Страшен фен съм на всякакви уреди в кухнята. Единственото, което нямаме е фритюрник. Не за друго, но пърженето не е сред кулинарните техники, които използвам. Най- вече по здравословни и диетични причини. Но пък от друга страна, не отричам, че пържената храна е вкусна - хрупкава коричка и сочна вътрешност. През последните няколко години на пазара се появиха алтернативи, които пържат с по- малко мазнина, като при част от тях е направо символично количество. Признавам си, когато от Philips се свързаха с мен да тествам най- новият им уред Airfryer, определено проявих голяма доза любопитство. Спецификацията гласи, че може да се пържи без мазнина. Въпросното съоръжение пристигна миналата седмица, надлежно опаковано в офиса ми и от тогава експериментите вървят с пълна сила. То не бяха някакви стандартни неща като пиле, кюфтета и картофи, то не минахме през чипс от цвекло, кексчета и картофени соленки и не стигнахме до панирани ябълки. Само баница не съм правила още, но пекох замразени кроасани.
понеделник, 30 ноември 2015 г.
неделя, 29 ноември 2015 г.
...
Събота сутрин. Аз съм хлапе. Мирише на мекици и черен чай с лимон. Мама и тате уточняват на висок глас някакви семейни взаимоотношения. Цари лека суматоха. Трябва да излизаме. Към 11-12 благополучно всички са се натуткали и цялото семейство се качваме на трамвай 7, който удобно свързва Лъвов Мост (където живеехме ние) с Мото писта (където бяха те). След 40 минути благополучно сме там. Звъним и направо влизаме. Иначе Вуйчо се кара. Винаги е казвал, че там трябва да съм си все едно у нас. Посреща ни усмихнат до ушите и казва на майка ми "Айде бе Мичке, уж кафе щяхме да пием, а вие пак чак за обяд идвате". Това се повтаряше много съботи и недели и е един от най- приятните ми спомени от детството. Защото там наистина се чувствах като у дома си. Много неща се промениха от тогава, но не и това чувство. Вуйчо беше художник. Израснах с неговите картини. Имам си някои особено любими. Като дете се взирах в тях и имах усещането, че усещам вятъра в косите си, мога да се пресегна и да откъсна стилизираното цвете и да духна глухарчето.
Отново събота и пак по същото време, когато обикновено ходехме при Вуйчо и Вуйна. Пак сме в тях. Разхождайки се из апартамента, в коридора видях закачена същата тази картина с планината, цветята и глухарчетата. А бях толкова убедена, че всъщност е висяла на стената вкъщи, за да си я спомням в такива детайли и да съм я съзерцавала толкова пъти. Май наистина "у тях" е било същото като "у нас". Само, че вече там няма да е същото, защото Вуйчо вече го няма. За кафето сигурно няма да стигнем, но се надявам когато времето безмилостно отброи и нашите дни, ти да ме посрещнеш от другата страна с онази усмивка. Много неща се промениха от онези безгрижни детски години, но това ще е начина по който винаги ще си те спомням и нищо друго няма значение!
Отново събота и пак по същото време, когато обикновено ходехме при Вуйчо и Вуйна. Пак сме в тях. Разхождайки се из апартамента, в коридора видях закачена същата тази картина с планината, цветята и глухарчетата. А бях толкова убедена, че всъщност е висяла на стената вкъщи, за да си я спомням в такива детайли и да съм я съзерцавала толкова пъти. Май наистина "у тях" е било същото като "у нас". Само, че вече там няма да е същото, защото Вуйчо вече го няма. За кафето сигурно няма да стигнем, но се надявам когато времето безмилостно отброи и нашите дни, ти да ме посрещнеш от другата страна с онази усмивка. Много неща се промениха от онези безгрижни детски години, но това ще е начина по който винаги ще си те спомням и нищо друго няма значение!
Почивай в мир и да знаеш, че Ина е наследила таланта ти!
неделя, 8 ноември 2015 г.
Еклеров венец (Paris -Brest)
Честит Рожден Ден Зверче! Мина времето, когато ми пожелаваха да си послушна. Сега ти желая да си жива и здрава. Всичко друго зависи само от теб!
Тортата е за нас, тя ще празнува с приятели:) Не е чак толкова трудно, колкото изглежда, но със сигурност не е торта за начинаещи.
Етикети:
Десерти
вторник, 3 ноември 2015 г.
Организационно / Бавно готвен телешки бульон
Като типична жена, изпитвам остър дефицит на три неща - време, пари и обувки. Понеже най- ценният ресурс в съвременното общество е времето, си правя извода, че не само аз имам проблем с приготвянето на вечеря след работа или приемлива закуска (от здравословна гледна точка), които децата да си носят. Решавам проблема с Fast food. За съжаление на девойките ми, не точно във вида, в който може би им се иска да го видят. Но пък и така не се оплакват. Споделям разни идеи за организация, които съм си откраднала от различни места, може пък и на вас да са ви от полза.
Етикети:
Организация,
Полезно,
Ястия с месо
Абонамент за:
Публикации (Atom)