Храна на открито: Кюфтенца в сладко кисел сос със сладко от чушки и свежа салата

- Мамо, тази ваканция съм си била само един ден вкъщи!

Факт. Но пък и аз не помня от кога събота и неделя не сме си били вкъщи. В най- лошия случай багажът се натъпква в колата в събота сутринта. В по- благоприятния - още от петък. Снимам непрекъснато, но трудно намирам време дори да прегледам какво съм направила. Някъде през юни се озовахме над Тетевен. Фантастична, спираща дъха гледка над село Бабинци, в подножието на малкото, заоблено връхче Острич. Деца, въргалящи се по поляните, добра компания и чудесна храна. Щастието има много измерения, но със сигурност това е едно от тях. Особено когато е придружено от чаша розе:) Единственото, което нарушава идиличната картина е липсата на лед за питиетата:)

Бяхме приготвили много неща. Имаше пастети, топено масло, домашни хлебчета, мъфини с череши, салати, кюфтенца в сладко кисел сос и неща, които със сигурност съм забравила вече. Мисля, че трябва да си водя списък, за да мога после да давам рецептите. За съжаление тези са безвъзвратно загубени, така че ще е задоволите с това, което си спомням - кюфтета в сладко - кисел сос

FAQ или често задавани въпроси

 
От доста време заобикалям тази тема, най- вече защото ми звучи доста претенциозно за блог, който принципно няма претенции за каквото и да било. И все пак след 5 години в публичното пространство май се налага. Освен това жегата ми се отрази, слънцето ме напече и изпитвам вътрешната потребност да охладя малко, засягайки  някои теми, които колкото и да се опитвам да избягвам, някой все ми връща топката.  Почвам ги в реда, в който се сещам.

Под небето на долината

Можеше да бъде всичко. Примерно  „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята,  безвремието, семплия живот,  слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите.   И храната! Тя не се поддава на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.