Специално за мен

На 15 февруари блогът навърши 3 (три) години. Повтарям: цели три! Толкова време съм успявала да опазя само две деца и един мъж. Към всичко друго губя интерес още през първата година. Може би фотографията също прави изключение, но и там поривите ми напоследък са доста спорадични. От друга страна, миналата седмица аз също имах рожден ден. Хич не ми дреме да си призная, че станах на 36. Повтарям: цели 36:) Чувствам се повече от прекрасно и все още не ми минават никакви мисли за хапчета за подмладяване, ботокс и криогенова камера. Това се дължи на факта, че не съм пораснала особено на акъл. Та на  този така прекрасен ден рожден, всъщност се намирах на около 2000 км от местообитанието си и се наложи да изпразнувам далече от обичайният ми хабитат с цялата му там флора, фауна и домашни любимци. Подложена на обичайния корпоративен гърч, почти не можеха да се израдвам на тортата, която шефовете бяха подготвили. За сметка на това имах честта и удоволствието да получа най- прекрасната снимка на най- прекрасните кексчета, които бяха направени за мен от най- прекрасното дете. За капак една прекрасна приятелка посвети една статия на мен. Стана ужасно розово и сладникаво, но има моменти, в които дори и аз, с цялата си прагматичност,  наистина много се впечатлявам от подобни жестове.

Освен снимките, въпросното мое дете, повтори експеримента с цялата подготовка на мъфините, така, че когато се прибрах в понеделник, ме чакаше цяла тава. Много ми е трудно да не се гордея с нея:) Освен това вече съм напълно спокойна, че ако някой ден реша да не снимам повече, ще има кой да наследи всичките ми такъми и да ги използва точно по предназначение. Държа да отбележа, че обработката на снимките са си също нейни. Аз само направих двойните колажи.

Бърза кухня: Пастет от пушена риба с крема сирене и хрян

Блогът  падна в жертва на сериалите и книгите. Изобщо не мисля да го изоставям, а само да се оправдая. Даже по- скоро пред себе си, от колкото пред хората които наминават от тук (благодаря за което!). Скептичното и леко пренебрежително отношение към таблетите, беше рязко сменено с пристрастеност към нощното четене. Чета всичко наред. Даже прочетох и Дневникът на Бриджит Джоунс. Стана ми безинтересна още на 10 страница, но тъпо и упорито я финиширах за две нощи. Автономното осветление на екрана, на практик елиминира досадното гасене на лампата. В случай, че евентуално заспя четейки (което всъщност се случва винаги), джаджата удобно се самозагася и в най- лошия случай се събуждам с резка върху физиономията, в резултат на спането върху калъфа. Друго интересно занимание, което преоткрих е затапването със слушалки и вманиаченото зомбиране с някой сериал (по възможност да не е с Ферхундето). Всичките сезони. Наведнъж! На практика по този начин ставам абсолютно независима от окупацията на дистанционното, наложена от Мъжът на Лулу и зациклянето на сървайвър предаванията по Дискавъри. Не че и аз не ги гледам, но 6 пъти един и същи епизод с Беър Грилс- не благодаря! Освен това, така не чувам крясъците на децата от съседната стая, а щом не ги чувам, значи не са мой проблем:). Като всичко друго, предполагам, че и това ще мине скоро (ако не умра от изтощение и недоспиване). Кухнята ми също се адаптира към новата ми слабост. Наблягам на бързи и лесни ястия, които се приготвят на прибежки между две серии. Всъщност няма кой знае каква промяна - просто въведох блиц готвеното и през уикенда, вместо само покрай обичайното седмично търчане. 

Този пастет е сред новооткритията ми и бързо ни стана любимец.

Бързи и лесни идеи за декорация на торти

Непрекъснато ми се случва да обещавам някакви неща, за които после много съжалявам и ми причернява пред очите, докато ги изпълня. Много е кофти, като не можеш да казваш "не". Пък и има хора, за които жертвите наистина си заслужават. Все пак естественият подбор и инстинкта за самосъхранение винаги имат последната дума. След като открих руските магазини и тортата Медовик сега имам и някои нововъведения в украсата. В общи линии, всичко което отнема повече от 15 минути бива зачеркнато от "to do" листа. Това на практика почти напълно изключва захарния фондан. В действие влизат всякакви подръчни материали, включително, бамбукови шишчета, вестници, цветна хартия, тиксо и всякакви производни. Както може да се сетите, декорацията не се яде, но пък същата беше и съдбата на захарния фондан, който обикновено биваше старателно изчоплян, преди парчето тортата да бъде погълнато.

Това са само бегло нахвърляни идеи, родени от съчетанието на мързел и ограничено време. От вас зависи да си развихрите въображението и както можете да видите, изобщо не става въпрос за нещо, което изисква специални умения.