Сън в лятна нощ

Не съм убедена, че ще ме познаете точно в момента. То и аз не мога да се позная, ама си се оправдавам, че при моето раздвоение на личността е нормално:) Днес вечерта се чух с децата. Мисля, че са добре, но всъщност най- хубавото е че нямам съвсем ясна идея какво правят при баба си:) Може би щях да страдам от угризение на съвестта при мисълта, каква ужасна майка съм, ако всъщност не ми беше толкова хубаво. Ключовият фактор е че те всъщност са много щастливи, а на мен ще ми се върне тъпкано на есен:) Така, че сега ако искате може да ме замеряте с камъни, за тези еретични мисли, но това е само, ако успеете да ме измъкнете от фитнеса/СПА центъра/басейна/козметични салони:) Но то и това е само, ако изобщо успеете да ме хванете между някое пътуване/екскурзия/тимбилдинг:) Абе с две думи - живея си живота и чак почнах да си завиждам.

При тези обстоятелства и сами може да предположите, че храната е силно ограничена и се свежда основно до някой друг домашен сладолед или нещо тип fast food, което при мен означава печена сьомга или някаква салата.

Тази е от сложните, т.е включва запечено козе сирене с мед и орехи, ананас и рукола. Истината е, че в повечето случаи е просто домати с разновидност на сирене и босилек, който успешно вирее в някаква саксия:)
Май ще почна да го харесвам този сезон, нищо че на есен ще ми се върне:)

Меню за приятели

Може би сте забелязали, но напоследък не съм много активна. Както и доста други хора, лятно време превключвам на друг режим на хранене, който е свързан с повече плодове, зеленчуци и храни, които не се подлагат на дълга и омаломощителна термична обработка. Това далеч не означава, че не може подобаващо да се развихрите в кухнята. Стига разбира се да имате желание:) Днешните две рецепти са съобразени точно с това лежерно лятно настроение и не изискват дълго и продължително набиване на крак до котлона, нито пък са свързани с камари неизмити съдове, бъркалки и купички в мивката.

 Пилешко с патладжан и козе сирене в средиземноморски стил

И едни прекрасни кексчета, които в момента оглавяват личната ми класация

Мъфини с ягоди и лайм

На кафе с Lulu

Нали знаете, че от време на време каня гости  в блога, като съответно си имам раздел На кафе. По стечение на обстоятелствата, този месец гост съм аз и то не къде да е, а в списание "Кафе пауза":) И това ако не е съвпадение:) Въпросното издание е специализирано и е насочено към сладкари и хлебари. Сами разбирате, че за мен беше голяма чест да приема поканата на Йорданка. Темата беше за моите торти, което вече направо ме притесни. Никога не съм претендирала, че правя нещо кой знае какво. Целта ми винаги е била много егоистична, а именно да задоволя собствения си мерак към подобен вид творчески занимания:) Статията разказва точно за това, така че моля ви, не гледайте много критично:)

 

И понеже нямам намерение да преповтарям съдържанието и тук, всъщност мисля най- после да публикувам една торта, която правих по Великден за рожденият ден на едно детенце (сега може би ще осъзнаете, всъщност колко съм назад с публикациите:)))

Слънчасалата торта

Ето ме отново. Напоследък поизчезнах, за което се извинявам на всички, които редовно се отбиват в очакване на следващата публикация, пишат ми във Facebook, по имейл или в чата. Истината е, че от една страна доста пътувах, а от друга нещо не съм в настроение. Всъщност съм си в много добро настроение, но не ми се пише. Реших, че имам нужда от кратка почивка. И тъй като, това няма как да се случи на всички флангове едновременно, поне си обръщам малко повече внимание. Ударила съм го на здравословен начин на живот, който включва режим на  хранене, фитнес 3 пъти в седмицата и всякакви СПА лигавщини и глезотии. За да видите колко съм сериозна, дебело държа да подчертая, че през двете седмици, които прекарах в Лондон, тичах всяка сутрин в парка. Там не е като да нямат паркове и не е като да няма удобства за спортуване. Все още не съм готова с рецептата и снимките от Острова, но докато се натуткам, мисля да ви покажа някои неща, с които вече доста позакъснях:)
 Първото такова нещо е една буболечешка торта, която правих за едно мъничко буболече:)

 На 5 юни, малката госпожица на Лина навърши цели 2 (две) годинки:) Така и не успях да се запозная с Лина на живо, по някаква причина ми е особено симпатична и се съгласих да направя тортата без да му мисля особено.

Валенсия: модерният град, закуска сред жирафите и вечеря на терасата

Малко изостанах с публикациите, но съм се затрупала със задачи и ангажименти и блогът някак остана на заден план:)  Преди да съм се изпарила ми се иска поне да завърша статията за Валенсия.  Тя е посветена на по- модерната част  Градът на науката и изкуствата

и Биопаркът.

Освен това ми се иска да обърна много специално внимание, на една невероятна вечеря, състояла се на покрива на хотела.

Валенсия: ритъмът на града - част I

За първи път пътувах извън България когато бях на 12.  Баща ми е учител и както обикновено, наложи  ред и дисциплина. Ставане рано, пътуване с колата по предварително начертан маршрут, обиколки, музеи и пак път.
Първият път, в който ми се наложи да пътувам съвсем сама съвпадна и с първото ми летене със самолет. Две седмици преди това сънувах кошмари и ме обливаха топли вълни само при мисълта как точно ще се оправя по летищата. За да е по- забавно полетът до Мюнхен беше с прекачване в Рим. Аз, принципно, имам чувство за ориентация като на къртица в ярък слънчев ден. Мога да се загубя и в нас, ако не внимавам достатъчно:) Веднъж кацнала на немска земя, начертах престоя си точно по модела на родителите ми - строго организиран двудневен маратон по музеи и галерия. На третия ден бях омаломощена и в несвяст се стоварих на една пейка в парка, с идеята да си сваля неудобните обувки за малко и да продължа с олимпийския спринт.  Мисля, че някъде тогава ме осени прозрението - аз всъщност не обичам да ходя по музеи. Далеч по- приятно ми е да се шляя из града и да наблюдавам хората. Остатъкът от деня прекарах тъпчейки се със сладолед, предцели и леберкес. От тогава мина доста време и аз доста си попътувах. Отдавна спря да ме притеснява как ще се оправя на летището и как ще се ориентирам до хотела, но музеите продължават да не са ми сред най- любимите места  (изключвам Лувъра ). Има нещо много противоречиво в тях. Опитват се да ти покажат история, като я извадят от контекста, набутат я зад стъклена витрина, сложат етикетче и ти забранят да я снимаш.  Историята трябва да се почувства. Трябва да усетиш ритъма на дадено място, трябва да погледнеш в очите на хората, които живеят там, да опиташ храната им, да си поговориш с тях и може би тогава ще научиш много повече. Започнах с този дълъг увод, само за да можете ясно да разберете концепцията на днешната разходка. И така дами и господа, представям ви Валенсия!

Галет с ревен и прасковено ивно или кратка биография на един сладкиш и странен зеленчук

Не приемайте днешната публикация като конкретна рецепта, а по скоро като кратко запознанство с две много интересни неща. Това, че по случайност реших да ги съчетая в една рецепта далеч не означава, че не може да развихрите въображението си с всеки един по отделно.

Първото е един много малко използван в България зеленчук - Ревенът. Всъщност в кулинарията се използва много повече за направата на различни десерти.
Второто нещо е моят любимец сред сладкишите - галетът! Ако има нещо, което да обожавам това са десертите с хрупкава маслена коричка. Паят безспорно е един от тях, а галетът е не толкова известния, по- лесен и по- мъничък братовчед.
Компилацията от двете доведе до моята рецепта за Галет с ревен и прасковено вино.

На кафе: Фотографски поглед

Спомняте ли публикацията от преди няколко седмици за ето тази торта?  Беше ми поръчана от една дама, с която преди доста време се запознахме заради общото ни увлечение към фотографията. Диди е майката на рожденичката Мили и днес бих искала да ви запозная с нейното творчество

 Без значение дали  имате сериозни амбиции във фотографията, просто снимате или пък само обичате да гледате красиви снимки, във всички случаи се сблъсквате с фотографските сайтове. Всеки един от тях си има специфичен стил, собствено звучене и определен тип снимки , които се възприемат най- добре от аудиторията.  Фотографиите на Диди  умело балансират  и правят впечатление из между многото други, без значение къде точно ги гледате. Всеки един кадър си има специфичен стил, създаден с  усет към цветовете, композицията и разбира се – имат сюжет, живот и ви разказват история!

Лично на мен винаги ми е много интересно да надникна зад кулисите  на творческите изяви и да разбера точно кой стои зад прекрасните неща които ни радват. В този случай,  ще останете изненадани, защото всъщност Диди е програмист с афинитет към математиката и точните науки. Като повечето жени ежедневието и изглежда като някакъв филм. През деня е като забързан каданс на екшън сцени,  но когато всичко в къщи утихне всъщност се оказва, че главният герой води двойнствен живот и е надарен със супер сили:)

Ще оставя на нея да разкаже повече за двойнствения живот на един компютърен специалист по професия и фотограф и творец по призвание.

На вас горещо препоръчвам да отделите няколко минути и да разгледате света през погледа на Диди на  http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=47058&ORDER=RATING_B

Разбира се, ще има и рецепта, както обикновено, но този път ще бъдат две:)

Една година в снимки

365 дни  в снимки е доста популярен проект, който запали много хора, навсякъде по света. Разновидностите са различни - всеки ден снимаш детето си, всеки ден снимаш себе си, всеки ден снимаш нещо кръгло, нещо в различен цвят или в крайна сметка, просто снимаш нещо:) Повечето хора го започват на 01 Януари. Преди доста време мислех и аз да го осъществя под формата на 365 Kids. За съжаление така и не го завърших. От една страна трудно приемах компромис със снимките и когато дойде зимата и започна да се стъмва рано, нямах възможност да снимам, като се прибера от работа. От друга страна децата не винаги бяха в настроени. И от трета страна, аз не винаги бях в настроение:) Идеята се възроди  съвсем наскоро и то само благодарение на Тони от Творения и вдъхновения  и Дамаянти (Ивелина).  Аз рядко си търся поводи и/или оправдания, когато искам да направя нещо, така че започнах моите 365 на 30 април (можеше поне на 01 Май, за да е по лесно при надписването, ама на)

Този път походих по съвсем различен начин. Първо реших, че идеята на този проект е да запечата интересни моменти, а не да снимам невероятни шедьоври всеки ден.  Второто много важно  правило е аналогично на диетите - ако един ден прегрешиш не означава че трябва да спреш:)

Логистиката на тортите

Не ми се получава много добре. Логистиката имам предвид. И това най- вече, когато ми се налага да правя торти. Това е една от основните причини да не приемам много поръчки и да се забавлявам с фондан само и ако изобщо имам време.  Преди известно време публично обещах, че ще правя една торта, след което ми се наложи да пътувам, върнах се късно вечерта и откарах цяла нощ в правене на захарни фигурки. Имаше една друга, която правих за колежка, но тогава детето се разболя и аз превключих пак на нощен тортен режим. В общи линии имам доста вълнуващи нощни изживявания ... с торти.. Всеки път се заричам, че няма да го правя, но очевидно съм доста късопаметна, защото след има няма месец и пак ми прищраква нещо. Както и да е. Преди няколко седмици ми се обади една позната с молба да направя нещо за рождения ден на нейното момиченце. Много уважавам въпросната дама и мисля съвсем скоро да отделя цяла статия за нея. Подозирам, че това беше основната причина да приема. Изчислих го добре, установих, че няма никакви празници около денят за торта (и за това имам да разказвам) и взех че се съгласих. Един съвсем слабичък гласец дрезгаво се опита да ми нашепне отвътре, че този филм вече сме го гледали. Миличкият доста е попрегракнал от непрекъснато повтаряне на "не прави това", "само не пак" и "аре стига вече де!!!" та може би затова не го чух:) А може би просто желанието да се подвизавам отново с торта е по- силно от инстинкта ми за самосъхранение:)

Оказа се прав, но когато го разбрах, вече беше много късно:)