Тема с продължение: Архаизми

Случка 1: Аз, току- що навършила 9. Вече не помня дали пионерче или още чавдарче. 3 март. Даваме едночасов караул пред паметна плоча. Не помня на кой е, а само че е студено. Някакви деца от по- големите дойдоха и започнаха да ни замерят със снежни топки, от вече старият пропит с кучешка урина, сняг. Не посмях да мръдна, но се разревах. До ден днешен изпитвам някакъв лек неприязън към тази дата, която чувството на патриотизъм и осъзнатостта, идваща с възрастта никога не можаха да притъпят.

Случка 2: Някъде през февруари. Не знам на колко съм, датата е около рожденият ми ден. Тълпа хора, а ние стоим вече час с почти замръзнали цветя. Страшна скука, придружена със студ. Нито разбрах какво правим там, нито защо ги поднасяме тия цветя. Сега като си спомням мястото и времето, трябва да е било честване по случай обесването на Васил Левски.

Случка 3: Пак аз. На около 13. С тайфата минаваме покрай някакъв митинг. Един човек ми даде знаменце и шапка. Хората подскачаха и пееха в хор. Попитах човека какво правят. Отговори, че се борят да имаме по- добра и справедлива държава. Не го разбрахме, но тълпата ни повлече. Скачахме и викахме с тях. . По- късно вечерта, когато баща ми ме попита, не можах да обясня за какво точно сме протестирали. Леко ме хвана срам, защото наистина не можах да си отговоря, защо сме се присъединили, но знам, че  беше жестоко!. Години по- късно си дадох сметка какво е това усещане, когато крещях, виках, скачах и прегръщах някакви непознати на някакъв стадион, гледайки футболен мач на отбори, които не ми говореха нищо. Духът на споделената емоция е увличащ и наистина неповторим.

Случка 4: Някакъв музей. Вървим и се хихикаме покрай хладните стъкла. Зад тях се мъдрят странни предмети, които нищо не ни говорят. Много по- важно е кой на коя каква бележка е пратил.

Случка 5: Аз на 18. Последна година във ФСГ. Ние сме най- великите и единственото за което ни пука е резултатът на турнира по белот, който само понякога се разиграва в междучасието, но доста по- често е в часа, `щот` нали е по- спокойно нЕкакСи.  Влиза преподавателят по международни плащания. В стаята е пълен хаос и никой не го отразява. Човекът сяда на стола, качва си краката на катедрата, при което лъсват два различни  чорапа (един жълт и един на раета) и вади вестник, докато арогантно дъвче дъвка. Цветните чорапи определено правят впечатление и в стаята настана тишина. Разказа ни виц. Всеки път чорапите бяха различни. Вицът също, но аз до ден днешен знам как се емитират държавни облигации какво е менителница и как се джиросва. Не мога да кажа същото за икономикса и маркетинга, където безлични женици с очилца, влизаха безлично в стаята, мрънкаха си нещо под носа и също толкова безлично си тръгваха.

Случка 6: Пренасяме се доста по- напред в бъдещето. Аз и мъжът ми във Валенсия. Мразя музеите - скучни са (виж случка 4). С мъжът ми отиваме в града на науката и изкуствата. С огромна доза скептицизъм влизам в музея на науката.  Изкарват ме почти с шутове в края на роботния ден, след като съм си завирала ръцете във всякакви машини и прототипи, гледала съм как се излюпват пиленца, мравчена колония и съм си правила експерименти със звукова вълна. Абе кеф.

Случка  7: Този октомври, аз и Ина в Лондон. Отиваме в музея на науката, след като сме се изпокарали, че не съм дала толкова пари, за да киснем в хотела и госпожицата да си прави прическата и грима (тя прави 16 другата седмица и към тия неща уж трябва да се проявява разбиране). Тя е всичко друго, но не и въодушевена. Попадаме на последния етаж. Видът и на кисел тинейджър рязко се сменя с този на любопитно дете при вида на самолетните симулатори и игрите с магнити, вода и електричество. Моят също.

Случка 8: Почти сега. 31 октомври или прословутата нощ на Вси светии. В Интернет се вихрят полемики за или против празника, така че при всяко натискане на бутона на браузъра и ти се пригажда. Майка ми предлага на Марти да спи при тях. Тя отказва, защото съм й обещала да правим фенери. Не помня, но щом е казала ще правим. Не харесвам зловещите костюми. Минавам през някакъв магазин в МОЛ-а и купувам най- евтината рокля от тюл и пайети, заедно с някакъв лъскав чоропогащник и също толкова крещящи ластици и шноли. Кичозно, но като за Хелоуин  ще мине за костюм на принцеса. Правим фенери от тиква, говорим си за ирландските емигранти в Северна Америка, за българските Заговезни и за унищожаването на бизоните и застрашените животни (това пък как излезе като тема, изобщо не мога да си спомня).

Случка 9: Ден по- късно. Денят на Будителите. След цялата полемика в Интернет за това как трябва да пазим българските традиции се чувствам национален предател, че сме си правили тиквени фенери. Отварям компютъра, с идеята да намеря къде да ходим за деня на Будителите. Честно казано резултатът го знаех предварително, ама все пак реших да проверя. Нищо. НИ-ЩО!!! Библиотеката има ден на отворените врати и издателство Сиела прави 20% намаление на българските книги. Точка. Питам я какъв празник е днес. Казва ми. Облича си вчерашната рокля, защото била много официална. Пишем с перо и мастило, както е писал Паисий. Харесва й. Четем история. Сестра й си примъква такъмите и се лакира при нас, за да слуша. Следобед отиваме в някакъв МОЛ да купим ботуши. Има някаква програма за Хелоуин и всичко се пука по шевовете. Ужасно е изнервящо и си тръгваме възможно най- бързо. Във Фейсбук с патриотичен патос, продължава споделянето на снимки на Ботев, Левски и Неофит Рилски и честитене на празника.  Предполагам, че минава за патриотизъм. Не, благодаря.

Следващата година сигурно пак ще празнуваме Вси Светии, но за деня на Будителите мисля да организирам колективно мероприятие (може и още за 3-ти март). Ще се обадя предварително. Поканени сте. Нещо, което със сигурност няма да направя е да заведа детето на тържествена проверка и заря по случай 3- ти март, нито на тържествен концерт по случай 24 май. Не се чувствам национален предател. 

Предаването и запазването на традициите започва и завършва с децата. Те са податливи. Направете им ги интересни и те ще ги "купят". Очевидно МОЛ-овете са доста по- добри в това отношение от МОН и МК, които  отдавна са абдикирали от всякакви задължения. Мисля, че времето на манифестациите, закачането на таблата с Ботев и Левски и експонати зад витрини тип "НЕ ПИПАЙ!!!!", мина доста отдавна. Времето на немотивираните забрани - също. Светът се променя. Може би е време да забравим за архаизмите, защото "модернизмите" са прекалено интересни, за да бъдат забранени или игнорирани с безсмислени постулати и криво разбран патриотизъм от рода на "Когато американците си сложат мартеници и ние ще празнуваме техните празници". Публикуването на портрети на Ботев и Левски във Фейсбук просто ще го подмина с пренебрежително мълчание. Децата се любопитни и любознателни по рождение. Винаги намират нещо интересно за правене. Дори и да не го разбират и да е неподходящо (виж случка 3). Празнотата на безинтересните неща бива запълван бързо с "интересни" без значение от тяхната полезност. И само между другото - никой не ги натрапва и не се опитва да унищожи Великата Българска Нация Дето Била На Три Морета. Само запълват вакума от бездействието ни.

Не мога да не публикувам конструктивно предложение от Пламен Сивов във Фейсбук:)))

"Предложение за примиряване на Хелоуин и Деня на будителите: 1) празникът се провежда рано сутринта на 1 ноември вместо вечерта на 31 октомври. 2) организирани групи от деца обикалят из кварталите, пеейки възрожденски песни (основно “Къде си вярна”) 3) децата са маскирани като будителчета: момченцата - с бради, калпачета с перо и дървени саби, момиченцата - като райникнягини и бабитонки. Вариант 2: момченцата - с фракове, пенснета и фалшиви мустаци, момиченцата - с каквото там са носили учителките през Възраждането. Децата звънят на звънците на домовете, викайки: “Почерпка или въстание!”, като момченцата заплашително размахват сабите. Домакините ги черпят с бяло сладко с индрише и им подаряват томчета на Вазов."

Успешна седмица!