неделя, 22 май 2011 г.

Една година в снимки

365 дни  в снимки е доста популярен проект, който запали много хора, навсякъде по света. Разновидностите са различни - всеки ден снимаш детето си, всеки ден снимаш себе си, всеки ден снимаш нещо кръгло, нещо в различен цвят или в крайна сметка, просто снимаш нещо:) Повечето хора го започват на 01 Януари. Преди доста време мислех и аз да го осъществя под формата на 365 Kids. За съжаление така и не го завърших. От една страна трудно приемах компромис със снимките и когато дойде зимата и започна да се стъмва рано, нямах възможност да снимам, като се прибера от работа. От друга страна децата не винаги бяха в настроени. И от трета страна, аз не винаги бях в настроение:) Идеята се възроди  съвсем наскоро и то само благодарение на Тони от Творения и вдъхновения  и Дамаянти (Ивелина).  Аз рядко си търся поводи и/или оправдания, когато искам да направя нещо, така че започнах моите 365 на 30 април (можеше поне на 01 Май, за да е по лесно при надписването, ама на)


Този път походих по съвсем различен начин. Първо реших, че идеята на този проект е да запечата интересни моменти, а не да снимам невероятни шедьоври всеки ден.  Второто много важно  правило е аналогично на диетите - ако един ден прегрешиш не означава че трябва да спреш:)



И така вече 23 дни снимам фрагменти от живота си. Някои интересни, други емоционални, трети сиви и безлични, четвърти весели и шарени - точно като дните през, които преминавам. Някои снимки са красиви, други не. Понякога седя пред компютъра, вперила празен, уморен поглед в монитора и чудейки се дали изобщо нещо си заслужава да бъде показано. Друг път трескаво преминавам през кадрите в стремежа си да избера най-хубавият из между толкова много. Ако се чудите - това е причината за повечето дни да има колажи, вместо една единствена снимка:)
Макар, че за ден 2, снимката е сладкиш, всъщност стремежът ми е да няма почти никакви снимки на храна. В крайна сметка, достатъчно снимам такива кадри и разказвам такива истории, покрай публикациите ми в блога.



Много повече ми се иска кадрите да показват емоция или определени настроения. Нещо като ден 4 - просто един дъждовен ден и лежерното и леко меланхолично настроение, което носи


Или ден 5, когато се върнах толкова изнервена вкъщи, че всичко беше загубило цвят, но пък балерината Мартина му придаде настроение:)


Ден 6 беше посветен на племенниците ми. Това са онези същите близнаци, които може би си спомняте от тази публикация:))) Чуждите деца растат много бързо, а?!


За ден 7 замисълът беше съвсем различен. Ходихме до Батак и мислех да сложа снимка, която направих на стената с изписаните имена и годините на жертвите. Когато я отворих, видях че фокусът е точно върху нечие име и възраст 1 г. Доплака ми се и просто не можах да я кача. Сложих колаж от язовир Батак, но всеки път като го погледна, всъщност се сещам за съвсем друго...


Ден е 8 и 9 са доста по положителни. Мартина дегустира "вино", като се упражнява върху чаша пълна с минерална вода


И едно много релаксиращо посещение на СПА курорт


На 9-ти май something... регистрира 100 000 посетител. Едва ли щях да обърна голямо внимание, ако в офиса не пристигна един огромен букет цветя по случая:) Бяха от мъжа ми:)


Има и снимки, които са направени абсолютно самоцелно - просто заради самите снимки

просто защото обичам люляк...


... или защото това са ми първите ягоди за сезона...


...или чаша чай от новата селекция, с която се сдобих (аз съм маниак на тема чай)



От друга страна има ужасни кадри, но пък как да изпусна такъв умилителен момент, в който 5 годишната ми дъщеря си е надписала сама чашата в училище:) Поне можеше първо да напише текста и тогава да го залепи, вместо обратното, ама карай:)))


Или пък една абсолютно безсмислена снимка на метална количка по модел от втората световна, която се мотае из офиса и аз много харесвам:)


Тези от уикендите са ми най- любими:) Този колаж е от миналата седмица, когато ходихме да яздим


А тази снимка ми е от днес. Двете с голямата ми дъщеря изстреляхме 2 карти със снимки, но в крайна сметка се спрях на този кадър, заснет накрая, когато ни заваля проливен дъжд:)


В крайна сметка, колкото повече снимки се трупат, толкова повече ми харесва този проект и ме амбицира да го довърша.
Не мисля да публикувам повече снимки тук, но ако случайно ви е интересно, може да следите развитието му във Facebook на  http://www.facebook.com/media/set/?set=a.190258861019683.45910.100001067124548&l=b7fd510f69

или във Flickr на http://www.flickr.com/photos/luluto/sets/72157626648699682/




20 коментара:

  1. Прекрасен разказ и чудесни картинки! Благодаря ти, че ги сподели с нас!

    ОтговорИзтриване
  2. Руми, както винаги разказваш страшно увлекатлно, а снимките са чудесни! Отскоро имам свободно време и се лутам из интернет и съвсем случайно научих за проекта от твоя блог и от блога на Тони "Творения и Вдъхновения" и идеята страшно ми допада. Сега се опитвам почти всеки ден да снимам нещо, снимам дори безцелно. Благодаря ти, че ме запали по него!

    P.S. Обожавам люляк и снимките с тази тема страшно ми допаднаха!

    ОтговорИзтриване
  3. Руми, не притежавам твоите фотографски умения, но невероятно красивите кадри, придружени от увлекателният ти разказ, ме амбицираха и аз да се опитам да осъществя подобен проект. Даже избрах датата за неговото начало - 1 юни, тъй като обект ще бъдат предимно синовете ми...
    Благодаря за вдъхновението, което получих!
    С интерес ще следя и останалите 344 твои дни, запечатани в снимки.

    ОтговорИзтриване
  4. Беше много интересно, както винаги!Чудесни снимки!

    ОтговорИзтриване
  5. Rumi i az kato teb priemam proekta po-skoro kato dnevnik na wseki edin moj den. Snimkite mine blestqt s osobena krasota ili kompoziciq, no pyk ]e e zabavno kogato gi razglevdam da si pripomnqm momentite koito sum zasnela. Tvoite snmki sa istinsko udovolstvie za setivata. Istoriite im sushto! /izvini me za latrinicata no laptopa mi sdade bagaja i ne mi dava da pisha na kirilica/

    ОтговорИзтриване
  6. Ха, мислех , че те следя изкъсо , а съм пропуснала много сладки кадри.Изключително приятен начин да ни допуснеш в ежедневието си.Колажите са ми любими.
    Успех !

    ОтговорИзтриване
  7. Руми, успех с новия проект, ще се повторя, но твоите снимки носят много настроение, послание и емоция :) Ти си вдъхновение за такива, като мен и добър учител! Поздрави и безчет красиви мигове да заснемеш и страхотни истории да разкажеш!

    ОтговорИзтриване
  8. Лулу, отново прекрасен пост. Благодаря ти за възможността да надникнем във вашия свят благодарение на уникалните кадри и невероятното ти сладкодумие!:-))

    ОтговорИзтриване
  9. Успех и от мен, Руми! Чудесни кадри, благодаря ти за споделените емоции и красота! :)

    ОтговорИзтриване
  10. И аз ти благодаря за красотата, която нахлу в дома ми чрез твоите снимки!
    Успех и от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Прекрасно! Благодаря!:)

    ОтговорИзтриване
  12. Не си спомням как открих блога ти, но съм открила голямо съкровище. Всичко, което правиш е невероятно: историите - улекателни, кулинарните изкушения - страхотни, а снимките - професионални. Винаги съм се възхищавала на хората ,които умеят да снимат. Искрено се надявам, че и аз някой ден ще успея да направя такива снимки. Проекта е страхотен, а и всичко, което правиш - успех напред, ти пожелавам!

    ОтговорИзтриване
  13. Лулу, мислех - мислех какво да напиша, без да се прехласвам... ами, не можах - затова ще започна с прехласването :)
    Снимките ти са страхотни - не ме бива в техническата част, но усетих - и то как, че снимките от проекта ти носят чувство, излъчват настроение и разказват истории. Невероятни са!
    Идеята ти за колажите е брилянтна! Просто се засрамих, че моето име е в тази публикация - ако знаеш колко обикновени са моите снимки...
    Влюбих се в надписите - страхотна идея, която допълва излъчването на колажите.
    И като приключих с прехласването... не че не мога да продължа, един съвет от личен опит. Ако искаш наистина този ти проект да се превърне в нещо трайно и ежедневно, бъди по-мека със себе си и я карай ... някак по-полека. Ако трябва да отделяш всеки ден по един час за проекта, скоро ще ти писне. Ако очакваш всеки ден да има снимка, която да те накара да се усмихнеш и да си доволна от себе си - трудна работа ще е.
    И накрая - аз не съм от хората, които се прехласват лесно и често. Не знам какво и как го правиш - но този твой блог... вече ме е срам колко възторжено звуча всеки път :))

    ОтговорИзтриване
  14. Винаги е удоволствие да надникна тук и да се полюбувам на снимките ти, Лулу! Невероятни снимки!
    Успех с проектът!

    Спорна и усмихната нова седмица! :-)

    ОтговорИзтриване
  15. Този тип проекти изискват много енергия и творческа част, а ти я имаш Руми у теб и ти се отдават на 100%. Пък и такъв запален фотограф като теб, нещата стават уникални. Много хубави снимки и разказ. Продължавай смело напред и нагоре.

    ОтговорИзтриване
  16. Съвсем наскоро видях подобен проект - момиче бе снимало себе си всеки ден в продължение на 1 година. Нещо в идеята ми хареса, но ми се стори някак самовлюбено, макар и интересно. Днес се натъкнах на твоя вариант на идеята - чудесен е! С любопитство ще следя продължението във facebook!

    ОтговорИзтриване
  17. Лулу, благодаря ти за красотата! Снимките ти носят толкова емоции и положителен заряд! Ще следя с удоволствие и следващите дни! :)
    (отдалече, понеже с такъв проект аз посмъртно не мога да се захвана :))
    Сърдечни поздрави и хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  18. Просто страхотно!Благодаря

    ОтговорИзтриване
  19. Малко е тъпо, че си си преписала заслугите за идеята за проекта. Красив е, но следя Lamartinia и нейния във фейсбук се казва точно така 365. Не че е важно, но сме пак ...

    ОтговорИзтриване
  20. Ни най- малко не си приписвам заслугата за проекта и точно по тази причина съм започнала с изречението, че 365 е проект, който е запалил доста хора навсякъде по света. Това е като цяло движение, което съществува от поне 5 години. Или поне от толкова аз лично знам за него. Правя го за втори път, като първият беше преди 3 години:) Моля те следващият път преди да оставиш подобен коментар, просто да си направиш труда да прочетеш поне една мъничка част от текста:)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...