Пожелай си нещо

Последна публикация за тази година, след което мисля да се оттегля в много кратка почивка. Сняг, снимки, ски, все в този ред на мисли.

Преди да се отдам на кротко (надявам се) празнуване, ще представя последната рецепта за тази година. Традиционно на Нова Година майка ми прави баклава. Тя си е неин специалитет и е наистина страхотна. Тази година ми се наложи да се включа и аз.

Новогодишна баница с късмети, но без късмети

Ето, че вече дойде и краят на тази година. Не си падам по равносметките. Не смятам, че една дата може да бъде преломна точка. Правя каквото мога по всяко време и се надявам да стане това, което искам. И обикновено става. Без значение, кога през годината:)
Традиционно на Нова Година се приготвя баница,  в която се слагат късмети. Вярва се, че какъвто късмет ти се падне, това ще ти се случва през годината. Оставих тази задача на голямото дете. На мен се падна по- лесната част да направя баницата:)

 

Освен това, държа да отбележа, че работните снимки също са дело на голямото дете.

За разтоварване

Точно между Коледа и Нова Година се намират онези прекрасни 4 дни,  в които обикновено ставането за работа ми причинява физическо страдание, а кафето в офиса само ме затопля, колкото да ми се доспи още повече. Освен това всяка година страдам от известни угризения на съвестта, като си припомня какви количества храна съм успяла да изям. Особен афинитет имам към баклавата, щолена и няколко други неща с много захар, обилно количество масло и пагубен ефект върху фигурата ми. Та в този дух на мисли, до края на седмицата съм на разтоварване, от което освен мъжът ми ще страда и блога. Вместо рецепта днес ще има само снимки. На сняг. На деца в сняг, пейки в сняг, беседки в сняг, просто на сняг, но основно на сняг. Не знам от къде ги измислиха тези кодове на опасност във всички цветове на дъгата, но снежеца, който ръсна в София беше доста под очакванията ми. Не точно така стояха нещата на Витоша. За щастие. Не само мое.

Голяма бяла птица или с други думи казано - Печена пуйка по Хамерикански

Идеята на предколедният ми проект беше да пиша по една публикация на ден до Коледа. Празникът отмина, но аз набрах такава инерция, че сега ми е трудно да се разделя с идеята за ежедневно влизане в блога:) Утре съм на работа и подозирам, че този ентусиазъм изключително бързо ще отшуми, още след 10-тото обаждане, но днес все още съм си вкъщи и празничното настроение не ме е пуснало. Още повече, че току - що ликвидирах почти цял щолен:)  И докато все още съм на тази вълна, искам да се похваля с коледната пуйка.

Да ви кажа честно, аз свързвам Коледа и Нова Година по- скоро с пържоли. Тази пуйка ми идва малко в привнесен американски стил, но истината е, че много държах поне веднъж в живота си да направя такова пернато.

Честита Коледа и благодаря!

Днес е Коледа! Честито Рождество Христово и нека има много топлина и усмивки в домовете ви!

Това е последната публикация от коледния ми проект и искам да благодаря на всички, които се отбихте тук.

Бъдни вечер

Днес празнуваме Бъдни вечер. По традиция на масата трябва да има нечетен брой постни ястия.

Задължително фигурират постни сарми, пълнени чушки, боб, питка с паричка, тиквеник, разядки, плодове, ядки и какво ли още не.

За тези, които са закъснели с приготовленията

Аз съм от този тип антидомакини, които обикновено се сещат в последния момент, че им предстои подготовка на някой празник. Тази година прави изключение. Не знам какво ми стана. Очевидно не съм следвала стриктно схемата по която се пият хапчетата от сушени жаби. Както и да е. Обикновено всичко се прави в последната секунда и такива разни сладкиши, които отлежават с месеци, закопани от източната страна на борово дръвче и се откопават на пълнолуние, за да се полеят с лъжица ром, просто не са за мен! Убедена съм, че не съм единственият такъв дезорганизиран индивид на планетата и затова днешната публикация е посветена на онези сродни души, които не са планирали правенето на коледния сладкиш през 2011, още  когато са ги записвали на детска градина.  За разлика от щолена, английския коледен кейк и всички производни, днешните два сладкиша могат да бъдат направени в последния момент, та даже единият е вкусен и още топъл. Никакво поливане, никакво криене, никаква кръгова отбрана с месеци наред!

И двата десерта не са сред най- големите красавци но са невероятно вкусни! Грозникът в ляво, който умело замаскирах с коледна звезда, всъщност е английски коледен пудинг. Този, малко по- красивият е коледен кейк.

Ужасът на Джинджърмен

Помните ли Джинджърленд - мъничкият бисквитен свят с обилен снеговалеж от кокос и пудра захар. Въпреки кризата в сектора с недвижими имоти и липсата на адекватно финансиране от банките, беше разпродаден и населен до последния квадратен милиметър. Новодомците са шумна компания Джинджърмени.

Големи симпатяги и много весели типове с афинитет към ергенския живот.

Още една идея

Остана съвсем малко до Коледа. Така и не успях да направя всичко, което планувах, а като гледам няма да успея да публикувам и всичко, което направих:) Този пост ужасно много закъсня, но все излизаше нещо друго преди него. По добре късно, от колкото никога. Ако ви се намира борова гора наблизо, все още имате шанс.

Това е венецът от шишарки, който си направихме и в момента виси в коридора. Ефектно и евтиничко (да не кажем почти безплатно).

Спомени от старите тетрадки: Класически празнични рецепти

Тази рубрика малко я позанемарих, но сега е много подходящо да я поизтупам от прахта и да блесна с някоя и друга рецепта от стария тефтер на мама. Рецептите които предлагам днес, наистина са класически: постни сарми и пържоли с вино, но начина по който са приготвени не е конвенционалния:)

Има една съвсем мъничка и съществена подробност, която ги обединява и тя не е точно в това, че съм ги намерила в архивите на мама.

Писмо

Искам да напиша писмо. Не, не до дебеличкия дядка със смешен червен костюм, прототип на Кока Кола. Не искам подарък. Искам да си припомня, защото се оказа, че е много лесно да забравиш. Не знам, аз не съм много романтична. Не съм и особено сантиментална. Не вярвам в нищо. Даже понякога в себе си не вярвам.  И при целият ми прагматизъм се радвах, като малко дете на едно писмо. Тайно си поплаках и си пожелах да съществуват ангели. Защото много искам да му отговоря

Бисквитите крилца не ги направих по този повод, но са много тематични, така че почерпете се. Може пък и вие да се разчуствате и да ви си прииска да вярвате в ангели.

Домашна работилница за свещи

Домашните свещи напоследък станаха доста популярни и се превърнаха в цяло изкуство. С кафе, с портокалови корички, с миди - няма значение как са декорирани, във всички случаи носят уют и топлина. Аз съм пристрастена към свещите, може би сте забелязали:) Днес ще ви покажа какво си направихме вкъщи. Основната идея беше да са дело на  децата, които най- много се забавляват с подобни занимания. Идеята взаимствахме от Чаената фабрика, които всеки уикенд имат уъркшоп за деца на тази тема.

Направата на една свещ отнема между 10 и 15 минути, в зависимост от това колко дебела искате да бъде.

Най- вкусните Коледни сладки

Днес всичко ще е в полет. Дано да няма грандиозно приземяване накрая:) Пикирайки ви черпя с едни  сладки. Ще се реванширам за кратката публикация. Обещавам! Ама друг път:)

Това, че публикацията е кратка, не означава, че рецептата е за отбиване на номер! Това са може би едни от най- вкусните сладки, които съм яла, честно!

На кафе: Диди Бунова - Фуудблогинга, като начин на живот

Днес си имам гост. Скъсах се от гости тези дни, но така е по празници:) Днешното сутрешно кафе си го пия с Диди Бунова от Готвенето е забавно.  И ми е изключително приятно, удобно и уютно с нея! Страшно много я харесвам - и като фотограф, и като начин, по който води блога, и като кулинар и най- вече като човек. Ако мога да я опиша с три думи то това са прецизност, перфекционизъм и естетика. Много и благодаря, че реагира толкова бързо на поканата ми с едно наистина красиво и много стилно представяне. Всичко е пипнато до последния детайл! Всъщност, както обикновено при нея. Нищо случайно, непременено и необмислено. От както открих блога (т.е в самото начало) не съм пропуснала нито една публикация и всеки път съм изненадана от нещо ново и интересно. Не следва клишета, няма помпозност, има просто свой собствен стил, който те кара да се връщаш отново и отново. Дори и нищо да не приготвиш от нейните рецепти, просто ей така - да четеш и да гледаш. Пак си заслужава. Но пък ако не се възползваш от рецептите, може само да съжаляваш:). Посетете я - http://cook-4fun.blogspot.com/  И да познавате сайта и - пак го направете:) Винаги действа позитивно и зареждащо!

Благодаря ти Диди!

 

Gingerland

Настани се удобно, затвори очи и си представи... Всъщност не си затваряй очите, няма да можеш да четеш, но си представи, че си там горе -  на хълма. Всичко е побеляло от снега, който е валял предишната нощ. Студът пощипва приятно. Долу има мъничко селце. Състои се само от няколко къщички, сгушени в  подножието на планината. Чуват се оживените гласове на децата, които се замерят със сняг и се пързалят с шейни. Става студено и нощта лека – полека настъпва. Едно по едно, прозорчета на къщичките започват да блещукат, а от комините се извива пушек.  Децата се разотиват и всичко притихва. Димът се разстила над селцето в тънка, ниска мъгла и мирише  уютно.  И ето, че пак заваля. От небето се сипят пухкави снежинки. В началото съвсем плахо, но към средата на нощта миниатюрните, перфектни  ледени кристалчета, отстъпват място на големи бели парцалчета.  С прецизна систематичност проникват в цепнатините , натрупват се по всяка повърхност, където могат да се задържат и заличава всички следи, пътеки и стъпки. Мъничкият свят  спи, уютно завит под снежното одеяло и сънува захарни сънища.

 Добре дошли в Gingerland:)

На кафе: Кулинарна партитура

Тя е страшно чаровна, усмихната и лъчезарна. Сигурна съм, че я познавате и най- вероятно десетки пъти сте ровичкали в нейния блог, захласнати по идеите и начина по който представя храната. Аз лично съм пристрастена и го правя непрекъснато. Без значение дали търся нещо интересно за приготвяне или просто имам нужда от разтоварване. Тя  превръща  храната в изкуство и прави интересни, дори и най- обикновените неща. Просто творец по душа и по призвание. Всъщност по професия е музикант и предполагам, затова всичко около нея е като музика. Едва ли ви трябват повече жокереи, за да се сетите, че днес на гости ми е невероятната Йоли! Ще спестя всички клишета, поднесени с възторжен патос, за това колко е невероятна и просто ще кажа, че нейният блог е едно от онези местенца, които просто трябва да видите, за да може да може да разберете: http://yoli-www.blogspot.com/
Йлоли, много ти благодаря, че прие поканата ми за гостуване и прегърна идеята ми за този предколеден проект:)

Заповядайте да разберете малко повече за Йоли и да разберете как се прави ефектна и вкусна коледна елха.
 
 

Уютни свещници с нулев бюджет

Днес наминавам съвсем набързо. Успях да приготвя разни интересни неща, но ми ми трябва малко време да си обработя снимковия материал. Това при мен изисква известна психическа нагласа и е доста разтеглив процес:) Както и да е - до Коледа остават само 13 дни и очевидно трябва да побързам с менталната подготовка. Идеите, които исках да споделя днес са много простички, лесно изпълними, внасят уют и най- важното - имат нулев бюджет. Свещниците никога не са излишни, не само по Коледа, ами въобще в този сезон. Преди време си напазарувах няколко, но стигнах до извода, че заемат място и през повечето време събират прах. В началото на този проект ви показах една идея за свещници ябълки, които имат доста кратък живот. Този път предлагам два други, които са по- дълъг срок на годност:)

След два опита със снимките така и не успях да се справя, но мисля, че идеята  се схваща:)

Канелен венец

Добро утро! Кафенце?! То върви с нещо сладичко:) Мога да предложа един много ароматен канелен хляб.

Е това е, Коледа е ужасът за хората, които не обичат канела:) Мъжът на Лулу не обича цитрусови корички и много страда, когато по това време на годината се развихря на тази тема. Добре, че поне канела харесва:)

Смешни коледни елхички от памук

В опити да се оправя с течащия нос, температурата и зверското главоболие, този уикенд го ударих по- скоро на почивка. Не успях да направя почти нищо от плануването, но се надявам да ме извините. От друга страна искам да си спазя обещаните и ще държа фронта, поне до момента, в който не ме вържат за леглото и не почнат да ме наливат насилствено с чай от лайка:) Идеята, която ще ви представя е много простичка - елхички от памук.

Само пет минути

Тази есен стартира много позитивна реклама по телевизията под слогана "Събуди се 5 минути по- рано". И макар, че гледам на рекламите, като на някаква патология, тази наистина е една от малкото, които ми харесаха. Истината е, че не ви е нужно да станете по- рано. Трябва само да спрете за секунда и да се вгледате. Усещането е, като да си попаднал в гората точно след, като е навалял сняг. Всичко е чисто, бяло и притихнало. Ако задържиш дъха си, ще чуеш само собствените си мисли. Сетивата ти се изострят и започваш не толкова да виждаш и чуваш, колкото да го усещаш - малките блестящи кристалчета , щипещото усещане на студа, скърцането под обувките ти, шумът от падащия сняг, навалял по клоните...
Това са моите 5 минути, в които спрях, за да  чуя света наоколо.

На кафе: Ева и коледните еленчета

Добро утро:) Тази сутрин малко закъснях с публикацията, но това е защото снощи имах сили, само колкото да припълзя до леглото. Даже преди малко получих обаждане да ми се скарат, че съм допуснала такъв пропуск:)
Нали знаете, че покрай празниците, обикновено каним гости, ходим някъде и изобщо кипи усилен социален живот. Тази година няма да направя изключение днес съм особено щастлива, защото си имам гост. И то не кой да е, а невероятната Ева Тонева. Не може да не сте чували за нея или пък да не сте виждали невероятните и питки, бонбони, десерти и всякакви други изумителни неща. Освен, че е кулинар, Ева винаги ме е изумявала с невероятните си снимки. Това е човекът, който можа да направи шедьовър от свинско със зеле и боб  с наденица:) Много често, когато ми трябва вдъхновение, просто надниквам при нея. Рецептите са изключително точни и много интересни. Колкото и суперлативи да изсипя по неин адрес, ще са твърде малко.  Много благодаря на Ева, че прие поканата ми за гости и още повече  се  радвам на избора и на рецепта - нещо толкова весело, лесно и коледно.

Задължително посетете  http://evatoneva.com/ за още интересни идеи или просто за да изплакнете очите с много красиви кулинарни снимки.
Представям ви Ева и нейната идея за еленчета)

Коледен сладкиш с дюли

Това е един сладкиш, който заслужава много по- хубави снимки, защото е невероятно вкусен. Уви, когато го снимах, бях дала апарата си и се наложи да снимам със Стария. Изведнъж си спомних, точно защото реших да го сменям:) Преповторение на сценката няма как да има, защото от една страна децата изядоха целият съпътстваш инвентар, а от друга самият сладкиш рядко се задържа много дълго цял. Изключително лек, свеж и много, много ароматен. Точно заради този негов аромат, реших да го публикувам точно сега. Миналата седмица споменах, че обожавам мириса на дюли и ги свързвам с Коледа. Този сладкиш е именно с дюли и докато са още в сезона, горещо ви препоръчвам да го направите.

Особеното  е няма почти никаква захар. Това не означава, че не е сладък или е супер диетичен. Захарта е заместена с други продукти, които са част от чара му.

Коледни минатюри

Зън, зън, зън, вчера навън беше 15 градуса, зън, зън, зън, няма помен от сняг, зън, зън, зън просто не ме интересува, пак ще ми e празнично:) Всичко е въпрос на гледна точка. Преди 2 седмици, малката беше болна от варицела, стоеше си сама  вкъщи, цялата изрината. Уж трябваше да и е гадно и да умира от скука. Една вечер  цъфна нахилена при нас, хвърли се на леглото, разпери ръце и крака, като зае цялото жизнено пространство , почти ни изсипа на пода и доволно заяви " Леле колко си обичам живота" Беше си намерила "забавното" занимание да ходи и да прегръща сестра си, която умираше от ужас, че може да се зарази (нещо не схвана идеята, че след като веднъж вече е била болна, сега няма как да го повтори:) Освен това беше нарязала всички възможни хартии в къщата, беше налепила всяка свободна повърхност и изобщо, беше открила толкова много неща, които можеш да правиш, ако си останеш вкъщи без особено стриктен родителски контрол. Дребната е такава, че винаги си намира нещо положително във всяка ситуация. Много харесвам точно тази черта в характера и и се надявам да не се промени с времето. Много бих искала да мога да кажа, че го е наследила от мен, но ще излъжа. По- скоро се надявам, че положителното отношение към живота е заразно и ние също ще прихванем  от нея:) Следвайки този пример, ще  спестя дозата мрънкане, която напира вътре в мен, след няколко от онези "възхитителни" дни,  в които се чудиш дали да си изпуснеш нервите и да се разкрещиш или пък да изпаднеш в истеричен смях. Въпреки обичайният хаос, или може би точно благодарение на него продължава да ми е празнично. По някакъв странен, леко самоцелен начин, но все пак коледно:)  След този "прочувствен" и разточителен увод искам да споделя някои дребни миниатюри, които правихме. Стават за украса на елхата, за закачане на стената, но най- вече предназначението им е да прекарате малко време заедно.

 

 Изглежда много лесно и просто и всъщност е точно такова, но трябва да имате предвид някои особености.

Рибно

Много трудно го започнах този пост:) Той беше ясен от много време, но да ви кажа честно, в момента съм малко притеснена... След вчерашната публикация за наградата, тук изведнъж връхлетя цяла тълпа и стана доста оживено:) 98 потребителя едновременно онлайн, почти 4 000 посещения  за деня - това  не се случи дори и когато излезе репортажът в BTV. Нито съм очаквала, нито пък съм вярвала, че има толкова хора, които наминават насам и кога редовно, кога случайно, четат това което пиша. И сега, ей така, почти две години след началото на something... изведнъж ме обхвана нещо като сценична треска:) След 162 поста май ми е малко  късно за колебания и притеснено треперене зад завесата - вече съм изписала достатъчно щуротии, които старателно са кеширани от google и триене няма:) Единственото, което ме успокоява в случая, е че всъщност рецептурника на Нана е невероятно готин и хората се тълпят повече заради него, от колкото заради моите писания:) Пък и обещах по една публикация на ден до 25 декември, а аз обичам да си спазвам обещанията (макар и не винаги да успявам). Днес правя кратко лирическо отклонение от коледната тема, защото е Никулден - празник на моряците и морето.

Миналата година приготвях традиционен шаран, но тази риба не е точно мой тип. Сега се спрях на нещо значително по- лесно и много повече в мой стил - Лаврак със зеленчуци

Приготвя се бързо, тавата се почиства лесно и не се налага да проветрявате къщата от миризмата на риба с дни.

ПодаръкЪТ

Какво е Коледа без подаръци?! Това беше от една миналогодишна реклама, която много неприятно се наби в главата ми:) За рекламите някой друг, но е факт, че на подаръците точно сега им е моментът. А аз имам един за вас:) Или поне за един от вас.

Немски коледен базар

Тази година за първи път в София се организира нещо като немски коледен базар. Така нареченият "Weihnachtsmarkt Sofia" се намира в градинката зад народното събрание, точно срещу университета и има благотворителна цел.

В типично немски стил има малки дървени къщички, където се продава греяно вино, наденички в хлебчета, коледни сладки и всякакви коледни джунджурии.

Ябълков свещник

Пак съм аз:) Както обещах, тази година мисля да напълня блога с коледни публикации. Идеята ми е това да се случва ежедневно, но не го приемайте като обещание, защото не съм сигурна, че ще успея. Не всичко ще е на кулинарна тематика. Ще има мои неща, ще има много идеи от Интернет, снимки и гости. . Дано не ви омръзне от мен. Освен това ще има и награда, но за нея ще ви разкажа в понеделник:)

На кафе: Season`s greetings с Нана

Тя има хоби и е наистина невероятно добра! Прави картички, тефтерчета, етикетчета и всякакви други прекрасни неща, които попадат в категория скрапбукинга (както и да се превежда това на български). Невероятно прецизни, пъстри, красиви и пълни с живот!  Аз съм влюбена във всичко, което излиза от нейните ръце и от много, много време търся подходящ повод да я поканя на гости. Трябваше да е нещо специално, защото тя е специална. Никога не сме имали щастието да се запознаем на живо, но от доста време си чатим от разстояние и впечатлението, което съм си изградила за нея е за сърдечен и отзивчив човек с много приятно чувство за хумор. Чувствам се малко гузна, защото тя на няколко пъти ми изпращаше невероятно красиви подаръчета, за които исках да пиша тук, но отлагах за да си намеря специалният случай. В крайна сметка, реших да поканя Нана именно покрай  Коледа, защото това е най- любимото ми време от годината и най- любимият ми празник. За гостуването, тя се спря на коледна рецепта, а аз си подбрах предимно (но не само)  нейни неща с коледен привкус.  Горещо ви препоръчвам да надникнете блога и да разгледате десетките други красиви картички и джунджурии, с които тя прави.
Имам удоволствието да ви представя Нана от http://natknat.blogspot.com/

Нана, благодаря, че прие поканата и ми отдели толкова много време! Всъщност благодаря ти за всичко!