Дъжд, Великден, Яйца, Козунак и доза заслужен мързел

Христос Воскресе!

Великден дойде и най- после спря да вали. Имах усещането, че винаги е валяло. Като погледна през прозореца и придобивах усещане за мухъл и влага, която се пропива през всяка цепнатина. Чудесен повод да си останем вкъщи:) И без това като тръгна в понеделник и ще се спра някъде към края на май. Може би. Не си направих кой знае какъв труд да се поместя от компютъра/телевизора/книгата.

Козунак със заквасена сметана

Беше ужасна седмица. Обикновено това е логичният резултат при прекаляване с комуникацията с идиоти. Не винаги е въпрос на избор. Влиза ми в длъжностната характеристика. За целите на самосъхранението, точно в такива ситуации се сещам, че много искам да правя нещо, което да изчисти лепкавата гадост от съзнанието ми. В повечето случаи това е фотографията, но доста често може да включва и други занимания. Да речем правене на козунак в 12 вечерта. Приемете го като нещо терапевтично. Много добре ми се получиха.

Ресторанти БГ

"Обичам" да ходя по заведенията из България. Много е "забавно".

По принцип имам теория, че ресторантите, локалите, кафетата и хотелите са много точно огледало на самата държава. При нас могат да се разделят на няколко основни групи:

1.Майната й на забраната за пушене

Вечно мрънкащи и недоволни, колко е страшно, как няма бизнес и как забраната за пушене е изгонила клиантелата им. Арогантно теглят майната на всичко в "скапаната държава" и любезно раздават пепелници на желаещите. По същия арогантен начин считат, че на служителите осигуровки не трябва да се плащат, готвач може да е Леля Милка  от третия етаж `щото има три деца и би следвало да може да готви, а за сервитьорка ще вземем Мимето, `щото е с големи балкони. Миенето на зеленчуците е глезотия, изхвърлянето на храна с изтекъл срок на годност е излишен лукс,  а всякакви там санитарни изисквания са поредната глупост в "тая скапана държава", която само спъва бизнеса. Интериорът е семпъл, свеждащ се до дървена ламперия/бар с огледала, плакат на някоя фолк дива, покривки с прогорено от цигара и тук таме мазно петно. Менюто се състои от няколко измачкани листа с поне две правописни грешки, набутани в скъсан канцеларски джоб. Задължително присъства шкембе чорба, скара и пикантни картофки - полуфабрикат. Последните са най- безопасни. За другото няма гаранция от коя част на прасето са направени, ако изобщо в направата фигурира нещо от прасе. 

2. Заведения тип битови

Дървена ламперия, прашасала черга на стената, гайда, колело от каруца и ковьорчета на масите са задължителна част от интериора. Сервитьорите са прилично облечени, с което се изчерпва почти целият им професионализъм. Такива работи като любезно отношение са измислени от лицемерните чужденци, само за да им вгадят живота и да развалят дисциплината на посетителите, които принципно трябва да подхождат със смирение, примирение и лек нюанс на страх при правенето на поръчката. Усмивката е абсолютно недопустима. Пише го в правилата за работа, където има ясно обозначена глоба за подобно нарушение.  Менюто е с дебелина на тухла четворка и се предполага, че трябва да съдържа отбрана селекция от типично български ястия. За съжаление рядко отстъпващи и на милиметър от Шопска салата, Снежанка, Таратор,  Език в саханче  и Сунгурларска. Гвоздеят се предполага да е скарата и специалитети, включващи всякакви странни и неидентифицирани  агнешки и свински части и вътрешности, от които всеки средностатистически чужденец го побиват тръпки. Точно кога и как панираните топени сиренца и пилешките филенца с корнфлекс влезнаха в националната кухня не е съвсем ясно. Представите ви за шишлик също много рядко се застъпват с жалките 5 парчета жилаво месо и спаружена чушка, които тъжно се  търкалят в чинията ви. Този тип заведения задължително включват и жива програма, под формата на цигански оркестър, който ви свири на ушенце с очаквателен поглед, отправен към чантата ви. С напредването на вечерта и количеството изпита ракия, оркестърът бива заменен от поп- фолк хитове, замаскирани като народна музика и посетителки, щедаро развяващи "балкони" тип Докотр Енчев в такт с музиката. Моля да имате предвид, че дрескодът включва леопардово клинче и впито боди. Съобразявайте се с тия неща.
Обикновено след 10 на масата мистериозни се появяват пепелници. Това, разбира се, на сутринта никой не го помни. Остава само главоболието от ракията мента и смрадливите дрехи.

3. Фюжън и минимализъм

Дръжте се снобско и на ниво. Задължително е. Интериорът следва последните тенденции в кубизма. Няма значение, че столовете са ви неудобни и дълго време да сте упражнявали йога, за да се задържите на тях 20 минути без прекъсване. Сервитьорите са със строго облекло в черно и бяло и с оцъклен поглед в следствие на колосаната, пристегната якичка. Ненатрапчиви. Доста пестеливи от към думи. Предполагам, че за всяко изречение им удържат от заплатата. За усмивка направо ги уволняват.

Менюто е кратко, сбито и абсолютно неразбираемо. Ама моля ви се, подготвяйте се предварително! Другото е невежество и всеки въпрос за разяснение се приема с лека досада и деликатно въртене на очи. Вие тия неща как така не ги знаете от малки, като в "белите страни" вече дори бебетата ги захранват със скалопини в марсала и пяна от горгондзола. Порциите, разбира се са минималистични. Вие нали не сте си мислили да ходите там за да се наядете. Ама стига де, просташко е!  Култура, Санчо, култура. А у нас само байганьовщина и после защо  сме на това дередже.
Пушене? Е стига де! Не е модерно! Все пак нещо положително:)

4. Заведения "При мама"

Името може да варира и да включва "При леля едикояси", "При Бай едикойси" и т.н. Във всички случаи концепцията е да се почувствате у дома си. Това разбира се, ако живеете в гараж и по принцип сте свикнали с пропита миризма на цигари, смесена с тази на бира и пот. Предполага се, че покривката  каре с червени, мазни лекета, трябва да ви навява спомени за детството, филиите с лютеничка и вкусните яхнии на баба. В най- добрия случай  ще ви се наложи да прочетете менюто за деня от малко листче, написано ръкописно с левия крак, докато някой е жонглирал с бутилката с олио и черпака от пилешката супа. Задължително с поне 4 правописни грешки, но това никой не го забелязва, защото и без това е нечетливо.  По кофти  вариант е направо да  ви го прочете  някоя кисела лелка с накапана блуза или чичко, с гол корем и наплюнчен палец, с който да обръща листчетата на тефтерчето си. Бъдете сигурни, че не си е измил ръцете, преди да ви донесе чинията с боб, в която същия този палец е обилно потопен. Не мога да ви гарантирам, че си е измил палеца и при осъществяването на някакви други физиологични процеси. Да не навлизаме в подробности.
Пушене? Що питаш,  някой го е забранявал ли?!

5. Хай левъл

Много хай- много левъл. От вратата ви взимат палтото и ви посрещат с любезна усмивка. В по- класните ресторанти даже ви го връщат после, без да се е пропило с миризмата на кухня. Ненатрапчива атмосфера с елементи на скрит лукс. Сервитьорите са любезни, вежливи и понякога даже компетентни. Менюто е разнообразно, но подбрано. Само не разбирам, защо когато дават  100 лв  за порция аржентинско телешко, хората стават някак ужасно претенциозни. Искат месото да не е замразявано, марулите да са свежи и рибата тон да не е от консерва. Що за капризи. Стегнете се! И това, че салатата с морски дарове струва 30 лв, далеч не ви дава основание да претендирате вътре да има повече от 3 бр. скариди, да се редуцира количеството на марулите и съвсем да изчезнат ролцата от раци. Авторски поглед? А? Кво? Не!
Цигари? Глупости!!!! Само в някое от затъмнените сепарета се случва чичко с увиснало шкембенце и положение в политиката да запали пура. Това предполагам, че не се брои. Само смърди.

6. Заведенията на мутрирте

Модерно е. Всяка мутра - ресторант. Ей така, да имат бизнес на светло и да си осветлят и съвестта, а защо не и да изкарат още някой лев от простолюдието.

Разбира се съвременната мутра не се занимава с подробностите от пейзажа. За това си има хора. В някои случаи даже им се получава добре, но не е гаранция. Обикновено се насочват към ресторанти тип Средиземноморска кухня. Предполагам, че е защото този тип храна върви с вино. Модерно е. Мотото е "всяка мутра  сомелиер". Иначе не си в крак с тенденциите. По- отворените предлагат вино от собствени винарни. Това също е модерно. Интериорът в тези заведения е натрапчиво скъп, така че от далече да си личи колко пари са изляти. Важно е. 

Обслужването принципно е добро, но леко арогантно. Така де, друго е да знаеш, че зад тебе стои Киро- Лопатата или Гошо- Болта и ако посетителите много ти киселеят за качеството на храната, винаги можеш да извикаш горилите на собственика. Макар пържолата да не е върха, а октопода да понамирисва, тези заведения обикновено имат постоянна клиантела от фолк-гърли и мутреси, които обсъждат последните тенденции при уголемяването на устни и къде ще да ги води "Муцката" през уикенда. Нивото на обслужване зависи от това кой си. Обикновен посетител - абе какво ни занимаваш с глупости. Бизнесмен - ти за кой се мислиш бе. Друга мутра -  хмммм, любезно, но тип "Ти кво търсиш тук".  Политик - просто безценно. С разрешението за пушене се процедира по вече описаната йерархия.

Този списък не претендира за изчерпателност. Възможни са хибридни варианти, а всяка прилика с действителни места и събития е неслучайна и нарочна.

Уважаеми ресторантьори,
Проблемът не ви е и няма и да  бъде забраната за пушене. Това е само оправдание за лошото ви обслужване, ниското качество, липсата на въображение и желание за работа. В ресторант ходя не за да се радвам на скъпите ви чаши, лошото обслужване и пушенето. Ходя заради храна, личното отношение и изживяването. Постарайте се.
За щастие има страхотни заведения, вложили мисъл и желание. Въпреки забраната за пушене там рядко има свободни места, а посещението без резервация в петък е абсолютно невъзможно.

Началната снимка е от една сладкарница в Амстердам. Малка, неугледна и със сладкиши, които се приготвят пред вас на място. Прекарах там два часа, гледайки като хипнотизирана сладкаря и миксера. Изядох 3 парчета пай и изпих 2 чаши капучино. После разбрах, че я държат българи.
Отговорите ги знаем. Задайте си въпросите.

Цветно

Честит празник на всички, носещи имена на цветя, бурени и всякакви производни на представителите на флората. 

Сред набедените за имащи имен ден е и моята Ина. Ако ви се губи логиката, тя всъщност е Виолина т.е. някакъв вид виолетка, което си е вид теменужка. Сложно е, но това е традиция, която затвърждаваме 15-та година. Нямам куража да я наруша, точно в тази чувствителна възраст. Както и да е. Не е важно. Просто да е жива и здрава и някак, ако може по магичен път да й се налее повече разум в главата.

Зелена вълна: Салата с левурда, бейби спанак и рукала / Зелено смути с авокадо и мента

Предполагам няма смисъл и аз да ви съобщавам триумфално, че пролетта е настъпила, че цъфналите дървета са прекрасни и навън е пълно с всякакви птички и пчелички. Традиционно това е времето, когато в менюто ни започва да преобладава зеленото, под формата на коприва, лапад, спанак, салати и всякакви други бурени, както мило го нарича Мъжът на Лулу.  Ако още не сте наблегнали на този вид храна, горещо ви го препоръчвам. Всъщност Зелена вълна е кампания на Надя от Nature Insider и обръща внимание на ползата от зелените растения.. Аз се включвам с голямо удоволствие, като днешния пост е посетен на две целени рецепти.

Пробвайте и използвайте момента за експерименти.

Параграф 22

Нищо не е лесно. Поне не в България. Тук всичко трябва да е сложно и винаги неработещо.

Простото упражнение "издай лична карта на детето" се превърна в скъпостуващ, времегубещ, убийствен кошмар.

Час: 8:30

Място: 6-то РПУ - паспортна служба

Любезна служителка ни обяснява, че не можем да извадим там паспорт и лична карта на детето, защото въпреки, че жилището ни е в техния район, по постоянен адрес на местоживеене, нито един от двамата родители не се води при тях.

9:30

Място: 2-ро РПУ - паспортна служба

След около 40 минути в задръстването сме успели да стигнем. 

Изненада. Можем да преиздадем паспортът само на по- малкото дете, но на по- голямото не. Въпреки, че по адресна регистрация аз се водя към тази паспортна служба и въпреки, че първият и паспорт е издаден при тях. По някаква причина, след като е навършила 14 адресната регистрация на Ина е заведена  в Младост, където живеехме, когато тя се роди.

10:30: след разговори в началника на паспортната служба, по живо по здраво ни пратиха в общината в Младост

10:40: Звъним в паспортната служба в Младост. Според служителката се оказва, че не можем да издадем личната карта и там, защото нито един от двамата родители не е адресно регистриран при тях.

11:00: Звъним в община Сердика с цел да проверим възможността да регистрираме  адресно детето там и да издадем картата през 2-ро РПУ. Чудесно. Могат да го направят. Срещу нотариален акт на имота, където ще го регистрираме и ... лична карта на детето, защото е над 14 години... Ъъъъ ние точно за заветната лична карта се борим, но това очевидно няма значение.

11:30: В централната паспортна служба се съгласяват да издадат и паспорта и личната карта. Поръчката може да бъде само експресна и срещу скромната сума от 200 лв, днес ще ги имаме. Личната карта, разбира се, ще бъде с адресна регистрация Младост, където детето всъщност не живее.

След 4 часа обикаляне и звънене не става ясно кой, кога и какво е направил, защо детето ми се води в Младост и защо не мога да му извадя паспорт и лична карта по нормален начин и на адрес, където то реално живее, без това да включва половин година обикаляне по институции и смяна на личните карти на останалите членове в семейството.

Твърдо съм убедена, че е имало начин, нещата да се случат и без издаване на документи с експресна поръчка и адресна регистрация, на място където не живеем. Просто сме луди, че търпим цялата тази некомпетентност и всички тези абсурди. Не ми цитирайте членове от наредби, закони и разпоредби. Според алинея еди коя си, сигурно е можела да направя еди какво си, но никой от некомпетентните служители не беше наясно (с изключение на доста любезните служители от централната паспортна служба), а на тях това им е работата. Те са всеки ден там. Аз не съм. Те не го знаят, как очаквате аз да го знам? Трябва да бъде лесно, разбирате ли!?  Не трябва да излизам 4 часа от работа, за да преиздам един паспорт.

Защото е нужно да чакам 3 часа пред лекарския кабинет, за да мине нечие дежурство и нечий личен разговор, за да ми дадат малко листче, което ме насочва за съседния кабинет, в който ще ми направят тест за 20 сек. И разбирам се преди да ми направят теста ще трябва да почакам още час. Ей така, за всеки случай.
Хора, ние сме луди! Че търпим всичко това, че избираме същите некомпетентни самозабравили се идиоти отново, и отново, и отново да ни управляват, да ни пишат законите и да ни въртят в параграф 22.Луди сме, че им даваме да си назначават некомпетентните роднини по министерствата, които некомпетентно да пишат глупави наредби и разпоредби и да ви губят времето в безцелно обикаляне. Луди сме, че им позволяваме да кандидатстват за глупаво написани европроекти, от които няма никаква полза, а същевременно толкова много въпроси да остават без решение. Не ни е виновна Европа. Виновни сме си само ние. Най- вече заради бездушието и отношението, че нищо не зависи от мен. Всичко зависи от теб! Всичко! И следващият път, когато има избори, просто отидете и я пуснете тая тъпа бюлетина. Няма значение за кой. Това си е ваш проблем. Просто го направете. Другото е  мрънкане. 

След четири часа безсилие, детето се разрева. Не я успокоих. Не й вдъхнах надежда. Казах й че, на този етап, ако си остане в България, това е единственото, което може да очаква. Да си знае. А тя знае. Не само заради днес. Не се чувствам предател. Чувствам се предадена.