Спомени от старите тетрадки: ванилови вафли

Мисля, че бях 5 или 6 клас, когато най- добрата ми приятелка имаше рожден ден и ни покани у тях. Нали се сещате, това е от онзи тип рождени дни, когато за първи път каниш и момичета и момчета заедно. Седите си около масата, на която неизменно присъства лимонада, кола, сандвичи с пастет и кашкавал и си мълчите неловко:) На този рожден ден присъстваше и една купа с мънички вафли, които бяха обект на особен интерес и разчупиха леда, като предизвикаха бой за последното парченце:) Взех рецептата от майката на съученичката ми и я връчих на моята майка, с идеята да я направи. За съжаление се наложи да отлежи цели две години, преди да намерим кори за вафли.

Време е!

Беше красива зима. По- истинска от всякога. Бяла, мразовита, снежна и  дълга... И все пак свърши. Пейзажът вече не е черно бяло. Все още доста мръсен и неугледен, но с потенциал:)

London at night

Мисля да отворя нова рубрика. Нещо от рода на "Пожелахте да видите", но моята е по- специална и ще се казва  "Доживяхте да видите". Там ще попаднат всички ей такива публикации. Има една от Будапеща, която кротко чака вече втора година. Тази за Лондон е доста по- новичка. Отлежа само година - направо божоле:). Междувременно ходих още веднъж и събрах още снимков материал, така че да стане още по- трудно за публикуване. Почвах я поне пет пъти. Писах я лежейки и пиейки кафе в леглото, писах я седнала на компютъра в 3 през нощта, писах я и на летището в Мюнхен, писах я в хотелската стая във Варшава, та ако щете писах си и седнала на пейка в Хайд Парк. Това последното не беше много умна постъпка. Поне не и при температура от -3:)  Музата, обаче, така и не дойде. Разказа стоеше все така разхвърляно, разпиляно и разностилово. В крайна сметка се отказах и реших да започна по- възможно най- лесният начин. Просто снимки.

Лондон е град, който заслужава много повече от "просто снимки" и със сигурност ще му отделя повече внимание, но в крайна сметка, реших да са няколко отделни статии. Не очаквайте туристически справочник на основните забележителности. . Аз ще споделя просто впечатления и най- вече... ами снимки:)

Бързи идеи: Пастет от риба тон

Май не съм много приказлива напоследък и е време да наваксам. Има доста неща, които ми се струват интересни за показване, но всеки път, когато седна на компютъра се сещам, колко много снимки трябва да обработя. И се отказвам:) Отлагам го за събота и неделя, когато пък изникват по- важни неща за правене. Междувременно се натрупват още снимки и още рецепти и става все по- трудно и по- трудно  да ги започна. В крайна сметка, преди изобщо да се откажа да водя блога, реших да започна с малки крачки. Много подходяща ми се стори една изключителна бърза и лесна рецепта, която от доста време е в в любимия списък на моите деца. Като вземете под внимание, че става буквално за 10 минути, мисля, че се е превърнала и в мой фаворит. И е много добра и за партита!

И освен това, сега е момента да се изфукам с новия си подпис за "брандиране" на снимките:) Маркирам си ги с много голямо непостоянство, но след като Google пуснаха нова функция за търсене на снимки, изведнъж си открих доста от моите по различни места. Там където бяха просто копирани и групирани с други за илюстрация на някаква тема,  не ме притесни, макар и да не е посочен източника. Истински ме вбесиха едни календари,  които можеш да си поръчаш онлайн и в които фигурираха чаените ми къщички и бисквитките крилца. Та така, сега пак съм с лого за известно време:) 

Пак се заплеснах. Идеята беше рецепта за пастета от риба тон, който е тема на днешната публикация.