Браунис чийзкейк торта с малини и маскарпоне

У нас е пълно с всевъзможни уреди и джаджи. Част от тях използвам ежедневно, част са изпаднали в дълбоко забвение. Някои са ми подарени, но друга са си купени от мен и нямам оправдание. С течение на времето развих достатъчно опит и натрупах достатъчно безсмислени покупки, за да развия инстинкт, кое ще се ползва и кое ще събира прах. Не бих се наела да си цитирам незаменимите кухненски джади поименно, просто защото полезността им зависи от първоначално зададените критерии. Електрическото ренде може да изглежда невероятно футуристично и да намирате голямо сходство с последните совалки на НАСА, но истината е, че ако по принцип не ползвате кой знае колко често ренде, това също ще бъде обречено на забвение. Най- ужасно ми звучат многофункционалните уреди. Обикновено имат страшно много възможности, от които нищо не се случва като хората и с течение на времето биват забутани в най- затънтения ъгъл на шкафа. Макар и да съм доста оптимистично настроена към всякакви сортове кукъри, имах доста резерви по отношение на функцията печене. Както вече споменах, Philips бяха така любезни да ме снабдят с най- новият си милтикукър и както можете да предположите, първото нещо, което направих е да пробвам дали пече:) От едната спортна злоба, не защото си нямам фурна:)  Що пък да не е кекс или блатове за торта примерно. Истината е, че със стандартния кекс не ми се получи особено добре. Загаря отдолу, но иначе беше ок. За сметка на това открих няколко други сладкиша, които просто са се убили за този уред. Това е същото като с вегетарианството. Ако пробвате да изимитирате свинска вратна пържола със сметанов сос, като ползвате заместители, може и да не ви се получи забележително ястие. За сметка на това има толкова други възможности и опции за експерименти. В следващите публикации ще ви ги покажа. Днес, обаче е ден за торта. 

Както в повечето случаи, поводът за тортата е рожден ден. Петнадесети рожден ден.

Доста странна възраст. Свързана е с много вътрешни и външни конфликти. От една страна, на външен вид доста прилича на голям човек. Почти си склонен да се отнасяш с нея като с такава. И точно тогава прави нещо детско и супер идиотско, което те отрезвява и връща обратно в изходна позиция.

15 години са си много време. Понякога имам усещането, че съм забравила част от нещата и всеки път на рождения и ден се опитвам да си ги спомня. Бях студентка. Нямахме пари за памперси, но пък и не ми пукаше кой знае колко.

Нямах компютър вкъщи, нямаше  БГ- мамма и необятната информация. Имаше само Д-р Спок и съветите на педиатърката. Хранене през три часа, сокче на втория месец, захранване от третия, биберона в мед, кисело мляко от 40 ден и всякакви такива. Оцеля. Децата са устойчив вид. С второто вече не беше така. Понякога се шегувам с Ина, че е тестовия прототип. Хората се учат. Родителите също. Като се замисля, понякога не и е било никак лесно. На мен също. 

Не е лесен характер. Аз също. Много е твърдоглава и припряна. Аз също. Надявам се да бъде достатъчно разумна. В някои отношение, на мен също ще ми е необходимо.

Спорим непрекъснато. За облеклото, за грима, за часа на прибиране. Можеш да научиш доста неща за преговорите от децата.

 За рождения си ден поиска да направи купон. Първият. Разреших и. Поиска бира. Купих им. Не я изпиха. С две думи, нищо ново под слънцето. Историите са същите, действията са същите, само се сменят главните герои. Не е необходимо да я разбирам, а само да си спомням.

Обяснявам и че и ние сме правили същите неща. Не ми вярва. Няма смисъл да я убеждавам. И аз не вярвах. Разказвах и че и аз съм ходила на дискотеки и съм наясно много повече от нея, защото тя още не е била. Не можела да си го представи. Гледаше ме в недоумение, като и разказах за един купон от това лято. Била съм възрастна за такива неща. В нейните представи на нашите купони сме седели на столчета и със замечтан поглед сме слушали класическа музика. Какво повече да му обясняваш:)  И на мен ми се струваше странно:)

Пожела сама да си организира рождения ден. Сети се, че иска още една торта предишния ден (вече имаше една на самата дата). Шоколадова. Не обичам шоколадови неща.

Колкото и да не са ми по- вкуса, нямаше как да и откажа. Като се има предвид ограниченото време, нямаше много опции за развихряне.

Освен това, както обикновено се случва с правенето на торти в последния момент, най- съществения проблем е наличието на една единствена фурна и невъзможността да се опекат повече блатове на веднъж. Пробвала съм да ги пека на две нива - не ми се получиха.

Реших да рискувам и да пробвам мултикукъра за целта. Не проявих огромен авантюризъм и избрах рецепта, с която като цяло е трудно да сгафиш. Блатовете са браунис чийзкейк. Идеално пасна на уреда.  Кремът е без варене и отново трябваше да прибегна до доброто старо маскрапоне. С малини. Дори и за човек, който не обича шоколадови сладкиши, тази комбинация е много обичана:)

Браунис чийзкейк торта с малини и маскарпоне

За блатовете




Кафяв слой:

250г масло
200г  шоколад
250г захар
5 яйца
150г брашно
20г какао
80г едро смлени орехи
1ч.л бакпулвер

Чийзкейк слой:
1 кутия сирене Филаделфия
150г хубава извара
100г захар
2 яйца
100г брашно
ванилия

За крема

500г маскарпоне
80г захар
300г заквасена сметана
150г сладко от малини (едва ли ви се намират пресни по това време на годината)

Маслото, захарта и шоколада се разтапят на слаб огън. Махат се от котлона, оставят се да се охладят 10 минути, след което се добавят яйцата, брашното, какаото, бакпулвера и орехите. Всичко се разбърква и се изсипва в предварително застлана с хартия за печене тавичка. Както споменах, аз ползвах мултикукъра за единия блат и изрязах кръговете според диаметъра на неговата купа. 

Продуктите за белия слой се смесват и разбъркват до хомогенна смес. Сипват се с лъжица на няколко места върху кафявия слой. Грубо се надраскват с вилица. 

Ако ползвате фурна, печете блата около 30 минути на 180 градуса. Гледайте да не препечете много краищата.

В мултикукъра се получи значително по- безопасно. Уредът се настройва на програма печене за 30 мин при температура 150 градуса. Задължително трябва да отворите вентила за парата.

Както е видно от снимките, нямаше разлика между двата блата. Ако трябва да бъдем честни, този в мултикукъра стоеше по- влажен и приятен. Този във фурната го поизпуснах и леко го изсуших. Не е фатално, ако го правите на торта, защото крема го напоява в последствие.

За крема се смесва маскрапонето със захарта и заквасената сметана. Разбърква се до гладък крем и се оставя в хладилника за около 15 минути.

Тортата се сглобява, като най- долния блат се намазва с 1/3 от крема. Отгоре се размазва сладкото от малини и се поставя втория блат. Тортата се покрива отгоре и от страни с останалата част от крема.

Не е подходяща за обличане с фондан, така че просто нахвърлях листа от мента, разтопен шоколад и захарни сърчица.

За разкош сложих знаменца, направени от цветно тиксо. Отнема не повече от 5-6 минути и придава някак по- празничен вид на тортата.

Честит Рожден Ден Ина! Превръщаш се в прекрасна дама и макар и понякога да се шегуваме че си нашата бета версия, всъщност ние сме бета родители спрямо теб и ти дължим извинение за всички грешки, които сме допускали през времето. Обичаме те!