Дюлеви измишльотини

Затвори очи и си представи, че днес е Коледа. Елхата, красивите опаковки на подаръците, смехът на децата, заскрежените прозорци и така приятно ухае на.... ухае на какво? Мммм? Каква е твоята миризма? Канела? Ябълки? Греяно вино? Сухи чушки, портокали, банани...? Или пък да речем кисело зеле и пържолки с гъбен сос:) Моята е дюли. Само не ме питайте защо! Нито ги ядем толкова често, нито пък чак толкова ясно изразено на Коледа, но ей на! Някога майка ми правеше компот от дюли в една голяма тенджера.  Това обикновено се случваше през студените зимни уикендии и дървените прозорци на старата ни кухня се запотяваха от парата. Предполагам, че  този аромат ми напомня за онези зимни вечери, семейният уют и топлината.. А може би странната асоциация на дюли и Коледа е малко по тривиална и се дължи на факта, че  слагахме дюли в ошава за Бъдни вечер:)

Това в общи линии са три рецепти от типа "Съчинение по картинка", които се появиха покрай опитите ми да оползотворя дюлите в движение. Това поне е официалната версия. Неофициалната е, че всъщност оригиналната рецепта за желе от дюли ми се стори покъртително досадна за изпълнение и вездесъщият ми мързел ме накара да я модифицирам в нещо значително по просто  от едночасово стъргане на дюли.

Питка Слънце

Преди малко повече от година, на бял свят се появиха двамата мушмороци Иво и Ники, които в пристъп на леко лигаво умиление са по известни като "На Леля Слънчицата":)  Изглежда ги поливаме редовно, защото пораснаха голеееми момчета и от съвсем скоро вече ходят. За този случай народът е измислил обичаят "Прощрапулник" Сигурно знаете, че се прави  питка, която се търкаля по бял чаршаф към камари интересни неща. Идеята е хлапето да си избере нещоси и да предначертае съдбата си, като си определи бъдещата професия и обезсмисли усилията на мама и тате да му подсигурят подходящо образование и да го насочат към изключително доходоносен бранш (примерно министър на финансите или в много краен случай софтуерен специалист). Спазвайки тази традиция, въпросният Прощрапулник беше направен, а аз самоотвержено се писах за доброволец и направих питката, която разбира се, беше Слънце.

Фокача с цукини, маслини и козе сирене

Днес е от онези дни, в които не ми се пише. Всъщност страшно ми се иска да кажа толкова много неща, а знам че просто не трябва да се оплаквам. Но пък какво да се прави, ако ги нямаше тези моменти, едва ли щяхме да можем да оценим онези другите, които те карат да се усмихваш на малките неща.  Чаша вино, придружена с щипка спомени и усещане за Италия. Това винаги ми действа безотказно.

Промеждутъци

Времето навън става все по студено, дрехите все по- дебели, а ангажиментите все повече. Супер! Тъкмо е удобен повод за поредния чифт ботуши и още едно шалче:) Женска суета, какво да правиш:) След две седмици, през които бях на прага на самоубийството, този уикенд най- после приберах летните дрехи и извадих зимните. И успах да се порадвам на есента!

 Рецептата е за салата, но от сега предупреждавам, че необходимо условия за изпълнението и е да обичате цвекло:)

Фотография при ниска осветеност

Ако напишете Фотография в Уикипедия, първото което ще прочетете е, че думата е гръцка и означава рисуване със светлина. Определението което са дали гласи, че Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлина. Факт е, че светлината е един от най- съществените фактори при снимането, но условията не винаги са такива, каквито ви се иска. Днешната публикация е за фотография при ниска осветеност и държа да отбележа, че по никакъв начин не претендира за някакъв професионализъм. Споделям  само личния си опит по темата.

Седем мига от есента

Свърши и тази седмица. Седя пред компютъра, пия чай и вече си подпирам очите с клечки. Тази седмица имах хиляди идеи за хиляди неща. За кой ли път не успях. Нищо, здрава да е! Все някога. Казвала ли съм ви, че съм поддръжник на теорията за паралелните светове:) Може би някъде съм успяла да ги осъществя:)  Всяка неделя обръщам страницата на отминалата седмица и правя ретроспекция на това, което съм свършила и на това, което предстои. Преди няколко дни Дина ми прехвърли блогърски спам и като никога, реших да приема хвърлената ръкавица и да разкажа 7 неща за себе си:) Много удобно - точно толкова дни има и седмицата. 

Това е финалът, но за него накрая

Злоупотреби на тема Крем Брюле

За разлика от повечето жени, аз не си падам особено по шоколада и производните. Всъщност шоколад ям, макар и да не изпадам в абстиненция при вида му, но шоколадовите десерти не са в топ листата на любимите ми. Обикновено в ресторантите, преобладаващата част са точно тези с шоколадов привкус и аз старателно ги избягвам. Добра алтернатива се явява доброто старо Крем Брюле. Оказа се, че домоИзчадието, също не остават безразлични към тази моя страст и имаше един период миналата година, през който Брюлето фигурираше в менюто ни на закуска, обяд и вечеря. Освен класическия, изчистен вариант, пробвахме и още няколко "модела", които се оказаха много сполучливи и от тогава все се каня да ги споделя.

Пробвахме с кафе, с тиква, с дюля и даже и с кестени - зедно и поотделно:) Поотделно се оказа по- сполучлив вариант:). Мисля, че вие може също да вложите творчество, като пропорциите и начина на приготвяне, в общи линии си остава един и същ.