Понички с баварски крем

Неделна утрин. Мъглива и мразовита. Когато навън е -12, ентусиазмът ти за разходки рязко се изпарява. От чисто биологична гледна точка, когато е толкова студено, организмът ти се опитва да събере, колкото се може повече калории, които да трупне на възможно най- неподходящите места, с тайната мисъл да се хибернира  и да изкара до края на сезона:) Някак от вътре ти идва да се поизлежаваш до 10, после да си направиш чаша топло мляко и да закусиш стабилно с нещо вкусно:) След предложението от миналата седмица, сега идва ред на понички

Кръгли с крем или със сладко, като гевречета  с ароматна лепкава глазура - във всичките си варианти идеално пасват на сезона. Вече давах рецепта за печени понички, но днешните са пържени, калорични и .... ужасно вкусни:)

Кухненски авангардизъм

Днешната рецепта е на светлинни години от представите за гурме или изтънчена и модерна кухня. Далеч е от всякакви тенденции и все пак има нещо в нея, което ме накара да я публикувам.

Всъщност дори не е рецепта. Приемете го, като форма на забавление:)

Тази авангардна "пластика" си има своята предистория:)

Мързелива зимна неделна утрин

Обикновено сутрин хората се събуждат, стават, обличат се и т.н. На мен ми се налага да излизам толкова рано, че в някакъв момент на организмът ми му се наложи да еволюира и последователността  леко се промени. Ставам, обличам се, измивам се и т.н. Събуждането следва около  час след това, когато вече съм оставила детето на училище и съм долазила до офиса или фитнеса:) Обикновено закуската се свежда до Активия с нещо си или голяма чаша прясно изцеден фреш от зеленчуци. Неделните утрини са нещо различно. Наложили сме мораториум срещу връхлитането рано сутрин в стаята ни:) Мога да се поизлежавам, да погледам телевизия, а после да направя нещо интересно за закуска. Колекционирам си рецепти, специално за тези случаи. Даже мисля нова рубрика да направя

Закуската в днешната снежна утрин, беше зимна, ароматна и невероятно вкусна- Ябълкови чурос.

Спомени от старите тетрадки: Домашен шоколад

Някога, преди толкова време, живеех в центъра на София:) Тогава това беше прекрасното място - нямаше паркинги, но нямаше и коли. Трамваят минаваше почти през хола и стаята ни, но ние бяхме свикнали:)  Някога играехме на дама на локалното платно на Мария Луиза. Всяка стара кооперация имаше задно дворче - мъничък независим свят с красиви розови храсти, беседка и бръшлян, израсал  по  тухлената стена на съседното здание. Там можеше да влезнеш само, ако минеш през партерния етаж на кооперацията или ако прескочиш зиданата ограда (предпочитано:) Нещо като тайната градина от книжката на Франсис Бърнет. Тези места се обитаваха от деца, които играеха, криеха се, смееха се и случайно тъпчеха в лехите, а някоя загрижена съседка се подаваше на балкона и почваше да им се кара. Някога вместо Тойота, карах колело Балканче и обикалях с тайфата из малките павирани улички на квартала. Любимо занимание  на връщане от училище беше ходенето до близкия шоколадов цех. Ако се покатериш на решетката на прозореца и поседиш достатъчно дълго, вперил  жален и влажен кучешки поглед в поточната линия, някоя лелка се смиляваше и ти подхвърляше шоколадче:) Някога вместо Lindt имаше марципан и домашният шоколад на мама:)

Барселона: Сисеста, фиеста и дълга следобедна разходка - част 2

Темата продължава да е Барселона (каква изненада:))) Реших да посветя днешната публикация по- скоро на атмосферата, отколкото на историята и фактологията.

 И разбира се пак ще има нещо от испанската кухня. Спрях се на една форма на Empanada de chorizo или по- простичко казано испански пай с наденички

Барселона: Цветове и форми – част 1

Не бих казала, че големите, космополитни градове са любимите ми дестинации за пътуване. Отиваш веднъж, виждаш го и това е. Има едно място, което за мен е специално изключение. Бих се връщала там отново и отново! Не съм сигурна, че с думи мога да пресъздам атмосферата или че снимките ми са на достатъчно добро ниво, за да се пренесете там дори и за миг. Все пак, ако  не сте били в Барселона, може би поне ще успея да ви заинтригувам достатъчно, за да се замислите за следващата ви екскурзия.   И тъй като това е кулинарен блог, ще опитаме и нещо от тяхната  невероятна кухня.  За тази част съм подготвила класическата паеля. 

 Всъщност приготвях я на няколко пъти, но не си харесах снимките. И така,  публикацията изчакваше по- голямо вдъхновение, защото Барселона наистина заслужава да и се обърне специално внимание! Огромен и невероятно космополитен град, изпълнен с история. Въпреки, че днес населението на града и околностите надхвърля 4.5 милиона души ни най- малко не липсва простор. Ако се качите на високо няма как да не се възхитите на идеалната, абсолютно симетрична мрежа от улици и булеварди. Сградите формират идеални квадрати, като оформят затворени междублокови пространства, а между всеки четири квадрата се намира мъничко площадче със скулптора, градинка или просто кътче за почивка.

                                        Сканирана картичка

Morning after dark

Представете си падането на нощта. Студът постепенно проинква и сковава всичко. Светлината бавно си отива и отстъпва място на мрака. Представете си, че сте там някъде навън и скитете цялата нощ сред замръзнали полета, преспи сняг и ледени реки. Крачка след крачка, метър след метър, всичко е е дно и също - лед и мрак. Най- студено и тъмно става сутирн - точно преди зазоряване. Точно тогава е най- лесно да се предадате, да се откажете и да се оставите на ледената прегръдка на съня.  Точно тогава е най- важно да издържите, защото утрото идва винаги и ще е толкова жалко да го пропуснете!

Новогодиншно предложение - руло от свинско с ябълки и бяло вино

Коледа вече отмина, наред е посрещането на Новата Година. По повод поканата на Драго, за гостуване във  вкусния форум My Worlds се спрях на една не особено трудна, но ефектна рецепта, която може да ви влезе в употреба в близките дни (Задължително посетете форумчето - много приятно кулинарно местенце!!!). Какво по- емблематично ястие за новогодишната маса от печено прасенце, захапало ябълка:) Е, в днешно време някак си не си представям точно да нарамя прасчото, да го метна в тавичката, заедно с китно подредени ябълки и да го мушна във фурната да се пече половин ден на вентилатор:) Някак повече му отива да се врътка на бавен огън, не на инфрачервена лампа:) Предлагам малко по осъвременен вариант, който е  особено подходящ заместител, особено ако празнувате в по- тесен кръг и не се налага да изхранвате народ, колкото за войнишко изпращане:)
 

 Като вече споменах в заглавието (леле като никога), днешната рецепта е Руло от свинско с ябълки и бяло вино.

Happy end!

Happy e защото Коледа дойде и аз обичам този празник! Еnd, защото просто щях да се довърша:) Всеки уважаващ себе си food blogger знае, че по това време на годината е най- натоварено и е добре да изпреварва събитията:) Аз, обаче, ги проспах:) Днес е празник и не трябва да мрънкам, така че няма да ви разказвам, защо цялата подготовка вчера започна едва в 3 следобед. Няма да ви разказвам, че за фурната имаше строен график и за малко тиквеника да остане недопечен (обаче си остана несниман). Няма да ви обяснявам и как бях опънала прожектора и 6 човека се спъваха в него, докато аз снимах:) Няма да ви казвам и че заспах в 9 вечерта:) По обясними причини ще слея публикациите за Коледа и Бъдни вечер в едно и просто ще ви покажа резултата:)

На кафе: Малка спретната къщурка

Искахте торта - направих ви торта! Искахте сладки - направих ви сладки! Искахте къщичка - и къщичка ви направих! Сега да съм ви била обяснявала целият процес на строително монтажните работи! Е стига де, малката е болна, аз киснах до 9 на работа, обещах за утре да направя баница за офиса, а мъжът ми всеки момент ще се прибере от коледно парти и ще направи кисела физиономия, че пак за колегите имало, а за него не:) Предлагам ви нещо друго - аз отивам да точа корите за баницата (за сефте ще ми е), а конструирането на къщичката ще го оставя на някой, който много го бива в тези сладкарски произведения. Сега, като видите нейната къщичка и всичко, което сте виждали до момента на тази тема, ще ви се стори като барачка:)

Ако обичате да се разхождате по блоговете, със сигурност вече сте разпознали неповторимият бонбонен стил на Кали:)