- Мамо, тази ваканция съм си била само един ден вкъщи!
Факт. Но пък и аз не помня от кога събота и неделя не сме си били вкъщи. В най- лошия случай багажът се натъпква в колата в събота сутринта. В по- благоприятния - още от петък. Снимам непрекъснато, но трудно намирам време дори да прегледам какво съм направила. Някъде през юни се озовахме над Тетевен. Фантастична, спираща дъха гледка над село Бабинци, в подножието на малкото, заоблено връхче Острич. Деца, въргалящи се по поляните, добра компания и чудесна храна. Щастието има много измерения, но със сигурност това е едно от тях. Особено когато е придружено от чаша розе:) Единственото, което нарушава идиличната картина е липсата на лед за питиетата:)
Бяхме приготвили много неща. Имаше пастети, топено масло, домашни хлебчета, мъфини с череши, салати, кюфтенца в сладко кисел сос и неща, които със сигурност съм забравила вече. Мисля, че трябва да си водя списък, за да мога после да давам рецептите. За съжаление тези са безвъзвратно загубени, така че ще е задоволите с това, което си спомням - кюфтета в сладко - кисел сос
