От любов към КАТ или защо предпочитам сладкото от бели череши

Разказвах ли ви как давах показания в районното? Не?! Просто ме беше срам. След половин година горе- долу ми мина. Точно в правилния момент, за да ви разкажа и защо ме спряха днес полицаи. И да, има общо между рецептата и случките:)

Помните ли тази публикация http://luluto.blogspot.com/2014/09/blog-post.html ? Паркирам си аз колата на една малка полянка сред едни високи треви и с детето отпрашваме на обиколка. След около 3 часа се връщаме с обилен урожай гъби, стоварвам го в багажника и се прибираме у нас. Септември, септември, колко да е септември - на другия ден е има - няма 28 градуса. В колата се улавя лека миризма на застояло. Викам си, от гъбите ще да е. Привечер започва да се усеща повече. Отварям багажника, разбутвам сака за фитнес, който вече е хванал паяжина, но не откривам нищо. Ден втори: качвам се в колата рано сутринта, но дори и в тази  хладна утрин се усеща лека неприятна миризма. Цял ден съм по срещи, колата стои на припек и постепенно миризмата става все по- натрапчива. Преравям обстойно багажника, като дори качвам у нас сака за фитнес. Нищо. Ден трети: макар и да е  хладно утро, вече се усеща воня. Отварям кората на резервната гума с надежда там да е попаднала някоя гъба, но уви - нищо. В ранния следобед вече отчетливо мирише на мърша. Карам колата на автомивка с молба за основно почистване. Хората я обръщат нагоре с хастара, внимателно почистват всяко кътче, напарфюмират и изтъркват грижливо. Победоносно се качвам и вътре ме посреща приятен мирис на препарат за пране. Ден четвърти: ммм да, познахте. Влизам във возилото,  но уви, мирисът на омекотител, изваден небрежно от чантата на старателна домакиня е изчезнал безследно. На негово място трайно се е настанило зловонието на умрял лос. Отварям прозорците и смело се отправям напред. До офиса са само 15 минути, но този път ми се струват цяло вечност. Очите ми сълзят, а стомахът ми упорито се опитва да върне закуската. С риск от големи неприятности, паркирам в гаража и оставям два отворени прозореца. Вечерта една колежка ме моли да я закарам у тях. Коректно и професионално я предупреждавам предварително за предстоящия ужас. Женат ми вика "Не бе, споко, аз се возя в люлинския трамвай, не можеш да ме уплашиш!" Завиден кураж, но на третия километър вече и идваше да слезе в движение. С потреперващ глас и трудно преглъщайки ми казва, че може би в трамвая не е чак толкова зле. Даже е за предпочитане. Ден пети: в колата е "апокалипсис сега!" Карам я в сервиз, където и продухват всички чакри, но уви, лошото чувство остава:) Ясно е, че ще трябва да я лекуват по- обстойно и за по- дълго, но в момента нямат свободен час, а аз мима работа - все пак това е служебната ми кола. Следобед имам среща извън София и трябва да закарам два кашона с материали. Стоварвам я отново на автомивка, с молба да я изперат. Пак. Не помага особено, но багажникът е мокър и се налага да просна найлон. Съответно закъснявам  за срещата. Точно излизайки на магистралата, пред колата прехвърча някакво пиле и аз го заплесквам за предна броня. Спирам кисело в аварийната, но на горкото, вече няма как да се помогне. Изтупвам го с погнуса от решетката, която е цялата омазана в кръв и прибързано продължавам към срещата, с мисълта че на връщане ще намеря автомивка. Тръгвам си почти в сумрак. Карам изморено по магистралата и едва не прегазвам катаджията, който ожесточено ръкомаха с палката. Човекът притеснено, но любезно се приближава и със съвсем равен тон ме кара да изляза от колата. 

- Какво е това на предната ви броня?

-...мииии кръв....

- Случайно да знаете от какво е?

- Аааа, ударих някакво птиче на идване.

- Ахъм, ясно. А дали ще може да отворите отзад?

- Ама разбира се!!! - казвам аз, отваряйки  небрежно  багажника, застлани с найлон и вонящ на мърша, все едно редовно превозвам трупове към близката горичка...
В РПУ-то бяха много любезни. Предполагам само защото, не бях сигурна как точно товаря и разтоварвам пратките си  и с надежда да издам съучастника. В крайна сметка ми извадиха умряла полска мишка някъде долу при ауспуха...

 Твърдо решена да съм по- внимателна реших, че повече няма да си паркирам колата на горски полянки. Разбира се, в тези разсъждения никъде не се споменаваше за паркиране под череша. Една такава се намира точно на мястото, където спирам ежедневно пред нас. Дива, малка, кисела и червива. С две думи, никой не си прави труда да я обере. Плодовете  зреят необезпокоявани, натежават и окапват щастливо върху предното и задното ми стъкло. Сутрин ги разбутвам небрежно и каквото не успея да разчистя го довършвам с чистачките. Колата, разбира се, изглежда така, все едно съм минала през ято врабчета, но сутрин в изблик на недоспалост, изобщо и не забелязвам. До днес. Когато, познахте, ме спря някакъв катаджия.
- Госпожо, на предното ви стъкло има кръв. Да не би да сте ударили пиле?
- А не мислите ли, че може да е просто разпльокана череша - с огромна доза раздразнение в гласа от разиграващото се дежавю и фрапиращата липса на кафе
- А, защото да мисля така? - този също не беше пил кафе
- Да речем, заради размазаните череши на задното стъкло и багажника?!?!?!?! Личи си че не е кръв по костилката в средата на червеното петно! - най- свирепият и многозначителен поглед, на който съм способна. Доста смело, но натрупаният опит и налудничевото изражение си казаха тежката дума.
Прати ме да си ходя, но със сигурност ме помисли за наскоро пусната от психо диспансера:)
От тук нататък никакво спиране под черешата, освен ако не е бяла! И тържествено обещавам да не карам повече с червени петна по колата, без значени от какъв представител на флората и фауната са причинени:)

Да сме наясно от сега! Вече публикувах рецептата за сладко от ягоди. Сега публикувам и тази за сладко от бели череши. Постарах се да се появят в блога съвсем навреме, така че да си имаме уваженията - когато зимата давам рецепта за НещоСи със сладко да няма не разбрали:) Подгответе се своевременно!

 Сладко от бели череши с мащерка и мента

• 4 кг бели череши
• 500г захар
• 2 клончета мента
• 1 равна чаена лъжичка мащерка
• 2 пакета пектин
• 2ч.л лимонтозу 

 Черешите се измиват обилно под течаща вода и се отстраняват костилките. Слагат се  в дълбока тенджера с дебело дъно, заедно с 3-4 с.л. захар и лимонтозуто. Разбъркват се и когато започнат да врат леко се добавя останалата захар смесена с пектина, ментата и мащерката. Сладкото ври 10 минути, като периодично се отстранява пяната. Сладкото се налива в чисти и сухи бурканчета с винт. Затварят се и се обръщат с капачката надолу докато изстинат.