи път от както го имам решавам, че няма да го гушкам по време на целия полет и мисля, че винаги ще съжалявам за това! Кацаме съвсем малко след зазоряване. Всичко е окъпано в светлина и изведнъж точно под нас облаците се разкъсват и се открива най- прекрасната гледка, която някога съм виждала - каналите на Амстердам обляни в ранната утринна светлина. А моят апарат е в раницата...Вярвайте ми, едва ли някога ще спре да ме е яд!
Кацам  на летище Schiphol и почти ревейки от мъка, почвам да се лутам, търсейки изхода. Има ленти за придвижване, ама някои хора са хитри и решават, че няма да се ръгат с тълпата, и ще подтичват до лентата с ръчния багаж. Ми да, има няма 20 минути пеш, ама пък после с каква хубава мускулна треска се сдобиваш и колко приятно ти е схванат врата от апарата. Другият път като ми кажат, че еди кой си гейт е на майната си, ще взема даже и да им повярвам. То не че е трудно да се досетиш, че нашите авиолинии кацат в трета глуха... Поне се успокоявам, че все пак е слънчево и ще снимам. Натоварвам се на автобуса и криво ляво успявам да се разбера с шофьора къде трябва да слезна. Около 30 секунди преди да се смъкна на спирката, слънцето се скри и мъничко след това заваля кротък, наквасителен ноемврийски дъждец:)


И така цяяяяяяяял ден:) Всъщност грешка. Не валя през цялото време. Спираше в момента, в който ставахме прекалено мокри и змръзнали и сядахме в някое заведение. Тогава времето рязко се променяше и даже почваше да се показва слънчице. В моменат в който си показвахме носовете навън и отново почваше да вали:) Пих 3 пъти кафе и ядах два пъти супа:) Накрая ни писна и се качихме на едно от многобройните корабчета, които пъплят из десетките канали на Амстердам.




Няамше как да не посетим и прословутият пазар на цветята. Останах леко разочарована, но може би защото беше ноември и защото имах прекалено големи очаквания. Все пак сега като си гледам снимките, мисля че дори и по това време на годината е доста пъстро местенце:)


Разходихме се и до кварталът на червените фенери. Снимки обаче няма. Предупредиха ме, че аз съм си извадила апарата, аз съм се оказала в реката, заедно с него:) Нямаше нищо кой знае колко интригуващо за мен, така че и не съжалявам особено.
Значително повече ми хареса нощен Амстердам. Народ има навсякъде и до късно.


Хората си имат и нощна ледена пързалка. Не проверих до колко часа работи, но в 2 през нощта беше отворено и имаше няколко екстремисти, които се пързаляха дори и по това време на денонощието.


За самото обучение, което ме сполетя на следващия ден и за презентацията, която се наложи да изнасям пред шефовете ще ви разказвам някой друг път. Там имаше други интересни случки и асоцияцията ми е друг тип храна, нямаща нищо общо с тази част на света:)))

Ще продължа с разходката из Амстердам през свободния ден, който си бях предвидила. Беше ми малко скучно, защото бях сама, но дори и така успях да се снимам:)


Поразходих се до пристанището и музеят, който е там. Може би в ясен слънчев ден, щеше да излезат по хубави снимки, но и така стават за спомен:)





 Пристанището се намира точно зад ЖП гарата и има безплатен ферибот, който свързва двете части на града. Точно на ЖП гарата се сблъсках с най- големият културен шок, който изпитах на това място. Принципно вече бях свикнала с колелетата, които са абсолютно навсякъде. Заради каналите, тесните улички и най- вече липсата на места за паркиране, това е основното средство за придвижване на амстердамци. Има си специални алеи за колоездачи. Това не им пречи да пъплят навсякъде, да подзвънкват нервно със звънци и да се опитват да те прегазят във всеки удобен случай (дори и ако ти свети зелено). Има  заключени колелета по специалните паркоместа, има ги облегнати на стените, заключени по стълбовете, завързани за мостовете. Има ги нови, може да се натъкнете на останки, стоящи там от поне 5 години, има ги с кошове, има такива за возене на деца... Кулминацията беше четириетажен паркинг за колелета!


И разбира се при цялото това море от колелета, някак си е логично да има и .... паяци за колелета:)))) На гарата имаше една групичка от униформени служители, които с резачка прерязваха веригите на нарушителите, след това ги натоварваха на мъничко камионче и ги откарваха в неизвестна посока:) Може би на наказателен паркинг за колелета... не попитах... жалко:)


Другото нещо, което ме впечатли са сградите в центъра на града. Сигурна съм, че всички сте виждали снимки на типичните амстердамски къщи - високи и тесни. Това на което вероятно не сте обърнали внимание е че са криви:) Поради естеството на терена (да си го наречем блато), къщите са подали с течение на времето. Сградите са плътно долепени една до друга и понякога в горния край можете да забележите отклонение от 30-40 см.


Предполагам че вече ви е писнало да ме четете, искате най- после да престана с безцелното шматкане по амстердамските канали и да ви дам рецептата за супата:) Преди да приключа ще ви кажа само още едно любопитно нещо.
Холандия се намира на брега на Северно море и като при всяка морска държава, култът към морето е бил голям. Та вместо на 25 Декември, когато празнуваме Коледа, холандците си разменят подаръци на 6 Декември, когато е празникът на Свети Никола.


Хайде сега на супичката:)
След дългият пост за града си избрах една простичка рецепта, че туко виж не сте издържали да я дочетете и нея:) Обаче да знаете, че е страшно вкусно!


Холандска мидена супа с шафран

Продукти:

  • 500 гр миди с черупки - ако не сте такъв екстремист, сложете мидите без опаковката, но да знаете, че трябва драстично да намалите количество и няма да е същото:) Аз ползвах нашенски, уж от мидената ферма
  • 150-200 гр морски дарове - купих замразен микс от калмари, скариди, октоподи и миди. Мисля че след като се размрази и се изпари ледът количеството драстично се редуцира...
  • 200 мл бяло вино
  • 500 - 600 мл зеленчуков или пилешки бульон
  • 1 стрък целина
  • 1 морков
  • 1 скилидка накълцан чесън
  • 1 глава лук - нарязана на кубчета
  • няколко листенца шафран
  • 100 мл течна сметана
  • сол и черен пипер

В дълбока тенджера и в мъничко зехтин задушавате чесъна, лука, и моркова за около 5 минути. Добавяте морските дарове, посолявате и ги захлупвате докато си пуснат всичката вода. При тях отива целината нарязана на кубчета, а веднага след нея изсипвате в тенджерата добре почистените пресни миди, както са си с черупките. Пак за душавате, докато се отворят (около 2-3 минути). Добавяте бялото вино, шафрана и бульна.
След 30 минути супата е почти готова. Остава ви само да прибавите сметаната. След 10 минути дърпате от котлона и може да сервирате.




Dutch mussel soup with saffron

Ingredients:

  • 500 gr fresh, well washed   mussels with the shells
  • 150-200 gr frozen seafood
  • 200 ml white wine
  • 500 - 600 ml vegetable or chicken stock
  • 1 celery sticks,
  • 1 carrot
  • 1 clove garlic, finely chopped
  • 1 medium onion, finely chopped
  • A few strands of saffron
  • 100 ml cream
  • Salt and pepper

Put the onion, garlic  and carrot to a large pot into 2-3 tb.s olive oil. Stew for 5 minutes and than add  the seafood, cover the pot and allow too cook until the frozen water steam away. Put the mussels and celery into the pot, and cover them again for approximately 2-3 minutes until the shells open.
Put the wine, vegetable stock (or chicken) and the saffron in the  pot  and leave everything for 30 minutes over a medium-high heat. Now add the cream and after 10 minutes you are ready to serve the soup!




20 коментара:

  1. Чудесни снимки, Лулу! Хареса ми разходката :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Много ми хареса разказаното и видяното! Само ще си позволя да вметна нещо, което зная за къщите и отклонението от вертикалата. Смята се, че е съвсем умишлено. Версиите са две. Първата: Наклонът помага при качването на мебели с помощта на куката най-отгоре на фронтона (при тясното лице на всяка къща не може да си позволят лукса за широки стълбища) Версия две: Честите дъждове, за които разказваш, по-малко да мокрят фасадите.

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасна разходка направих,Лулу :)
    Единствено снимката на супата, която си поставила в началото ме караше неистово да преглъщам :))
    Страхотна супа и снимки!
    Ароматна и усмихната вечер!

    ОтговорИзтриване
  4. Много обичам travel-очерци.Мерси за виртуалната разходка.Снимките са екстра,а времето за съжаление няма как да си го поръчаме.
    Хубави почивни дни!:)

    ОтговорИзтриване
  5. Ех, и на мен ми направи впечатление огромния паркинг за колела до гарата (и аз го снимах). А надписите, че снимането на червените фенери много не ме стресна, а и както казваш и ти - определено няма кой знае какво за снимане. :blink:
    :)))
    Много ми хареса разходката, върна ме назад във времето, за което ти благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря много за коментарите!
    Феодора, проблемът е че моят апарат е голям и има дълъг и доста натрапчив обектив:) Хората обикновено остават безразлични, като си щракаш с малките апаратчета, но като извадиш нещо с по- голям диаметър на лещата и стават доста подозрителни:)
    Ивейн, може пък наклонът да е в следствие на качването на мебелите до горе:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Късметлийка си, че имаш такова бижу тогава :)))
    А, аз пък си мислех, че наклонът се дължи на това, че така по-евтино им излиза - хем купуват по-малко земя, хем се ширят на "широко" :))) (аналог на тесни фасади, заради високите данъци, които са плащали). Не знам дали си видяла най-тясната къща - голям смях :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Прекрасна разходка, а супи всякакви с миди обичам и направо се облизах при вида на твоята- толкова изкушаваща!
    Слънчев и усмихнат уикенд!

    ОтговорИзтриване
  9. Федора, да съжаление не успах да стигна до там.
    Пепеляшке, тази супа наистина се оказа много добра. Рецептата не е комбинация от две други, но с този шафран се полуци много приятно.
    Хубав уикенд на всички ви:)

    ОтговорИзтриване
  10. Ooo, миди с шафран е непогрешима комбинация, миди с ориз и шафран също, много апепитни снимки! А на Холандия й отива да е дъждовна ;-)

    ОтговорИзтриване
  11. Лулу, много увлекателно разказваш! Едва ли някой ден ще имам възможност да посетя Амстердам и затова ми беше много интересна твоята история. А снимките са невероятни!!!

    ОтговорИзтриване
  12. ЛаМартина, наистина се получава чудесна комбинация. Мисля да я използвам и за напред:)
    Голди, нищо не се знае:) Пожелавам ти да имаш възможност да видиш Амстердам на живо. И не само Амстердам:)

    ОтговорИзтриване
  13. В Холандия не съм ходила, но четейки разказа ти, много ми напомня за Белгия. В Антверпен също има улица на червените фенери и аз също като теб бях предупредена да не снимам, макар че имах голямо желание да покажа на приятели за какво става въпрос :D Не знам как е в Амстердам, но в Антверпен е една огроооооомна улица, още няколко по-малки, които я пресичат и всичките пълни с малки остъклени "магазинчета", където може да се намери всичко, за всеки "вкус" :D

    Супата изглежда много апетитно, обожавам всякакви морски деликатеси!

    ОтговорИзтриване
  14. Lulu, правиш много интересни разкази в картинки. Не съм опитвала такава супа, но снимките ти са толкова апетитни, че могат да ме накарат някой ден да пренебрегна традиционния си вкус и да пробвам мидена супа. А Амстердам ми е сред набелязаните цели. От сега съм сигурна, че този град ще ми хареса.

    ОтговорИзтриване
  15. Хей.. Лулу,

    надявам се нямаш нищо против.. ?

    Поздрави и :-)

    ОтговорИзтриване
  16. Дими, разбира се че не! Много ти благодаря!!!
    Ирина, в Амстердам е по абсолютно същия начин:)
    Кали, заслужава си да се види, но ти препоръчвам пролетно време:)

    ОтговорИзтриване
  17. Дам е един от любимите ми градове и изобщо Холандия, поздрави и благодаря за тази разходка натам:-)
    имам снимки от червения Дам, щраках доволно нахално, така че може да ги надникнеш при мен и си избереш някоя, http://picasaweb.google.com/engyorhid
    нямам нищо против;
    да, холандците си разменят подаръци на малката Коледа - санта сикретс.. не запомних точно, супите са страхотни, ще ползвам рецептата непременно:)

    ОтговорИзтриване
  18. angie, благодаря ти! Имаш много интересни снимки! Мисля да поостана и в блога ти, ако нямаш нищо против:)

    ОтговорИзтриване
  19. Лулу, разбира се!:-) и аз надничам вкусните ви блогове с радост всеки път:)

    ОтговорИзтриване
  20. Отново се връщам към този пост :)
    Знам, че имат тесни фасади, защото плащат данък сграда според фасадата :)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...