Истории от детството

 Първият ми спомен е още от както съм била на 1,5г. Аз съм още в детската количка и чакаме на гишето за детската кухня. Спомням си цвета на стените, затъмненото стъкло на прозорчето, през което подаваха храната, кутиите на няколко етажа и най- вече как миришеше. Имам много ярки спомени от детската градина, миризмата на белина, примесена с тази на манджа, която те удря, още с влизането във фоайето. Помня ясно първите си години в училище и ужасната супа в стола. Помня късните, неделни семейни обяди с постна супа и пържени кюфтета с картофки ( любими). Усещате на къде бия, предполагам. Като цяло детските ми спомени са много свързани храна и миризма. Най- милите ми спомени са тези, в които сме били заедно и е било вкусно. Помня баба, която точеше кори за баница с една тънка дървена точилка и после ги подреждаше да "изпръхнат" върху вестници. Помня бакърената тава, в която печеше баницата. Баба си отиде от този свят рано. Аз бях на 5. На тази възраст не преживяваш тежко смъртта, но повече нямаше лято на село и баница на печката на дърва. Имаше само мили спомени. Днешните две рецепти са свързани със спомени за храна.

 

Случка първа

Помня и когато бях в детската градина.Мразех да ходя на детска. Мразех храната там. Една сутрин отивайки, за закуска ни чакаха филии с конфитюр и метални канчета с билков чай. Разсипах си чая и остана само филията с конфитюр. Беше отрязана от средата на хляба и ако си спомняте едновремешния заводски хляб, там са най- големите филии. На мен ми се струваше като нещо от книгата за рекордите на Гинес. Мармаладът отгоре беше повече от оскъден, хлябът доста сух. При липсата на чай едвам преглъщах. Другарката не ни даде да станем докато не си изядем храната. В конкретния случай си откарах до обяд. Тогава докараха нещо още по- гадно - мляко с ориз. Разревах се и повърнах. Онази другарка ужасно се изнерви и почна да ми крещи, че всичко ще изям и ще ми го изсипе във врата. На някои хора не трябва да им се разрешава да се занимават с деца! Настана невъобразима истерия и рев до припадък. Спаси ме една леля, която сервираше. Цял следобед си изкарах при жените в кухнята, които ме нахраниха с луканка. Беше много забавно. Единственият ми щастлив спомен от детската. После ме отписаха. А аз повече не понасях филии с конфитюр и мляко с ориз.

И така до миналата седмица. Значи, аз като един виден дървен философ, винаги съм обяснявала на народа около мен, че и най- омразната храна може да е сготвена така, че да стане вкусно. Какво тук означава някакво си "ма аз тиквички не ям". Ще ядеш бе! Ако не пържени, то на кекс с маково семе и лимонова глазура😁 Нещо в тоя ред на мисли.  Та във фейсбук има една много забавна група, в която се споделят весели спомени от детството. Някой беше пуснал пост за най- омразната храна в детската градина. Сега, нали никого няма да изненадам, като кажа, че млякото с ориз беше на челна позиция.  Като част от хората, дори не бяха преживели тоя уникален драматизъм, през който бях минала аз и нямаха такава дълбока травма, белязала завинаги живота им😂 Съзирам го аз този пост, а точно под него се е подредил един друг от една група за персийска кухня, в който се мъдри познайте какво.... Абе добър е алгоритъмът на Фейса, веднага ми изпльоска мляко с ориз. Само дето хич не даваше вид на онази бозава пихтиеста маса, поръсена с канела и в метално канче, дето я сервират в детската. То човек не може да тормози само децата си, решавам да приложа върху мен собствената ми тактика, че всичко става за ядене, важното как е приготвено. Въпросният персийски десерт се нарича Шоле Зард. Намирам си някаква рецепта и се почва едно двучасово баене. Не че е нужно, но на мен ми беше твърде любопитно и изядох половината ориз опитвайки го,  още преди да е готов. Крайният резултат беше нещо доста приятно. Мъжът на Лулу, който е един от малкото хора на тая планета, които го обичат това мляко с ориз и в класическия му градински вариант, също беше абсолютно възхитен. Получи одобрението и на Мартина, но тя се е метнала на баща си и освен това школата на "ма поне го опитай" си оказва своето влияние.  Ако сте от тези, които обичате мляко с ориз, предполагам, че ще ви хареса. Ако сте от тези, които до сега сте обръщали очи с погнуса - дайте му шанс. Поне го опитайте😂

Шоле Зард

Продукти

• 1 ч.ч. ориз
• 6 ч.ч. вода
• 2 ч.ч прясно мляко *
• 1 ч.ч захар**
• 1/2 ч.л. шафран
• 1/2 ч.ч розова вода
• 1/2 ч.л. смлян кардамон
• 2 с.л. масло
• щипка сол

* в оригиналната рецепта няма прясно мляко, а вместо него се добавя още вода. На нас повече ни допадна с прясно мляко

** на някои места срещнах 1 чаша, на други места 2. Ние не обичаме чак толкова сладко и с 1 ни беше чудесно. Пробвайте, винаги може да добавите още захар в процеса на готвене

Приготовление

Измийте добре ориза, докато водата стане бистра.

Смесете кардамона с розовата вода и оставете настрана

Смесете счукания шафран с 1 с.л. топла вода и също оставете настрана

В дълбока тенджера сложете ориза, солта и 6 чаши вода. След като заври, намалете котлона и оставете съвсем леко да къкри  30 минути, като периодично махате образувалата се пяна.  Смесете захарта с топлото мляко и добавете към ориза. Оставете за още 30 минути, като периодично разбърквате. Добавете шафрана и пак оставете, на слаб огън, докато започне да се сгъстява. Добавете розовата вода с кардамона и маслото. Варете, докато десертът стане леко лепкав. Налейте в купички и осветете една нощ в хладилника. 

Ние го изядохме по- голямата част още топъл. Беше много вкусен, но на другия ден беше в пъти по- добър. 

Не пропускайте розовата вода. Ако сте от София - има я при арабите на Симеон. Ако не, може да си поръчате и онлайн.

 

Случка втора

И така, аз съм втори или трети клас. Имам една съученичка Вики. Тя е добродушно момиче, което хич не блести с успехи в училище. Майка й е дребна  и мила жена, която идва в София от дълбоката провинция и е твърдо решена да подсигури на децата си по- добър живот и добро образование. Въпреки старанието си, Вики изоставаше и майка й помоли да я сложат до дете, което малко повече вдява материала. Вики се оказа на един чин с мен. Това си беше феноменална далавера, защото баща й беше тираджия и срещу малко помощ по математика, аз набивах шам фъстък на корем, имах дъвки Турбо и понякога шоколадови яйца. Та един ден Викито идва у нас след училище, аз се правя на домакиня и предлагам да обядваме. Мама е сготвила боб. Вики каза, че това било страшно селско. 

Не разбрах защо яде само принцеси и не опита боба. С цялата си наивност, реших че "страшно селско" е някакъв комплимент. На мен винаги ми е било много вкусно на село. Години по- късно разбрах, че хората не влагат този смисъл в тези думи. Голяма заблуда. За въпросните хора. На село си е много вкусно.  А боба си чудесно ядене. Аз нали на скоро се преместих да живея извън града, та сега като една видна селянка, собственичка на цели 3 кокошки, реших да сготвя боб. Ей го на.

Пюре от боб с печени зеленчуци

За пюрето

• 2 ч.ч сварен и боб
• 1 скилидка чесън
• 1 ч.л пушен червен пипер
• 1 глава лук
• 3-4 с.л зехтин 
• 1 стрък прясна мащерка или 1 ч.л суха
• Сол и черен пипер

За печените зеленчуци

• 1 ч.ч чери домати
• 2 моркова 
• 1 тиквичка
• 1 глава чесън
• 2-3 с.л зехтин
• 1 стрък розмарин
• сол и черен пипер

 

 

Започва се с подготовка на зеленчуците. Морковите се нарязват на пръчици, тиквичката на кръгчета с дебелина половин см. Главата чесън се отрязва от двата края и така както си е цяла, без да се бели, се слага в тавичка. Зеленчуците също се подреждат в тавичката, като е желателно да има разстояние между тях. Поливат се обилно със зехтин, посоляват се и се поръсват с черен пипер. Клонката розмарин се начупва и се слага между тях. Пекат се на 180г с вентилатор около 25 - 30 минути.

През това време в дълбок тиган се слагат 3-4 с.л зехтин. Загряват се леко и се добавя пушения червен пипер и скилидката чесън. Внимавайте да не прегорят. След около минута се слага 1/3 от боба и се намачква добре с вилица. Бърка се непрекъснато 5-6 минути. Добавя се нарязаната глава лук и останалата част от боба, заедно с 1 ч.ч течност. Това може да бъде водата, в която е врял боба или просто гореща вода. Ако ползвате боб от консерва, може да сложите течността от консервата. Оставяте още 20 минути на слаб огън. Махате от котлона, оставяте да се охлади леко и пасирате в блендер, заедно със събралия се сос от печените зеленчуци. Сервирайте в купа, като отгоре подреждате зеленчуците и поръсвате със струйка зехтин.

Та мисълта ми беше - недейте да страдате от предразсъдъци. Лишавате се от интересни неща в живота:)