Ужасен ден

Беше ужасен ден. Валя сняг. Пак. От две седмици насам. Разбира се, вие знаете. Аудиторията във Фейсбук със сигурност ви е уведомила. Първоначално с възторжени възгласи и снимки на побелелия панелен пейзаж и дечица, правещи ангелчета в снега. После настроението постепенно се трансформира в досада и отегчение от студа и непочистените улици.

Спомени от старите тетрадки: Бисквитено руло с шипков мармалад

Честно казано не мога да си спомня точно,  дали като дете аз не обичах много - много сладките неща или просто у нас не се правеха на ежедневна база. Имах си, обаче, няколко много любими десерта. Като повечето неща през соца, бяха лишени от всякаква помпозност и доста повлияни от ограничения асортимент по магазините. Да речем, че се свеждаха да 2-3 вида кекс (не от най- любимите), домашен течен шоколад, бисквитена торта, сладък салам, Агнеси, Осмомартенски сладкиш (със сигурност вие не го познавате под това име, но някой ден ще стигна и за това да ви разкажа) и разбира се, прекрасното и многообичано в цялото семейство руло с шипков мармалад и бисквити. Точно за това последното, често се сещах, дори когато заживях самостоятелно и вече имах дете. Десертът е невероятно простичък, но всъщност много рядко го приготвям. Причините са няколко. Първо изчезна качественото масло. Поле се появи немско такова, но шипковия мармалад, който се продаваш, нямаше нищо общо с това, което трябваше да бъде. И разбира се, да не забравяме бисквитите, които в по- голямата си част са с палмово масло и изобилие от неестествени съставки. Понеже не се случва да го правя често, това последното бих го преглътнала за веднъж - два пъти в годината, но шипковия мармалад категорично не. Така до съвсем скоро, когато попаднах съвсем, ама съвсем истински шипков мармалад. Мисля, че изядох 1-2 буркана, директно с лъжица, преди да се пречупя да вложа тази скъпоценност в някакъв десерт. След това реших да приготвя рулото. То не стана точно руло. Всъщност никак даже, но идеята е същата:) Всъщност за да прилича на руло, би следвало бисквитите да са обикновени и кръгли. Тези, на които се натъкнах, бяха или някакви завъртяни, или с пълнеж и слепени, или най- често .... с дупка по средата. 

 Та ей ви го рулото, което не е руло:) Ако някой намери хубави кръгли бисквити, да свирка. Като благодарност, споделям от къде си купувам шипковия мармалад (https://www.ecwid.com/store/store4004123/). В случай, че сте се натъквали и на други качествени продукти, ще съм благодарна да ги споделите в коментарите.

Милион и едно желания

От доста време си мисля, че трябва да пиша повече.  Нищо подобно не се случи. Не съм си го обещавала и не съм се заричала по случай новата година. Обаче стана така, че от Момичетата от града ме поканиха за автор. "Какво толкова. Тамън ще го ползвам като повод за малко дисциплина" си казах аз. "Ще видим" каза съдбата. "Ахахахахах" каза ежедневието. Ма аз все пак се съгласих.  За сега ангажиментът ми към тях е 2 статии месечно. Хайде да видим, наистина.

 Днес излиза първия материал. Може да го видите тук. Ще  ги публикувам и в блога, за да може да си ги имам за поколенията:)))))

Най- доброто предстои

 

Е не, честно, повече не мога! Положението е международно, а аз съм в истерична еуфоричност, което по скалата на Рихтер е 10та степен на нервен срив. Преди точно, четири години публикувах този текст. Четири години по- късно положението е deja vu, открийте 10те разлики и "Фсички шъ омрем". Както казват мъдрите хора "Разкажи плановете си на Бог, за да ти се посмее" Голям смях ще да е в момента. Ммм да. Разлика, обаче все пак има. Много се радвам, че някога си, преди близо 7 години реших да водя този блог. Сега пред себе си имам една хронология на живота ми и много ясно мога да различа, какво точно се е променило от онази паметна 2013 година, когато бях твърдо убедена, че Маите леко са объркали датата за края на света. Очевидно съм успяла да поработя върху себе си.