Бях горе- долу колкото голямата ми дъщеря, когато ме осени идеята, че много искам да се науча да шия. Усвоих само момента с прекарването на конеца и сменяне на калерката, след което поривите ми затихнаха мигновено. Години по- късно, една позната в университета, която припечелваше някой и друг лев с шиене, реши да ме научи. Усвоих правия тегел и със завидна некадърност успях да подгъна 4-5 покривки. На фона на гореизложеното, може да ви се стори малко странна, внезапно зародилата се идея да се снабдя с шевна машина. Всъщност всичко започна покрай няколко идеи, които имах покрай обзавеждането на апартамента. След дълго и мъчително ходене по магазините, установих че кича е издигнат в култ, а качеството е нещо, което се случва на другите. Нещата, които не блестяха, лъщяха и не крещяха с липса на концепция бяха необосновано скъпи. Освен това, винаги е по- приятно и интересно, когато успееш да материализираш идеите си със собствените си ръце. Както обикновено се случва в нашето семейство, Мъжът на Лулу реши да прекрати агонията и ми купи заветната шевна машина. Първи на прицел попадна дивана.
