Козунак по метода Tangzhong и разни други великденски идеи

Започвам с това, че за мен най- вкусният козунак е този на Мама. Свързан е с детството ми и нищо на този свят не може да ме убеди в обратното. То това приготвянето на козунак и боядисването на яйца едно време си беше цяла одисея. То бяха едни крясъци "Какво искате сега, излизайте от кухнята и престанете да я отварята тая врата, че няма да втаса нищо", то беше едно баене, едни одеяла, едни чудесии, едно вайкане, че козунакът не се е опекъл и т.н. Най- го обичах като не се изпече😁 Като цяло не виждах никаква логика в самото печене, ама това е друга тема. То това тесто и непечено беше страхотно. На Мама от доста време не й се занимава с цялото това нещо и напълно я разбирам. На мен, обаче, ми се занимава. Доста годин подред правих само и единствено нейняия козунак, защото нищо друго не си заслужаваше усилията. Само че, истината е че днешното правене на козунак, няма нищо общо с процеса едно време. Буташ всичко в машината за хляб. Месиш го 3 пъти, оформяш, пъхаш във фурната да втаса, мажеш и айде да се пече. То така и баба знае. Тази година реших да изневеря на маминия козунак и освен него, да направя още един по друга рецепта. Доста дълго търсих подходящата. Вниманието ми беше спечелено от една нова за мен техника. Методът Tangzhong. 

Истории от детството

 Първият ми спомен е още от както съм била на 1,5г. Аз съм още в детската количка и чакаме на гишето за детската кухня. Спомням си цвета на стените, затъмненото стъкло на прозорчето, през което подаваха храната, кутиите на няколко етажа и най- вече как миришеше. Имам много ярки спомени от детската градина, миризмата на белина, примесена с тази на манджа, която те удря, още с влизането във фоайето. Помня ясно първите си години в училище и ужасната супа в стола. Помня късните, неделни семейни обяди с постна супа и пържени кюфтета с картофки ( любими). Усещате на къде бия, предполагам. Като цяло детските ми спомени са много свързани храна и миризма. Най- милите ми спомени са тези, в които сме били заедно и е било вкусно. Помня баба, която точеше кори за баница с една тънка дървена точилка и после ги подреждаше да "изпръхнат" върху вестници. Помня бакърената тава, в която печеше баницата. Баба си отиде от този свят рано. Аз бях на 5. На тази възраст не преживяваш тежко смъртта, но повече нямаше лято на село и баница на печката на дърва. Имаше само мили спомени. Днешните две рецепти са свързани със спомени за храна.

 

После

Тази статия не е хубава. Не е смешна или красива, а аз дори не мога да си подредя мислите, за да я напиша. 

По- малко

Това не е пост за най- красивата питка, най- сочните пържоли, най- крехката пуйка, най- вкусната баница, най- пищната украса или най- хубавите снимки.  Не е и пост за лъскави пожелания, коледен дух, шумни компании  и откровени равносметки. Това е един съвсем обикновен пост. Такъв за простичката тишина. Такава в душата, ума, сърцето и ушите. Красива тишина, изпълваща всички сетива. Коледа е прекрасна и аз я обожавам. От шумните семейни сбирки, през суматохата и истерията с подаръците до сармичките и тиквеника. Но истината е че единственото, което има значение е взаимността и смирението.

За Коледа и котките

Значи, от около 5 години имаме котка. Симбиозата между котка и елха внася особено очарование в дома по Коледа.  Да речем, че пробвахме всичко, което сте чели в Интернет - от пръскане с портокалово масло, до връзване на елхата за радиатора и украсяването й от средата нагоре. Последното не е майтап. В общи линии, без значение от използвания метод, нещата изглеждат горе - долу така
-  Към 1 през нощта се будим от шушкане по елхата. Всеки се обръща на другата страна с идеята, че ‘ТАЯ ГОДИНА Я ОБЕЗОПАСИХМЕ ДОБРЕ ТЪПАТА ЕЛХА!’
- към 1:10 се се разбуждаме отново от падането на първата топка.
- 1:20 на някой (обикновено на Мъжът на Лулу) му писва, става, намира котката,  с риск за живота, изкопчва топката и си ляга обратно.
- към 1:35 се разбуждаме от шушкане по елхата, последвано от падаща топка, търкалянето й по по паркета, и 6 килограмова  котка, напушена с гъби, която прехвърча през нас в състояние на абсолютен екстаз!
- към 1:50 на някой (обикновено  Мъжът на Лулу) му писва, става, намира котката, с риск за живота я изхвърля  в съседната стая и затваря вратата
- към 2:00 котката започва да драска по вратата
- към 2:30 някой (обикновено Мъжът на Лулу) му писва, става и пуска котката обратно в хола
- всичко се повтаря до 6:10, когато алармата звъни
- 6:11 котката си ляга, а ние възстановяваме играчките на елхата, закачайки ги още по нагоре с идеята да си спестим среднощния купон
- на другата вечер всичко се повтаря отново

Предполагам, сега ме разбират, защо от мен не блика коледен ентусиазъм за украсяване на елха. По принцип това не е проблем.В Pinterest има колкото си искате идеи, които и без елха създават прекрасен коледен дух. 

Mince pie / Минс пай или както и да се казва на български

Като кажете Коледа и хората се сещат украса в червено и зелено, за дебел старец с подаръци, бисквити под елхата, мила семейна вечеря и щастливи деца. Всъщност може и да става въпрос за претъпкани магазини, едни доста поизнервени хора, меденки от Лидл (честно, много ги обичам) и разглезени, презадоволени хлапета. Както и да е, червеното и зеленото си остава класика! Аз харесвам класическите неща. Предсказуеми са и знаеш какво да очакваш. След всичко изчанчено, което приготвях през годините, тази реших че имам нужда от нещо съвсем класическо. И друг път съм споменавала, но принадлежа към онези  0,0001% от човечеството, които не обичат шоколадови десерти. Никакви. До степен, в която остъргвам шоколада от гореспоменатите меденки. Странното е че шоколад ям, но по възможност чист. За сметка на това обичам много плодови десерти с много масло. Повечето класически коледни сладости чудесно се вписват в тази категория. Като започнете от традиционния български тиквеник за Бъдни вечер, минете през разните щолени и коледни пудинги и стигнете до английското извращение Mince Pie. Сори за чистия български, нямам ни най- малката идея как се казва по нашенски. Каня му се вече от 10 години и така и не му идваше реда. Обикновено само се тъпча със себеподобните му, когато се окажа в Англия покрай Коледа. Е наканих се да го направя. Честно казано плънката е доста натрапчива като вкус, дори и за моите плодово привързани рецептори. Реших да редуцирам количеството подправки от оригиналната рецепта, да намаля количеството на захарта и да пропусна някои традиционни за Англия култури, като Сацума😂🙄 Това последното не ми стана ясно какво e, дори след обстойно търсене Google. Резултатът е задоволителен и ...хм... доста английски, ако мога така да се изразя.  Мъжът на Лулу беше доста песимистично настроен към плънката, но готовото изделие мина качествен контрол и като гледам моят хранителен режим няма да понесе всички негативи от изяждането на цялата доза пайчета. Вината ще бъде споделена в семейството😁

Декември

Декември. Най- уютният месец в годината. Обичам го, въпреки всичките реклами, кич, намаления, молове, истерия, лъскавост и фалшива приповдигнатост. Просто не го обичам заради тях. Допада ми магията на вечерите, в които правим нещо заедно, уж за украсата. Харесвам хаоса, на масата в хола и по всички бюра, където нещо съхне, оцветява се, изрязва се, шие се, нанизва се, рисува се или просто допълва всеобщата лудница. Обожавам мириса на греяното вино и пукането на огъня в камината, които неизменно придружават целия процес. Радвам се че Ина си идва. Радва ме и рошавата котка, която се търкаля като тюлен по пода или небрежно събаря всякакви неща, които могат да се търкалят. Най- вече го прави през нощта, но и това ми е забавно.  Обожавам меката светлина на лампичките, които принципно живеят целогодишно у нас, но сега са ми някак по- празнични.

Училище за пораснали родители

Когато Ина замина да учи в Англия си го представях много страшно. Детето ми ще е на 2000км, няма да съм до нея, ще я виждам рядко, ще трябва да се справя сама, ще ми е мъчно, ще страдам и т.н. Ревах много когато си тръгнах от летището първата година. Изобщо КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ЩЕ ПРАВЯ СЕГА, след като и другото дете и вече тийн и държи да ме вижда основно от външната страна на вратата на стаята й. После се оказа че разстоянията не са това което са, а репликата "'Мамче, ще можеш ли да ми дадеш някакви пари", звучи по същия начин и от разстояние:)
 Тази година с Ина се прегърнахме на летището, казахме си Чао за довиждане и всеки пое в своята посока без излишен драматизъм. Тя за Англия, да чисти след ремонта на квартирата и  да се подготвя за началото на третата година. Аз си дойдох да си пека чушките за лютеница. Така де, всеки с проблемите си:)
Сещайки се за тези случки,  гледам, че около мен е пълно с други пораснали родители, на ръба на истерията, че децата им са вече големи и сега рязко светът ще свърши и СИЧКИ ШЪ УМРЕМ! То това е така, ама що с тая нотка на припряност, бе хора:) Та реших да набележа някои основни положения, съвети и позитиви от тоя процес, щото нали разбирате, то и такива има:)

Гъвкав начин на хранене

Още веднъж да кажа, че не се изживявам като специалист по храненето и просто споделям моя личен опит в желанието си да се справя с действието на гравитацията, ЕГН-то и изтеклата ми 40 годишна гаранция, която води до необходимостта от повече поддръжка и някои технически неизправности:) След този дисклеймър (не се сещам за български еквивалент на думата, но и не държа да ми го кажете), реших да онагледя с пример колко вкусно може да бъдно фитнес или диетично меню, стига на някой да му се заиграва с макросите. Всеки, занимаващ се малко по- активно със спорт или спазващ диета, се е натъквал на индивид, който охка и мрънка, колко са му втръснали пилешките гърди и как са му се дръпнали очите от ориз. Е значи, аз такова не съм яла. Колкото и пъти да съм тръгвала с нагласата, че и аз ще си направя пилешко на пара с варен ориз (ей така бе, просто да го пробвам), толкова пъти ми е хрумвала някаква друга  идея. Затова и при мен много успешно работи диетата IIFYM (If It Fits to Your Macros)  или с две думи - гъвкава диета. Най- простичко това означава, че имаш сметнати колко грама протеин, мазнини и въглехидрати дневно трябва да приемаш и от там нататък си правиш менюто според тях. Фактически, може да ядеш торта или шоколад, ако толкова ти е зор, стига да си спазиш пропорциите на макросите и да се побереш в дневния калориен прием. Звучи наистина просто, но си има уловки. За да е ефективно дневното меню е желателно да е сметнато и подготвено предварително. На мен ми е много удобно, не защото много държа да ям торти (не обичам особено), а защото аз и без това си нося храна от къщи и когато съм на работа не си купувам навън. Ако имам някакъв служебен ангажимент,  свързан с коктейли, обеди или вечери, гледам предварително да съм си измислила горе долу какво ще ям там (примерно Гръцка салата и телешки стек) и през деня напасвам останалите хранения спрямо това. Разбира се не е болка за умиране, ако вместо Гръцка салата си взема Шопска или Капрезе, а телешкия стек се превърне в риба или пиле, стига макронутриентите да се въртят горе долу около това, което вече съм пресметнала. Лично за мен доста по- ограничаващ би бил варианта, в който имам точно определени неща за ядене през деня и да трябва да ги приемам в стриктен брой хранения.. Тогава определено щях да съм го закъсала с непрекъснатите ми служебни ангажименти. А и това ми спестява пилето на пара с ориз, които така и не съм опитвала и ми дава възможност от време на време да ям сладолед, вместо накиснати овесени ядки с фъстъчено масло.. Днешната рецепта е алтернативата на пилето с ориза под формата на Руло Стефани от пуешки гърди с пикантен доматено - нахутен сос. Рецептата е адаптация по Джейми Оливър от книгата Министерство на храната.

Каяци, деца и море

Докато навън се разпролетява и вие почвате да се настройвате и да мечтаете за лятото, реших че ми е дошло вдъхновението да разкажа за нашата отпуска преди две години.
По разбираеми причини, снимките са  с телефон и не са най- хубавите, които някога съм правила, но пък са ми едни от най- любимите и свързани с много емоция и хубави спомени.