В стаята се разнесе аромат на фин парфюм. Ухаеше на зрели плодове, сухи треви, билков чай и свеж въздух, преди дъжд. Есента надникна зад вратата. Лятото се усмихна широко и я прегърна. И двете обичаха тези срещи. Нямаха нищо общо със срещата на Есента със Зимата. Зимата обикновено влизаше разстроена и сърдита. Почти не говореше и се дразнеше от всичко. Есента рядко се застояваше и си тръгваше със забързани стъпки в дъжда. Пролетта също бързаше да си тръгне, когато идваше Лятото. Изтощена от непрекъснатите спорове със Зимата и цялата работа, която и се налагаше де свърши след нея, целуваше припряно Лятото за добре дошла, разменяха по някоя и друга шега, пожелаваха си прекрасни мигове и всяка поемаше по пътя си.
