Скоунс и камъни

Първият ми сблъсък с Англия беше в един прекрасен юнски ден. Тук беше 30 градуса, там 12. Валеше. И духаше вятър. Плюс това аз се бях озовала в Лондон и трябваше да бродя измокрена и замръзнала близо 3 часа, докато дойде време да се чекирам в хотела. Абе от където и да го погледнеш не беше любов от пръв поглед. Следващите дни времето не се промени особено. За две седмици престой мисля, че имаше 2 .....часа в които не се изливаше порой, не валеше, не  ръмеше или каквато и да било там форма на дъжд, за която се сетите. Така де, той този град е известен с това. Казаха ми, че за малко съм пропуснала лятото. Било се случило седмицата преди аз да отида. По традиция продължава няколко дни и разбираш, че се е случило едва след като отмине. Тръгнах си без особени симпатии, но с някакво странно усещане, че много искам да се върна пак. Дължеше се на самия град и със сигурност някой ден ще намеря време да споделя снимки. Наистина се върнах няколко пъти след това. Заради изключително удобният транспорт ли или пък заради мазохистичното усещане да ядеш боб и полусварени домати за закуска в някое малко хотелче, но реших, че много искам да пообиколим из страната. Както можеше да се очаква, Лондон не е Англия. 

Само за да не забравите, че блога си остава кулинарен, пускам и една идея за закуска. Скоунс са бързи и лесни кифлички, с аромат на масло, разпространени из англосаксонските държави. Не знам защо не са набрали популярност у нас, но са изключително елементарни за приготвяне. Моите ви ги предлагам с ягоди и овесени ядки. Понеже сезонът на ягодите мина, може спокойно да ги замените с някакъв друг плод.

По някакво странно стечение на обстоятелствата, в момента в който напуснахме столицата на Великобритания и изгря слънце. Заменихме влажния, космополитен, претъпкан и по някакъв свой си начин очарователен Лондон с провинциалната атмосфера. Вече ви разказвах за Бат. Днес е ред на Стоунхендж и градчето в непосредствена близост до него - Солсбъри.

Истината е, че за това място е изписано толкова много, че ще звучи някак неуместно да пиша аз. Във всеки случай, каквото и да четете, може би най- често срещаните думи, на които ще се натъкнете са "може би", "най- вероятно", "предполага се, че" и т.н. Истината е че никой не знае точното предназначение на Стоунхендж.

Широко лансираният мит, че има нещо общо с друидите, всъщност се оказа безпочвен. До колкото схващам това ....ъъъ... "нещо" съществува доста преди това.

Странното в случая я е че е построено от камъни, които не съществуват в околността и следва някаква невероятно прецизна астрономическа логика. Състои се от външен и вътрешен кръг и това, което със сигурност се знае е че вътрешният датира доста време преди външния. Откровено казано усещането беше много странно. От една страна това са си просто някакви камъни. Дори не ти дават да ги видиш отблизо. От друга страна разположени в средата на нищото, сред огромни зелени пасища и бели и дебели овчици, имаш усещането за нещо много древно и по някакъв магичен начин, свързано с вселената. Толкова старо, че вече дори легендите за неговото съществуване са забравени. Обзема те някакво странно усещане за празнота от загубата някакво мистично познание, което вече никой не разбира. Древните камъни все още са там и нашепват във вятъра, но остават нечути и неразбрани сред тълпите туристи, които ги наобикалят. Може би само белите дебели овчици с глуповатия си поглед и миниатюрният си мозък, все още знаят, че някога тези камъни са имали и друго значение. Никога не подценявайте овцете:)

До Стоунхендж се ходи автобус, който тръгва от Солсбъри. Мъничко градче в типично английски стил. Въпреки, че че страда тежко от набезите на тълпи туристи, в ранния пролетен следобед в парка до катедралата лъха на спокойствие и безвремие.

Както не веднъж съм казвала, аз съм силно резервирана към английската кухня. Фактът че не припадам от умиление при вида на пай с вътрешности, далеч не означава че не уважавам някои от десертите им или сладките им. Всъщност има такива, които дори са попаднали в категорията любими, заради бързината и лесното изпълнение. Следва една подобна и доста приятна рецепта.

Скоунс с овесени ядки и ягоди

• 220г брашно
• 200г ягоди или друг сезонен плод
• 60 г захар
• 2 ч.л. бакпулвер
• 180мл гъст много студен айран
• 100г студено масло, нарязано на кубчета
• 50-60г фини овесени ядки
• кората на 1 лайм
• ванилия

1 жълтък и няколко капки вода за намазване

Наръсете почистените и нарязани на малки кубчета плодове с една супена лъжица захар и още толкова брашно.
В купа смесете брашното, овесените ядки, останалата захар, бакпулвера, кората от лайм и ванилията.
Добавете маслото, нарязано на хубчета и с помощта на вилица и ръце набързо омешайте всичко, докато стане на трохи.
Прибавете ягодите и веднага след това сипете айрана. С помощта на шпатула разбъркайте, докато тестото стане на топка.
Не месете.

Тестото се прехвърля върху много набрашнен плот. Ако е омекнало прекалено много т.е маслото се е поразтопило, може да го увиете в стреч фолио и да го приберете за няколко минути в камерата.

Разточете на кръгла кора с дебелина около 3-4 см. Нарежете на триъгълници или с помощта на ринг, изрежете еднакви кръгове.

Подредете върху хартия за печене и намажете с разбитото яйце и няколко капки вода. Печете в предварително загрята на 190 градуса фурна. 

По желание може да наръсите кифличките със захар и да върнете обратно във фурната да се запекат само отгоре за още 1-2 мин, колкото да хванат карамелена коричка.

Аз пропуснах момента с карамелената захар, но за сметка на това залях с глазура от крема сирене, заквасена сметана и пудра захар. За разкош, може да сложите няколко капки лайм.

Сервирайте подобаващо със следобедния чай.