Писмо

Искам да напиша писмо. Не, не до дебеличкия дядка със смешен червен костюм, прототип на Кока Кола. Не искам подарък. Искам да си припомня, защото се оказа, че е много лесно да забравиш. Не знам, аз не съм много романтична. Не съм и особено сантиментална. Не вярвам в нищо. Даже понякога в себе си не вярвам.  И при целият ми прагматизъм се радвах, като малко дете на едно писмо. Тайно си поплаках и си пожелах да съществуват ангели. Защото много искам да му отговоря

Бисквитите крилца не ги направих по този повод, но са много тематични, така че почерпете се. Може пък и вие да се разчуствате и да ви си прииска да вярвате в ангели.




Тези дни майка ми изрови отнякъде едно писмо. Дядо ми го е изпратил, когато съм била на 6. Много е странно да четеш, нещо написано до теб преди 28 години. Чувството е все едно се здрависваш с миналото. Очарователно, емоционално, тъжно и същевременно щастливо.  Имаш мистериозното усещане, че човекът, написал писмото ти говори. Без да обграждам случката с излишен мистицизъм, но дядо почина преди 8 години.Не мога да му отговоря лично (и се надявам още дълго да продължавам да не мога), но ако има начин, надявам се да може да ме чуе.

Мили дядо,

толкова много време е минало от това писмо. Радвам се, че през по- голямата част от него, ти беше с нас. Сега  ти си далеч от мен и май понякога ми е мъчно. За съжаление  през всичките тези години не съм спазила по- голямата част от твоите съвети. Така и не започнах да си подреждам играчките. Само ги смених. За дрехите да не говорим. И до сега ходя без пантофи и да ти кажа, вече съм на 34, но майка ми и сега ми се кара, ако случайно разбере. Странното е, че се карам за същото на моите деца. Много трудно се перат тези чорапи, дори и с Ариел. А, да, забравих да ти кажа, че вече имам две дъщери. Много са умни. По- умни са от мен.
Не те послушах и с брат ми много се карахме. Непрекъснато ми викаше пикла и ме дразнеше. Престана, чак в университета. Но да ти кажа, не знам какво щях да правя, ако не беше той. Подкрепи ме в най- трудните моменти и без него нищо нямаше да е същото. Сега е женен и си има две момченца - близнаци. Те ще отмъстят за нашите и ще му го върнат тъпкано. За всички щуротии, които някога е измислял!
Мама и татко също са добре. Не знам дали съм ги накарала да се гордеят с мен, така като си ми писал, но и няма от какво да се срамуват. Завърших университет, имам семейство, започнах работа на 19 и от тогава все така. Всъщност май дължа всичко това на тях. Едва ли нещата, щяха да се развият така, ако нямах тяхната подкрепа. Работеща студентка с бебе - звучеше доста безнадеждно без помощ от приятел. Както и да е. Това вече е в миналото. Сега имам много хубава работа, но е малко натоварено. Понякога се налага да оставам по 10-12 часа и често пътувам. Като се замисля и това щеше да е много трудно, ако ги нямаше тях. И мъжът ми. Понякога наистина не знам как ме търпи. Инат и много твърдоглава. Казват, че било генетична обремененост - на теб съм се метнала да знаеш!
Като се замисля, май все пак всичко е наред, въпреки, че не съм била особено послушна. Светът продължава да се върти и се сменят само сезоните. В момента ми идва да напиша писмо с наставления на моите деца и се надявам, някой ден те да могат да ми отговорят същите неща, които ти разказах на теб.
Сега и аз ти казвам довиждане и макар, че се надявам да има още много време преди нашата следваща среща, все пак ми липсваш! Поздрави на баба!
Руми

И сега ангелът да му го занесе! Може и два, защото е дълго.
Стана малко като от Искрено и лично, но може би е от времето.

Тези равносметки имат някаква цикличност, също като благотворителността. Появяват се по Коледа, но след нова година изчезват скорострелно. Възползвайте се! Едно "благодаря" върши много хубава работа, дори и само веднъж в годината. Много ми е трудно да го казвам, за съществените неща. Написах го, но не съм сигурна, че ще имам същата успеваемост на живо...

Бисквити Ангелски крила

• 2 яйца
• 100г кафява захар
• 500г брашно
• 200г масло
• 1 пакетче бакпулвер
• кората на един портокал
• 4 с.л портокалов сок
• ванилия
• шафран

Начин на приготвяне


Маслото се оставя да се размекне на стайна температура и с миксер са разбива заедно със захарта.
Прибавят се яйцата и портокаловия сок, портокаловата кора и се разбива до кремообразна смес.
Брашното се пресява, смесва се с бакпулвера и на части се добавя към маслената смес, като се бърка непрекъснато.
Тестото се доомесва на ръка и се оставя 40 минути в хладилника
Разточва се на кора 0,5 см и с формичка или шаблон се изрязват крилата.
Пекат се върху хартия за печене в предварително загрята на 165 градуса фурна за около 8 минути

Охладете върху решетка и украсете


Аз ползвах захарен фондан оцветен в светло синьо. Залепих с белтък върху сладката. След това отгоре мацнах леко с четката и поръсих с кокосови стърготини. Част от тях бяха оцветени в червено с няколко капки боя.