Мизерията

Не се заблуждавайте от заглавието, няма да пиша по някоя злободневна тема! Ще си останем на кулинарна тематика с една много простичка, лесна и невероятно вкусна рецепта.

Всъщност Мизерията е партизанското име на едно заведение (ако изобщо може да го наречем така:)))
Ясно осъзнавам, че рецептите, които обикновено публикувам, не винаги са за всеки вкус. Понякога са трудно изпълними, а понякога използвам продукти, които част от аудиторията даже не е чувала. Не се заблуждавайте, че у нас ядем само такива странни или възвишени неща. Мусаката  и кьопоолуто   са си на почит и уважение, на на вас едва ли ще ви е много интересно да четете такива рецепти.
И за да ви илюстрирам по- нагледно, че нищо земно не ми е чуждо, ще ви споделя как някои индивиди успяха да ме заведат на обяд във въпросната ...Мизерия...
Може би да започнем по ред на номерата.
Местонахождение: Позиционирали са заведението на удобно и достъпно място в елитен квартал, като сградата и интериора са добре обмислени, така че да пасват изцяло на вкуса на редовната аудитория. С две думи - един трафопост до гараж Земляне:) Както казвам гараж, разбирайте, че е на самият вход за автобусите.
Посетители:  свеждат се до редовния контингент от автомонтьори и шофьори. Нищо лошо, но когато имаш подобна професия, работното облекло е задължително, а машинното масло, намазано до ушите е част от ежедневието:)
Обстановка и обзавеждане: Както казах, обстановката пасва идеално на посетителите и заведението е обзаведено с "кокетни" масички изостанали от соцреалистическите заводски столове:) Ако не се сещате, става въпрос за онези с плот от едропресована плоскост с метални крачета. Отгоре са застлани с покривки на каренца. Всъщност били са някога, но от тогава е изтекло доста време, петната и дупките от цигари са станали толкова много, че отгоре се е наложило да заковат балатум:) Столчетата също не са за пренебрегване. Те са като едно време в училище, само дето са доста изпочупени.
Обслужването: направо ви оставя без дъх! Подреждате се на стройна стегната опашка, взимате си пластмасова табличка, но която вече не и личи цвета, обзавеждате се с пластмасово панерче за хляб и чинно изчаквате да ви дойде реда на гишето. Там ви очаква менюто, написано на ръка с има - няма 2-3 правописни грешки. Храната, която сте си поръчали се сервира в пъстра, весела смесица от пластмасови китайски чинийки и метални купички от едно време. Като съвестен посетител, след като се наядете, имате честта да си отсервирате масата на посочения за целта шублер:)
Озвучение: Ако сте жена, ще се насладите на бодрите подсвирквания на всички служители на автопарка:) Моля ви проявете разбиране! Най- вероятно сте единствената жена през последния месец, която се осмелява да стъпи там:)
Храната: След всичко описано до тук, мислех да пропусна тази част:) С известно притеснение си избърсах столчето и се полях с разтвор за дезинфекциране. Щях да запазя състояние на пълен покой и минимум излишни движения, ако един от колегите, които ме завлякаха там не каза че се познава със собственика. След като имах възможността да посетя кухнята с радост установих, че изглежда прилично чисто и подредено и очакванията, да бъда изядена от странни твари не се оправдаха. В крайна сметка се престраших да изям един боб със салата и крем карамел. Ако искайте ми вярвайте, но никога през живота си не бях яла толкова вкусен боб и такъв невероятен крем карамел! Не съм сигурна, че ще отида пак там, но във всеки случай не пропускам възможност да си поръчам храна за офиса :) А този крем- карамел просто го сънувам:)

Рецепта за боб няма да ви дам, а и мисля че всички се справяте с крем карамела:) За сметка на това ще пусна едни пилешки бутчета, по много лесна и вкусна рецепта.

Печени пилешки бутчета в марината

Продукти:

10 долни пилешки бутчета и крилца (все пак зависи и от размера)
80 мл. кетчуп (около 10 с.л)
80 мл сос за барбекю  - аз ползвам с аромат на пушек
50 мл. едрозърнеста горчица
20 мл. балсамов оцет
4-5 с.л мед
черен пипер, сол на вкус

Разбъркайте всички съставки в купа и намажете мосото добре с ръце. Оставете го да се маринова няколко часа. Подредете в тавичка върху хартия за печене.

Разпределете маринатата от купата върху всяко парче месо.
Печете около 1-1,5 часа на 180 градуса, като в началото покриете с алуминиево фолио. Стават много вкусни, а и определено попадат в категорията на лесните рецепти.