Можеше да бъде всичко. Примерно „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням
сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята, безвремието, семплия живот, слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите. И храната! Тя не се поддава
на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.
Можеше да бъде и описание от която и да било от книгите на
Питър Мейл за живота във френския Прованс. Прекрасни лавандулови полета,
старците насядали от зори в местното кафе и убиващи времето, проточващо се
протяжно и мързеливо през знойната жега на деня. От години плануваме това пътуване до Франция, но то така и не се случва. Беше важно да е по време на цъфтежа на лавандулите, но тогава ни е натоварено и все изникваше нещо.
Всъщност можеше да бъде и нещо съвсем друго, като Долината на фараоните
в Египет примерно. Изпълнена с толкова много история, че ако застанеш и се
вслушаш в тишината ще чуеш припукването и жуженето на времето, което се опитва
да запази тънката граница между тук и сега и там и тогава.
Можеше да бъде всяко едно от тези неща. Но не е. По някакъв свой начин е всички тях. Само, че го няма бледият англичанин да го опише толкова живописно в романите си. Няма го и потокът от туристи, които да се увековечат със селфита на фона на древните руини. Няма го и великият холивудски режисьор, който да възпее жуженето на пчелите сред лилавите редове от лавандула и нечия любов, родила се по гроздобер. Предполагам за това ни е трудно да го оценим. Обикновено така се случва, трябва да си видял всичко, за да може да оцениш, това което е пред очите ти през цялото време. Радвам се, че животът ми предостави възможността да видя достатъчно.
Истината е, че единственото на което усетих липсата е не уханието на прясно изпечена франзела или чудесни равиоли, а лъчезарните хора с широките
усмивки, които поздравяват непознати. Въпреки проблемите си и без значение от
стандарта си на живот.
Можеше да бъде всичко друго, но то е просто всичко. Накуп. Наричайте го както искате: Долината на розите/Долината
на тракийските царе/ Долината на лавандулите или географски казано -
Казанлъшката долина.
От началото на май до края на септември там е раят. Един от многото, разбира се:) Започва с цъфтежа на маслодайните рози, минава през лавандулите и слънчогледите и завършва с гроздобера. Разбира се, освен това, задължително в маршрута ви трябва да влязат гробниците на тракийските царе. Заради картинките в учебниците, най- известната остава Казанлъшката.
Това е малка семейна гробница с красиви и много детайлни стенописи. Оригиналната постройка е консервирана и няма достъп до нея, но е направена достоверна реплика, която е отворена за посетители.
Препоръчвам да посетите и музеят на Казанлък, където има макет на Севтополис - древен град, основан от Севт III. За съжаление останките от него имат доста тъжна съдба. През 1948 година Севтополис е открит при строежа на язовир. След като са направени скици и проучвания е дадена зелена светлина на проекта и древният град е потопен под водите на днешния язовир Копринка (първоначално Георги Димитров).
Нашият базов лагер беше точно там, но колкото и да е красив язовирът, искрено се надявам в обозримо бъдеще да бъде осъществен някой от проектите за пресушаване на селището. За съжаление осъществяването им е доста скъпо начинание.
От там може да поемете пътя към останалите гробници. По това време на годината гледката беше прекрасна. Съчетание на Балкана с приказни лавандулови и слънчогледови полета, като тук - таме релефът е нарушен от някоя от могилите. Със сигурност едно от задължителните за посещение е тази на Севт III (Голямата Косматка). За съжаление по време на нашето пътуване беше затворена поради срутване в една от галериите и е очевидно, че ще се ходи пак. Тези, които успяхме да посетим са Оструша и Шушманец, но всъщност гробниците са над 16 и е добре да им отделите поне два дни, въпреки че са на сравнително близко разстояние една от друга.
Истината е че от доста време се каня да снимам в лавандула. След като така и не ми се получи за Франция, преди техните да пострадат от заболяване, в крайна сметка стигнах до значително по- близките, удобните и невероятно красиви български полета.
Снимките трябваше да бъдат част от рубриката Храна на открито,
но по- скоро го обърнахме на пикник. Освен да намажа едни крустини,
друго нищо не направих там. За сметка на това си го изядохме с огромен
кеф в лавандулата. За протокола - бутилката вино също си я отворихме.
Подготовката продължи цяла седмица, като заради дъждовната прогноза включваше ушиването на облаци от плат, поръчката на жълти гумени ботуши и приготвянето на един невероятен и много ефектен сладкиш. Мартина оцени по достойнство всеки един от посочените елементи. Най- вече жълтите ботуши. Стайлингът с тюлена брокатена рокля, корона и галоши е неповторим и си е изцяло неин.
Enjoy it! Рецептата е накрая:)
Ябълков сладкиш на розички
За тестото
- 300 г брашно
- 120г масло
- 1 яйце
- 2 с.л студено прясно мляко
- 5с.л захар
- 1/3 ч.л бакпулвер
За розичките от ябълки
- 2-3 големи ябълки
- 5-6 с.л. захар
- сокът на един лимон
- канела и ванилия
Брашното се пресява в купа заедно с бакпулвера. Добавя се маслото, нарязано на кубчета и се намачква до получаване на трохи. Следват захарта, яйцето и прясното мляко. Замесва се гладко тесто, което се увава в стреч фолио и се прибира за 30 мин в хладилника.
През това време ябълките се разполовяват и почистват от семките, след което се нарязват на тънки резенчета. Поръсват се с половината от захарта и целия лимонов сок и се оставят да поседят поне 10 минути. От там нататък тестото се разточва на тънка кора, поръсва се с канела, ванилия и захар. Нарязва се на ивици с дебелина около 10 см и върху него се подреждат ябълките. Не можах да снимам стъпка по стъпка процеса, но това ясно е онагледено ТУК, така че си позволявам да използвам снимките, които ползвах аз като инструкция. Това очевидно не е оригиналният сайт, така че ако някой попадне на първоизточника, моля нека ми пише, за да сменя линка.
Розичките се подреждат в намаслена тавичка и се пекат 30 минути на 190 г. Готовият сладкиш се оставя да изстине и се поръсва с пудра захар.
По желание може да поръсите с филирани бадеми. Сега очаквайте рецепти с лавандула:)
И не забравяйте да се усмихвате!
Лулу, невероятна лилава приказка, образуваща безкрай мечти!
ОтговорИзтриванеМерси за цветното начало на седмицата.....
Изпълни душата и сърцето ми с красота! Вълшебница!
ОтговорИзтриванеЗдравейте, страхотни фотографии. Може би чрез Вас, много хора мога да получат информация за лавандулата, да не предприемат просто така снимки на децата си. Колкото е красива, толкова е и опасна, тъй като е притегателна за змии, най - вече в средата на полето. Хората, които се допускат там винаги влизат с ботуши, и дори има човек с противозмийска отрова.
ОтговорИзтриванеНевероятна, вибрираща красота, която прелива от екрана! Благодаря за прекрасния разказ и виртуална разходка, с която се потопих в това Лавандулово вълшебство!
ОтговорИзтриванеНевероятни снимки! Опитах и аз, но са просто една снимка в лавадулата. Догодина заповядай по това време или една седмица по -рано в Добруджа.
ОтговорИзтриванеИма обширни лавандулови полета, граничещи с узряла пшеница, слънчоглед и дървета - страхотна цветна приказка.И малки заспали градчета и села/само хората не са усмихнати/.
Това е и моята приказка. Колко отдавна си мечтая за тези лавандулови полета, и по никакъв начин не могат да се включат в графика ми. Благодаря Ви, че ме направихме част от това изживяване. Снимките са великолепни. Малките принцеси също. Отлично и за режисьора, и за постановчика, и за костюмера, и за синоптика, и за фотографа - всички в едно лице навярно. Браво и на главната героиня, с най-завладяващата усмивка. Ще се радвам на всеки Ваш нов репортаж!!! Нели
ОтговорИзтриванеКакто винаги снимките ти са прекрасни, Лулу! А комбинацията лилаво с жълто страшно радва окото :) Прекрасна публикация!
ОтговорИзтриванеВълшебно! Благодаря ти, Лулу, че зареди в мен нови лилави мечти♡
ОтговорИзтриванеГоляма красота!
ОтговорИзтриванеПрекрасно! Много красоти накуп. Напълни ми душата...
ОтговорИзтриванеРуми, човек може да потъне в снимките ти... Голяма красота!
ОтговорИзтриванеА Мартина... Колко е пораснало това дете, вече не е никак малка...
Пожелавам ви безброй подобни пътешествия! Благодаря за споделената красота! :)
Понякога си мисля, че тези публикации - снимки, текст, но преди всичко идеи - идват от някакъв друг, вълшебен свят! Просто нямам думи...
ОтговорИзтриване.....ако не разбираш какво искам да кажа с тези точки, то е че нямам думи. И защо програмата ми не се съобрази и с моите лавандулови мераци, просто не знам;) 10х
ОтговорИзтриванеТолкова цвят,светлина и красота,онемях!
ОтговорИзтриванеА иначе за "първоизточника" /не съм на 100% убедена,но../ от този блог мисля,че тръгна манията по розичките :)
Приказно красиво,поднесено с много стил и вкус.БЛАГОДАРЯ!!!
ОтговорИзтриванеЧудна Мартина, чуден стайлинг, чуден сладкиш, чудна лавандула, чудна Руми :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за удоволствието!
Вдъхновяващо, красиво, феерия в лилаво, очарователно... без думи.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за насладата за сетивата....
Ivchi