Започвам с това, че за мен най- вкусният козунак е този на Мама. Свързан е с детството ми и нищо на този свят не може да ме убеди в обратното. То това приготвянето на козунак и боядисването на яйца едно време си беше цяла одисея. То бяха едни крясъци "Какво искате сега, излизайте от кухнята и престанете да я отварята тая врата, че няма да втаса нищо", то беше едно баене, едни одеяла, едни чудесии, едно вайкане, че козунакът не се е опекъл и т.н. Най- го обичах като не се изпече😁 Като цяло не виждах никаква логика в самото печене, ама това е друга тема. То това тесто и непечено беше страхотно. На Мама от доста време не й се занимава с цялото това нещо и напълно я разбирам. На мен, обаче, ми се занимава. Доста годин подред правих само и единствено нейняия козунак, защото нищо друго не си заслужаваше усилията. Само че, истината е че днешното правене на козунак, няма нищо общо с процеса едно време. Буташ всичко в машината за хляб. Месиш го 3 пъти, оформяш, пъхаш във фурната да втаса, мажеш и айде да се пече. То така и баба знае. Тази година реших да изневеря на маминия козунак и освен него, да направя още един по друга рецепта. Доста дълго търсих подходящата. Вниманието ми беше спечелено от една нова за мен техника. Методът Tangzhong.
