Логистиката на тортите

Не ми се получава много добре. Логистиката имам предвид. И това най- вече, когато ми се налага да правя торти. Това е една от основните причини да не приемам много поръчки и да се забавлявам с фондан само и ако изобщо имам време.  Преди известно време публично обещах, че ще правя една торта, след което ми се наложи да пътувам, върнах се късно вечерта и откарах цяла нощ в правене на захарни фигурки. Имаше една друга, която правих за колежка, но тогава детето се разболя и аз превключих пак на нощен тортен режим. В общи линии имам доста вълнуващи нощни изживявания ... с торти.. Всеки път се заричам, че няма да го правя, но очевидно съм доста късопаметна, защото след има няма месец и пак ми прищраква нещо. Както и да е. Преди няколко седмици ми се обади една позната с молба да направя нещо за рождения ден на нейното момиченце. Много уважавам въпросната дама и мисля съвсем скоро да отделя цяла статия за нея. Подозирам, че това беше основната причина да приема. Изчислих го добре, установих, че няма никакви празници около денят за торта (и за това имам да разказвам) и взех че се съгласих. Един съвсем слабичък гласец дрезгаво се опита да ми нашепне отвътре, че този филм вече сме го гледали. Миличкият доста е попрегракнал от непрекъснато повтаряне на "не прави това", "само не пак" и "аре стига вече де!!!" та може би затова не го чух:) А може би просто желанието да се подвизавам отново с торта е по- силно от инстинкта ми за самосъхранение:)

Оказа се прав, но когато го разбрах, вече беше много късно:)




И така, денят Х наближаваше, а аз си живеех безметежно, прехвърляйки наум някакви планове, за това как точно ще си организирам работата. В четвъртък пека блатове, в петък сглобявам тортата и покривам със захарния чаршаф. В събота сутринта украсявам и до обяд всичко е приключило. Конкретен дизайн NICHT, ама то това при мен не е новост. Всякакви грандиозни планове и наченки на идеи ми се въртят до последно, но финалният вариант винаги изкристализира по време на самата работа. Имах идея за едно дърво, за някаква къщичка, пък имаше бухалчета, въобще страшна работа!
Една седмица преди старта се наложи леко да сбутам програмата

Един от най- големите ми клиенти правеше грандиозно парти по случай 125 години от основаването на компанията. Не е нещо, което можеш да пропуснеш - фойерверки,  балони, народ, та даже и Бате Бойко. Плановете за блатовете се попреместиха за петък, но с идеята, че ще си тръгна навреме от работа.  Не си тръгнах:) Между временно се обадиха водопроводчиците, да кажат, че ще се позанимават с тръбите, като за целта ще спрат водата. Да не сме се притеснявали -в събота единият щранг, в неделя другият, така че вода все някъде сме щели да имаме. Познайте от къде почнаха... От кухнята, разбира се! Ми то с вода всеки може торта да прави! Истинският майсторлък е да се гърчиш като риба на сухо (буквално и преносно) и да притичваш с мръсните бъркалки на миксера и омазаните ръце през цялата къща:)

Поех си дълбоко въздух, преброих до 1 258 963, но все пак реших, че ще се справя! Все пак с вода или без вода, имам повече от половината събота. Може даже да пробутам децата на мама, за да освободя терена.  Е, брат ми ме пререди... С много основателна причина резервира майка ми за целия уикенд...
Брат ми има близнаци. Те са на има - няма 8 месеца и мрънкат в синхрон, така че баща ми беше нает като помощен персонал, с което отпадна и последната ми надежда за помощ от приятел.

Някъде тогава ни поканиха на друг рожден ден в събота, пък и аз ненадейно се сетих, че голямата ми дъщеря всъщност е на курс по английски и някой трябва да я закара. И така в един прекрасен момент се оказа, че в къщи ще се мотаят майстори, които ще режат, пилят и правят боклук, някой ще трябва да стои при тях, някой ще трябва да гледа малката щерка, някой ще трябва да закара голямата, някой ще трябва да бъде на рожден ден и разбира се някой ще трябва да прави торта. За един миг блокирах и в главата ми се възцари пълната тишина, която  обикновено е предшественик на цунамито, наречено паника. Тогава чух и онзи вътрешен гласец, който вече истерично пищеше "Казах ли ти, бе! Казах ли тииии!!!!!!!!", но бързо беше повлечен и заглушен от приливната вълна на ужасеното трескаво бързане:) Останалото вече не го помня много ясно. Търчах, пекох, бърках, мажех, разточвах, изрязвах. Липсата на ясна концепция беше огромен минус. Единствената идея, която имах е, че девойката иска момичешка торта. До бухалчета не стигнах и къщичка не успях да направя, но мисля, че поне постигнах момичешкото излъчване. В бързината пропуснах да взема поне някакво дребно подаръче, но за сметка на това, те ни подариха едни прекрасни шнолки, което ме накара да се чувствам още по гузна:)

Снимките на тортата също не ми се получиха добре, защото от една страна много бързах, майсторите ме гледаха изключително странно, а от друга това са първите кадри с новия апарат. Накрая вече наистина закъснях за всички и всичко и се отказах от по- нататъшни фотосесии.
За сметка на това Диди ми изпрати няколко страхотни кадъра от тържеството на малката госпожица и с радост ви ги представям, заедно с рецептата на тортата:)

   Снимка: Диди Стефанова

За блатовете:

250 гр шоколад (ползвах млечен)
4 с.л какао
5 яйца
150 гр масло
1 ч. захар
1 2/3 чаша брашно
ванилия
1 ч.л бакпулвер

Всъщност това е модифицираната рецепта за едни браунис:)

Шоколадът, се разтапя с маслото на слаб огън. Добавя се захарта, разбърква се и се оставя леко да се охлади. Яйцата се разбиват с тел, добавя се шоколадовата смес, брашното с бакпулвера, ванилията и какаото. Бърка се до получаване на хомогенна смес. Сместа се разделя на 5 равни части и се разпределя върху предварително изрязани кръгове от хартия за печене. При мен това се яви форма с диаметър около 22 см, като бях покрила с хартия освен дъното и стените. Всеки блат се пече 15 минути в предварително загрята на 160 градуса фурна. Като цяло това е най- трудната част, защото шоколадовите платки са капризни на печене. Не се вижда, кога почват да прегарят, а от друга страна сместа е такава, че лепне при проверка с клечка, дори и когато са напълно готови.

          Снимка: Диди Стефанова

 За крема:

500 гр маскарпоне (1 кутия)
350 мл прясно мляко
1 пакетче ванилов пудинг на Др. Йоткер
250 мл заквасена сметана
4 с.л захар

За намазване: 150 гр сладко от боровинки или малини

200 мл мляко се слагат на котлона да заврят, а в останалите 150 се разтваря пудинга. След като млякото започне да завира, към него се добавя разтвореното нишесте (по същество това си е пудингът) и се бърка енергично до сгъстяване. Слага се захарта и се бърка още 30 секунди. Сместа се оставя хубаво да изстине, след което хубаво се разбърква заедно с маскарпонето и заквасената сметана.

                   Снимка: Диди Стефанова

Хартията за печене се отделя от блатовете едва, след като са напълно изстинали. Горната част на блата се намазва със сладко, след което върху него се разпределя 1/4 от крема. Реди се следващият блат, пак сладко и пак 1/7 от крема. Най- горният блат не се намазва със сладко и крем, за да може да се декорира тортата по ваше желание. В моят случай всичко беше измазано с обикновен маслен крем и застлано със захарен чаршаф.

Искрено се надявам тортата да се е харесала на Мили!
Диди, благодаря за доверието! Въпреки премеждията, за мен си беше истинско забавление!