Коледни минатюри

Зън, зън, зън, вчера навън беше 15 градуса, зън, зън, зън, няма помен от сняг, зън, зън, зън просто не ме интересува, пак ще ми e празнично:) Всичко е въпрос на гледна точка. Преди 2 седмици, малката беше болна от варицела, стоеше си сама  вкъщи, цялата изрината. Уж трябваше да и е гадно и да умира от скука. Една вечер  цъфна нахилена при нас, хвърли се на леглото, разпери ръце и крака, като зае цялото жизнено пространство , почти ни изсипа на пода и доволно заяви " Леле колко си обичам живота" Беше си намерила "забавното" занимание да ходи и да прегръща сестра си, която умираше от ужас, че може да се зарази (нещо не схвана идеята, че след като веднъж вече е била болна, сега няма как да го повтори:) Освен това беше нарязала всички възможни хартии в къщата, беше налепила всяка свободна повърхност и изобщо, беше открила толкова много неща, които можеш да правиш, ако си останеш вкъщи без особено стриктен родителски контрол. Дребната е такава, че винаги си намира нещо положително във всяка ситуация. Много харесвам точно тази черта в характера и и се надявам да не се промени с времето. Много бих искала да мога да кажа, че го е наследила от мен, но ще излъжа. По- скоро се надявам, че положителното отношение към живота е заразно и ние също ще прихванем  от нея:) Следвайки този пример, ще  спестя дозата мрънкане, която напира вътре в мен, след няколко от онези "възхитителни" дни,  в които се чудиш дали да си изпуснеш нервите и да се разкрещиш или пък да изпаднеш в истеричен смях. Въпреки обичайният хаос, или може би точно благодарение на него продължава да ми е празнично. По някакъв странен, леко самоцелен начин, но все пак коледно:)  След този "прочувствен" и разточителен увод искам да споделя някои дребни миниатюри, които правихме. Стават за украса на елхата, за закачане на стената, но най- вече предназначението им е да прекарате малко време заедно.

 

 Изглежда много лесно и просто и всъщност е точно такова, но трябва да имате предвид някои особености.

Нека почнем от там, че трябва да си набавите необходимите материали.

1. Портокалите са най- лесната част. Режете на шайби и сушите 1-2-3 седмици:) Добре де, може да ползвате и фурната и процесът се скъсява до няколко часа. Аз играя нечестно и всъщност си имам сушилня за плодове и зеленчуци:) Отне им цяло денонощие, но пък не се налагаше да ги наглеждам и обръщам. Вършат много хубава работа за всякаква коледна украса и след няколко дни ще ви покажа и друго приложение.

2. Дървеният материал - в употреба могат да ви влезнат всякакви тънки клони, които сте си събрали. Най- добре отидете в гората  с цялото домочадие.След няколко часа прекарани с тях ще се почувствате, като в истинска приказка.Най- вероятно тя ще е "Хензел и Гретел". Вие в ролята на крещяща вещица, с непреодолимо желание да  зарежете  диванетата сами в гората  и да избягате надалече:)

3. Шипки, дренки и всякакви други червени плодове.  Освен, че ще се сдобиете с прекрасни червени петна, които не се перат, този вид храсталак ще ви зарадва с обилно количество тръни. Нужни са ви по- малко от 15 минути бране, за да придобиете вид на човек, оцелял след схватка с тигър:) Кой точно е победил, ще бъде много спорно.

След като вече сте се измокрили, някое от децата е паднало в калта, а другото е настъпило нещо особено гадно, е време да се приберете вкъщи и да се заемете със сглобяването на еко коледните играчки/миниатюри/украси.

Клечките трябва да бъдат нарязани на подходяща големина. Кухненският нож за хляб не е никак добра идея и горещо ви препоръчвам да се поучите от опита ми. Използвайте ножовка или друго подходящо съоръжение.  Това е момента, в който трябва да спечелите половинката ви за каузата. Най- добрият сценарий е той самоотвержено да се втурне да ви помага с рязането и пробиването, а вие да давате мъдри съвети отстрани, като от време на време  правите капризни забележки. Малко по- лошият вариант е да ви отпуснат инструментите за временно ползване срещу приемо- предавателен протокол подписан с кръв.

Децата ще внесат допълнителен колорит, като квичат възторжено, разпиляват  стърготините из цялата къща и размазват дренките и шипките по теракота. Лошо ви се пише, ако имате и килим:) Временно може да им ангажирате вниманието, като ги накарате да нанизват елхичките. Най- удобно става с тънка тел, вместо с игла. Без значение какво количество им дадете и колко е скъпа, тя ще бъде оползотворена не по предназначени до последния милиметър.

Истината е, че беше много забавно:) Дано и Мъжът на Лулу е на същото мнение:)