Последните 10

Когато някой, на който държиш, си отива завинаги, единственото за което мислиш е че искаш още 10 минути, прекарани с него. Десет минути за да му кажеш какво си чувствал, десет минути, за да му кажеш колко много си държал на него, десет минути, за да кажеш „обичам те”.

А как ще намериш думите...никак...

Имал си цял един живот да го направиш. Ако си чакал тези последни 10 минути, значи си пропилял всяка една секунда, прекарана с него.

Думите са без значение. Ако си бил там, когато е имал нужда да сподели, ако си бил там когато го боли, ако си бил там когато е щастлив, ако си бил там просто за да си помълчите ... значи той знае... дори и никога да не си му го казал. Ако си бил до него, когато е трябвало да си там, тези 10 минути никога няма да ти стигнат, за да му разкажеш цял един живот. Просто остани с него! Останалото той го знае... 

Някъде там е астероид 4364 Shkodrov. 

На кафе... с Лина

Днес пак ще пием кафе, но този път в приятната компания на Just Lina от l is for lina. Натъкнах се на нейния блог съвсем случайно и макар, че  съществува от скоро по някакъв начин успя веднага да ми привлече вниманието. Може би защото е пълен с малки и интересни иде, по които аз толкова много си падам:)

А може би, защото с Лина имаме толкова много общи неща. Любовта към четенето, пътуването, зеленият начин на живот, природата, готвенето и разбира се не на последно място, страстта към измислянето на нови неща, които да сътвориш със собствените си ръце.

СладкишЪТ с праскови

Днес се канех да мрънкам:) Първо, защото работя точно в центъра на София, а там паркирането определено е проблем. Второ, защото няма удобен градски транспорт от нас и все пак ми се налага да се промъквам в задръстванията с кола и да возя разни хлапета в 7 сутринта на училище (УЖАС, 15 септември наближава!):) Трето, защото дори и след като се сдобих със заветното място за паркиране в подземния паркинг на офиса, някакъв малоумен идиот беше решил, че при празен паркинг трябва да спре точно пред моята клетка и го чаках 30 минути, да благоволи да дойде и да си разкара колата.  И четвърто - защото жалката ми четиридневна отпуска приключва утре и ще се наложи да водя епична битка с вътрешния ни контрол (чието посещение, всъщност е основен фактор да не  мога да си мързелувам още малко в нас:)))
Е, в крайна сметка се отказах и вместо порция хленчене, реших да ви почерпя с един невероятен сладкиш

Всъщност това не е просто сладкиш а СладкишЪТ с праскови!
В допълнение ще има кратко обяснение на това как си конструирам осветлението за снимките на храна.

Малки идеи за големи хора

Заглавието всъщност беше от една рубрика към едно детски анимационно филмче. Моето по- скоро е нещо от сорта на малки идеи за много заети хора, но и аз обмислям идеята да стане нещо като рубрика:) От както имам блог, всичките ми близки, приятели и колеги мислят, че си прекарвам цялото свободно време пред печката, че даже и кръшкам от работа, за да готвя:) Всъщност, като повечето  работещи жени, старателно избягвам да се правя на многоръката Шива, но комбинациите 3 в 1 съм ги овладяла до съвършенство. Днешната публикация съчетава в себе си три елементарни рецепти, които винаги могат да внесат капка стил и свеж вкус в забързаното ежедневие.

Е да речем, че почнах от края:)
Преди това има зехтин , маслинена паста и разбира се домати.

На кафе...

... и тортичка:)

Ама на мен ми топло и торта не ми се прави:) Понеже вече обещах, мисля да  злоупотребя с учтивостта на една мила дама и ще ви поканя на гости у тях:)

Салата с рукола, смокини и синьо сирене и елементарен урок във Фотошоп

Обичате ли да експериментирате?  На мен това ми се е превърнало в нещо като спортна дисциплина:) Обичам да опитвам всичко и смесвам различни стилове, като тук не става въпрос само за кулинарни предпочитания. Ясно осъзнавам, че рецептите, които предлагам, на моменти звъучат направо екстремално и определено не покриват критериите за масовост, универсалност и стандартност:)
Тъй като кухнята ми точно в момента е "under construction", днес освен с необичайни вкусове, ще ви "шокирам" и с не толкова типични и напудрени фотографии на храна:)

И както подобава при приготвяне на храна в полеви условия, наблягаме основно на салатите. Днешната мисля, че ми стана безспорен фаворит - Салата от рукола със синьо сирене и смокини.

Яйца

For English scroll down


Може би си помислихте, че днешната рецепта е нещо с яйца?! Да, ама не съвсем:)
Преди известно време бях на един коктейл. Седя си аз и си говоря с един австралиец и покрай нас минава една мила дама от кетъринга. Носи едно подносче с някакви миниатюрни хапки с хайверче и любезно ни предлага. Чичката, с който си приказвах се зачуди известно време и накрая попита "What is this" т.е на чист български казано "К`во е туй бе моме". Девойката погледна леко втрещено и след дълбок размисъл и борба с познанията си по английски му вика "Мииии eggs":))
Ми яйца си бяха сега, к`во толкова, просто са рибешки:) Та и аз днес нещо с яйца ви предлагам:)

Това неидентифицираното на горната снимка, всъщност го играе Крокети от сьомга в сос от сметана и хайвер.

Терапевтични занимания за нeвротици

На косъм бях да избера заглавие, което да кореспондира с рецептата, ама не! Щеше да е нещо на рибешка тематика, но така и не го измислих:) Както и да е..
Кльопачката днес е Риба камбала в бадемово - билкова коричка и пикантен сос от печени домати и чесън (и последният да затвори вратата:))))

Вече съм споменавала, че ме избива на шизофрения и страдам от раздвоение на личността:) За съжаление и двете ми личности са доста невротични създания и се налага да си намирам занимания, които да ми действат психотерапевтично. След готвенето и фотографията, едно такова нещо се явява работата с полимерна глина.

Елементарно Уотсън!

Всъщност много обичам простичките неща. Само дето никак не ми се отдават. Не е ясно как, но винаги и  всичко усложнявам:) Хората отдавна са измислили топлата вода, но по някаква причина, аз непрекъснато се пъна да я открия... ма поне всеки път много и се радвам:)
С огромно усилие на волята днес ще се опитам да постигна минимализъм в публикацията:) За целта рецептата също трябва да е елементарна:) С риск да ви писна пак ще е нещо с малини:)

Малиново желе с шафран и марсала

Това е онова, същото, което използвах за малиновата тортичка тук.

Прах

Жадни ли сте?

Предлагам да пийнем по една домашна лимонада, защото ще ходим на едно доста пустинно, прашно и горещо място.

Мини пай с малини, диви ягоди и марсала и една публикация в 24 часа

Първото нещо, което направих днсе сутринта беше да си купя 24 часа. Причината е е доста нарцистична, а имено - днес излезе статията на Татяна Тасева за фуд блогърите. Там редом до Лоис, Мария, Йоана, Диди, Магдалена и Кристина, беше цъфнала моя милост:) Безспорно е хубаво да си видиш муцуната във вестника, особено когато това не е в криминалната хроника:)
Рецептата която представих беше за Мини пай с диви ягоди, малини и марсала.

Материалът, който бях подготвила за съпровод беше доста дълъг, но по обясними и съвсем обосновани причини беше значително съкратен. Все пак статията не беше за мен, а за фуд блогърите като цяло:) Извинявам се на Мария, Кристина и Магдалена, но нямаше как да сканирам и тяхната част.

 Нямаше как да бъдат публикувани и повече снимки, но пък за сметка на това тук разполагам с неограничено пространство:)