Лято в снимки

Така наречената почивка мина, а на мен продължава да ми е едно такова лятно и пълно с идеи. Не е ясно до кога, но поне за сега.

 Ако случайно на някой му се гледат снимки от семейните албуми да заповяда.

Скоунс и камъни

Първият ми сблъсък с Англия беше в един прекрасен юнски ден. Тук беше 30 градуса, там 12. Валеше. И духаше вятър. Плюс това аз се бях озовала в Лондон и трябваше да бродя измокрена и замръзнала близо 3 часа, докато дойде време да се чекирам в хотела. Абе от където и да го погледнеш не беше любов от пръв поглед. Следващите дни времето не се промени особено. За две седмици престой мисля, че имаше 2 .....часа в които не се изливаше порой, не валеше, не  ръмеше или каквато и да било там форма на дъжд, за която се сетите. Така де, той този град е известен с това. Казаха ми, че за малко съм пропуснала лятото. Било се случило седмицата преди аз да отида. По традиция продължава няколко дни и разбираш, че се е случило едва след като отмине. Тръгнах си без особени симпатии, но с някакво странно усещане, че много искам да се върна пак. Дължеше се на самия град и със сигурност някой ден ще намеря време да споделя снимки. Наистина се върнах няколко пъти след това. Заради изключително удобният транспорт ли или пък заради мазохистичното усещане да ядеш боб и полусварени домати за закуска в някое малко хотелче, но реших, че много искам да пообиколим из страната. Както можеше да се очаква, Лондон не е Англия. 

Само за да не забравите, че блога си остава кулинарен, пускам и една идея за закуска. Скоунс са бързи и лесни кифлички, с аромат на масло, разпространени из англосаксонските държави. Не знам защо не са набрали популярност у нас, но са изключително елементарни за приготвяне. Моите ви ги предлагам с ягоди и овесени ядки. Понеже сезонът на ягодите мина, може спокойно да ги замените с някакъв друг плод.