Браунис чийзкейк торта с малини и маскарпоне

У нас е пълно с всевъзможни уреди и джаджи. Част от тях използвам ежедневно, част са изпаднали в дълбоко забвение. Някои са ми подарени, но друга са си купени от мен и нямам оправдание. С течение на времето развих достатъчно опит и натрупах достатъчно безсмислени покупки, за да развия инстинкт, кое ще се ползва и кое ще събира прах. Не бих се наела да си цитирам незаменимите кухненски джади поименно, просто защото полезността им зависи от първоначално зададените критерии. Електрическото ренде може да изглежда невероятно футуристично и да намирате голямо сходство с последните совалки на НАСА, но истината е, че ако по принцип не ползвате кой знае колко често ренде, това също ще бъде обречено на забвение. Най- ужасно ми звучат многофункционалните уреди. Обикновено имат страшно много възможности, от които нищо не се случва като хората и с течение на времето биват забутани в най- затънтения ъгъл на шкафа. Макар и да съм доста оптимистично настроена към всякакви сортове кукъри, имах доста резерви по отношение на функцията печене. Както вече споменах, Philips бяха така любезни да ме снабдят с най- новият си милтикукър и както можете да предположите, първото нещо, което направих е да пробвам дали пече:) От едната спортна злоба, не защото си нямам фурна:)  Що пък да не е кекс или блатове за торта примерно. Истината е, че със стандартния кекс не ми се получи особено добре. Загаря отдолу, но иначе беше ок. За сметка на това открих няколко други сладкиша, които просто са се убили за този уред. Това е същото като с вегетарианството. Ако пробвате да изимитирате свинска вратна пържола със сметанов сос, като ползвате заместители, може и да не ви се получи забележително ястие. За сметка на това има толкова други възможности и опции за експерименти. В следващите публикации ще ви ги покажа. Днес, обаче е ден за торта. 

Както в повечето случаи, поводът за тортата е рожден ден. Петнадесети рожден ден.

Бърза кухня: Азиатска супа Тom Yum

Обичате ли да прекарвате свободното си време в кухнята, около печката? Не! Сериозно?! Ах, какво съвпадение:) Не знам защо хората се решили, че ми е много приятно. Със сигурност наличието на кулинарен блог няма абсолютно нищо общо:) Въпреки ширещата се заблуда сред близките ми, аз не изпадам във възторг от идеята да се примъкна пълзейки до вкъщи след работа и да изкарам остатъка от вечерта, размахвайки ентусиазирано черпак. Уви, оцеляването на поколението ми, надделява над огромното ми желание за духовно усъвършенстване с книга в едната ръка и чаша вино в другата. По възможност на фотьойла пред камината, благодаря! Опитите все пак продължават. Понякога даже са успешни. Вече обещах, че този месец ще го посветя на стремежа да се изнижем от кухнята максимално бързо, без това да доведе до световен глад. Като се замисля, стигам да извода, че азиатците са издигнали в култ това упражнение. Напоследък много съм се запалила по тази кухня и реших да споделя едно свободно съчинение на тайландска тематика с няколко идеи, с които може да направите живота по- лесен.

След Halloween

Малко off  и доста в  страни от храната. Не го харесвам този празник, но така и така навлезе. В интерес на истината фотосесията не я правихме за него, но идва доста тематично. И доста различно от обичайния ми стил. Няма нито една тиква, прилеп или изкуствени зъби:) Беше много забавно и все по- често се замислям, дали да не си направя собствено студио. Ама  какво, как и най- вече кога ще снимам там, изобщо не е ясно.

С любезното съдействие на Славина.

Новата ми джаджа

Покрай този блог, част от семейната ни кухня е изложена на показ и често ми се налага да водя дискусии кога намирам време да готвя и дали патешкото  филе с портокалов сос  и лимонов ориз е по- трудно за приготвяне от мусака. Отговорът не е еднозначен и много зависи от зададените приоритети. Ако за някой трудно означава да е изключително стриктен с времето за печене на месото, то за мен трудно означава, че отнема твърде много време и много на брой манипулации от старта на приготвянето до слагането на масата. Нали разбирате ситуацията – ако се прибирате в 7.30 вечерта и трябва да чакате два часа и половина въпросната мусака, някъде към 9 ще са ви отхапали ръката от глад или в най- добрия случай, ще имате едни ужасно кисели и изнервени хора около вас. Аз ставам по- раздразнителна и сприхава от самите тях. Като следствие изключително много уважавам всякакви уреди, които ми пестят време или ми позволяват да не стоя с вперен поглед в яденето, готова да го спася всеки момент от изгаряне/изкипяване/разваряване и разни други апокалиптични неприятности, които могат да се случат на него и на кухнята ми. Това е основната причина с голяма охота да приема поканата на Philips, да тествам новия им мултифинкционален уред за готвене. Обикновено имам големи очаквания към подобен тип съоръжения. Уговорката ми с тях е да публикувам 7 рецепти, приготвени с мултикукъра така че ако не друго,  поне имам повод да пиша по- често:) Уточнявам, че основната цел е да споделя впечатления, а не с непоколебим патос да ви изрекламирам уреда и да ви пратя да си го купувате. Всяка една  от рецептите може да бъде направена и без него.

Идеята ми е тези публикации да са посветени на бързите, лесни и практични идеи, които отнемат не повече от час от стоварването на торбите на кухненския плот до сядането на подредената маса.

Есенни вкусове: Тажин

Напоследък куфарът ми е подложен на тежка експлоатация, а приготвянето на багажа се превърна в рутинно упражнение отнемащо време, колкото вземането на душ. Обвита в есен, Европа е много красива, но на мен най- много ми харесва тук. Невероятните, толкова любими цветове на сезона и все още прекрасното, топло и слънчево време ме карат да даже да заобичам града.

Есенните аромати са ми също толкова любими, колкото и топлите цветове. Храната, която приготвям вкъщи също се променя, заедно със сезона. Зелените салати лека-полека отстъпват място на по- плътните вкусове. Мисля, че тазгодишният ни безспорен фаворит е тажинът.

Втори шанс II

Бях горе- долу колкото голямата ми дъщеря, когато ме осени идеята, че много  искам да се науча да шия. Усвоих само момента с прекарването на конеца и сменяне на калерката, след което поривите ми затихнаха мигновено. Години по- късно, една позната в университета, която припечелваше някой и друг лев с шиене, реши да ме научи. Усвоих правия тегел и със завидна некадърност успях да подгъна 4-5 покривки. На фона на гореизложеното, може да ви се стори малко странна, внезапно зародилата се идея да се снабдя с шевна машина. Всъщност всичко започна покрай няколко идеи, които имах покрай обзавеждането на апартамента. След дълго и мъчително ходене по магазините, установих че кича е издигнат в култ, а качеството е нещо, което се случва на другите. Нещата, които не блестяха, лъщяха и не крещяха с липса на концепция бяха необосновано скъпи. Освен това, винаги е по- приятно и интересно, когато успееш да материализираш идеите си със собствените си ръце. Както обикновено се случва в нашето семейство, Мъжът на Лулу реши да прекрати агонията и ми купи заветната шевна машина. Първи на прицел попадна дивана.

Есенно

Очакваме циганско лято, а Витоша осъмна покрита със сняг. Очаквах слънце и златни багри, а днес на Витиня имаше само плътна, лепкава и студена мъгла. Честно казано не ме притеснява.Обичам есента дори и такава - с чадъри и студ.

За бързите торти и мечтите в балони

Щях да започвам темата с тържествен анонс за рождения ден на Марти. Така и не ми стигна времето на този ден, а после някак си не беше много актуално.  През последните няколко месеца натрупах завидна колекция от проекти за торти, декорации и идеи за партита (събирам си ги по принцип, не конкретно за повода).  Спорадичните талази на вдъхновението ми, което никога не се е славело с голямо постоянство, в съчетание с пълна дезорганизация и чести пътувания, като цяло води до липса на концепция. Има случаи, в които успявам да надмина себе си.

Лято в снимки

Така наречената почивка мина, а на мен продължава да ми е едно такова лятно и пълно с идеи. Не е ясно до кога, но поне за сега.

 Ако случайно на някой му се гледат снимки от семейните албуми да заповяда.

Скоунс и камъни

Първият ми сблъсък с Англия беше в един прекрасен юнски ден. Тук беше 30 градуса, там 12. Валеше. И духаше вятър. Плюс това аз се бях озовала в Лондон и трябваше да бродя измокрена и замръзнала близо 3 часа, докато дойде време да се чекирам в хотела. Абе от където и да го погледнеш не беше любов от пръв поглед. Следващите дни времето не се промени особено. За две седмици престой мисля, че имаше 2 .....часа в които не се изливаше порой, не валеше, не  ръмеше или каквато и да било там форма на дъжд, за която се сетите. Така де, той този град е известен с това. Казаха ми, че за малко съм пропуснала лятото. Било се случило седмицата преди аз да отида. По традиция продължава няколко дни и разбираш, че се е случило едва след като отмине. Тръгнах си без особени симпатии, но с някакво странно усещане, че много искам да се върна пак. Дължеше се на самия град и със сигурност някой ден ще намеря време да споделя снимки. Наистина се върнах няколко пъти след това. Заради изключително удобният транспорт ли или пък заради мазохистичното усещане да ядеш боб и полусварени домати за закуска в някое малко хотелче, но реших, че много искам да пообиколим из страната. Както можеше да се очаква, Лондон не е Англия. 

Само за да не забравите, че блога си остава кулинарен, пускам и една идея за закуска. Скоунс са бързи и лесни кифлички, с аромат на масло, разпространени из англосаксонските държави. Не знам защо не са набрали популярност у нас, но са изключително елементарни за приготвяне. Моите ви ги предлагам с ягоди и овесени ядки. Понеже сезонът на ягодите мина, може спокойно да ги замените с някакъв друг плод.