На кафе: Нина - един невероятен ентусиаст

Просто няма такова нещо! Тази жена не е човек! Като притежател на кулинарен блог и със странични изпълнения в правенето на торти, твърдя че доста често навестявам чужди сайтове и непрекъснато ровя в Интернет в търсене на нови иде. За почти две години, Нина е първият  човек с такъв огромен ентусиазъм, енергия и хъс, на който се натъквам.  За първи път я "срещнах" във форум, под ника Леля Ог.  Ако случайно не знаете, това е един от основните персонажи в книгите на Тери Пратчет. Истината е, че аз съм страшен фен на този автор и съм направо пристрастена, което мигновено привлече вниманието ми към Нина и нейните постове:) Когато я поканих да ми гостува, я помолих да ми разреши да си избера снимки за статията. Отворих линка, който ми прати и просто се почувствах отчаяна! При мисълта, че от в цялото това море от неща, които е правила, аз трябва да се спра на има – няма 10-15 и направо се депресирах:) В продължение на два часа рових,  свалях и преглъщах. В крайна сметка се оказа, че папката е пълна със значително повече материал, от колкото е нормално да публикувам в един пост.Направих няколко колажа, но това дори не е представителна извадка на всичките и кулинарни подвизи.

   Снимка: Good Food Изпълнение: Нина

Нина аранжира маса, пече невероятни сладкиши, меси страхотни питки, прави красиви торти и кексечета и всичкото това нещо ден след ден, без грам следа от отегчение, умора или липса на ентусиазъм! Нина, наистина не знам как го постигаш, но ти пожелавам още дълго време да не ти свършват батериите:)

Сигурна съм, че и да не сте перфектната домакиня с голям афинитет към готвенето, във всички случаи ще ви бъде интересно да надзърнете в снимките на Нина и най- малкото да въздъхнете при вида на този пъстър и вкусен свят. Абе вижте сами, няма какво да сипя повече суперлативи https://picasaweb.google.com/112695573024380036933

Варшава - прилики и разлики

Една от дестинациите, където се оказах съвсем на скоро е Варшава. Тръгнах с много малко теоретична подготовка и липсата на каквито и да е било очаквания. Всъщност бях наясно единствено с факта, че имат една линия на метрото и тя не ми върши работа.

 След малко по- малко от два часа полет се озовах на летището със звучното име Шопен. Имах доста подробен наръч листа, за това как точно функционира градския им транспорт. Базирайки се на пословичното си чувство за ориентация (или по- скоро покъртителната липса на такова), реших, че не си заслужава да си правя експерименти и просто си взех едно такси. Разделих се с около 30 евро и успокоението, че и в Будапеща ми излезе горе- долу толкова. Очевидно не само на нашето летище се подвизават измислени таксите, защото в последствие се оказа, че всички колеги сме платили различни суми, които варират от 8 до 60 евро...
В нисък полет минах през хотела, метнах си багажа и въоръжена с GPS и ентусиазъм реших, че ще оползотворя малкото свободно време в туристическо мотане. Амбициозният план включваше 10 км  лутане с крайна дестинация Стария град. Ще превъртя набързо последвалите няколко часа и направо ще премина към следващата сцена, в която седя в някакво заведение на красив площад, жално скимтя заради мехурите по краката и с влажен поглед и стържещ стомах следя дали случайно сервитьора вече не ми носи храната. На всяка цена трябваше да е нещо традиционно и след много чудене се бях спряла на супа с диви гъби и Пироги. Точно за такива пироги ще бъде днешната рецепта.

От другата страна

Следвайки стриктно поговорката "вода гази, жаден ходи", след почти 5 години, в които се занимавам с фотография, на практика имам около десетина прилични снимки с моя милост, на които се харесвам. Обикновено аз съм човекът зад обектива, на мен разни хора ми правят кисели физиономии, капризничат ми или се ми се усмихват пластмасово, с опулени очи, като на извън земно (имам и още няколко определения по темата, но не са много за публичното пространство, като се има предвид, че са свързани със стомашно-чревни неразположения:) Е, сега реших да променя нещата и да видя какво е да си от другата страна на апарата.  Поводът, който си намерих са благотворителните сесии за Вики (http://www.help-viki.info/). Два пъти се включвам в тези инициативи, но винаги от страната на фотографите. Този път смених ролята, а избраната жертва беше Дамаянти (http://photodls.blogspot.com/):)

И искам да си призная, че се постарах да и вгадя живота максимално!

На кафе: Милена и сладкото царство на елегантните торти

Правенето и декорирането на торти е едно от онези неща, които истински ме забавляват:) Не че се справям кой знае колко добре, но наистина ми доставя огромно удоволствие. Непрекъснато ровя  да си търся идеи, да науча нещо ново или просто ей така, да видя какво правят другите. Един от първите блогове, на които се натъкнах е този на Милена. Семпли и красиви торти, изпипани до последния детайл, красиви и пъстри сладки, декорирани с голяма прецизност, пухкави мъфини или просто рецепта за нещо сладичко, в нейният блог може да се почувствате наистина, като дете в шарена сладкарничка. Освен радост за окото, тук може да откриете купища полезна и систематизирана информация за това как се декорират сладки, как се използва ройал айсинг или как да си направите пеперуди от шоколад. Лично за мен това е едно от малкото места, където можеш да откриеш толкова подробни обяснения и то на български!  Както и с повечето ми гости, оставих Милена сама да избере темата за гостуването си и съм много щастлива, че тя се спря именно  на нагледно обяснение за декориране на торта.

Задължително посетете сладкото царство  на Милена, където може да прочетете още много друга полезна информация или просто да се насладите на перфектно изпипаните и сладкарски произведения: 

http://mka900.blogspot.com/ 

http://www.flickr.com/photos/mka900/

 

Уикенд дестинации: Трънска екопътека, река Яблънишка и Дядо Петър

Този ден бяхме предвидили да ходим до Рилските езера. Оказа се, че лифтът има технически проблем и няма да работи до края на септември. Решихме, че като така и така сме направили сандвичи и сме обещали на децата, ще трябва да измислим нещо. След кратко ровене в Интернет се спряхме на Трънската екопътека. Рано сутринта  се озовахме в Трънска Банкя, където беше отправната ни точка. Трябваше да попитаме точно от къде е пътя и попаднахме на възрастен човечец. Както може би се досещате  от заглавието, това се оказа въпросният Дядо Петър. Освен, че ни даде обяснения, много настояваше на връщане да минем през него да ни даде ябълки. И съответно днешната рецепта ще е с ябълки:)

 
Разходката е ясна - Трънска екопътека, ако изобщо може да се нарече пътека:)

На кафе: Деси и фотография по усет

Преди време, когато бях бремена с второто си дете имаше един  кратък период от живота ми,  в който ми се наложи да си остана в къщи.  Честно казано, подходих по темата с доста смесени чувства. От една страна очевадно трябваше да се пазя повече, а от друга... ами аз работя от 18 годишна. Просто не можех да си го представя. Всъщност това се оказаха едни от най- хубавите ми месеци в живота.  Сега вероятно ще решите, че ще почна да се превъзнасям за майчинството, тръпката от очакването, новият живот  и бла – бла – бла. Не  че ги нямаше, но истината е,  че това, което направи кисненето в къщи наистина весело е запознанството ми с още няколко бременни, кажи речи на същия акъл, като мен.  Мотаехме се насам- натам, хилехме се, разхождахме се,  обядвахме заедно, като цяло много се забавлявахме заедно и преди и след като се родиха децата. Продължаваме да се виждаме и до  сега – 6 години по- късно. Една от тези невероятни дами е Деси  и от доста време искам да я представя. Деска, извинявай за забавянето, много ти благодаря , че прие поканата и изсипа всичките тези суперлативи за мен!:)

Преди известно време си купи апарат и макар, че все още нищо не разбираше от фотография, още първите и снимки правеха впечатление. Снима със стар ръчнофокусен обектив и твърди, че не може да обработва.  Изумително е как на някои хора, им се получава просто ей така! Ако до тозо момент, не се сблъсквали с нея, задължително посетете страницата и във Flickr http://www.flickr.com/photos/44690076@N07/

Специално за гостуването си в something…  Деси подготви една изумително вкусна и простичка рецепта със сьомга. Направете я и няма да останете разочаровани! Аз вече я пробвах няколко пъти: ) Все пак този материал отлежава при мен от юни...

Честита есен

 Та - даааа, есента дойде! Не ви е есенно?! Всъщност и на мен не ми е, още повече че след десетина дни се каня пак да ходя на море:) И все пак астрономите твърдят, че днес сменяме сезоните. Синоптиците не са на същото мнение:)

 Съвсем тематично, днешната рецепта е традиционно българска, мнооого есенна и подозирам, че когато са я измисляли, основната идея е била да се понатрупат още няколко килограма за идващата тежка зима. Изобилието от калории, което ще демонстрирам е Пълнена тиква с локум, ядки и плодове.

Let's celebrate!

И така, сложихме началото на активния сезон! Церемониите  по откриването започнаха със синхронно правене на торта на четири ръце и тържествена светлинна феерия по случай рождения ден на Марти.

Набързо преминаха през честването на рождения ден на близнаците и една сватба. Веднага след това превключихме на начало на учебната година, а утре започват същинските олимпийски игри. Основните дисциплини, в които имаме наш представител са "Подготовка за кандидатстване след 7-ми клас"; "Заведи децата на английски" и "Ставане в 6". В тази последната не съм много добра, но все повече  му хващам цаката:).
Днешната публикация е много разточителна и дълга, но само от към снимки. Рецептата е една единствена, въпреки няколкото събития и всъщност дори не е моя. Но пък е за торта и е невероятно вкусна:)

Тя

Спомням си мигът, в който я видях все едно беше тази сутрин, а ето, че вече става на 6. Понякога се питам дали изобщо я заслужавам. О, да, знам че си е моя и затова така се прехласвам, но тя наистина е прекрасно малко слънчице.

Фрагменти

От където и да го погледнеш, лятото лека полека си отминава. Аз намирам очарование във всеки един от сезоните и определено не изпадам в меланхолия от мисълта за есени листа.  И все пак лятната отпуска е една и си заслужава да се отдели специално внимание.

 Рецепта също има и тя ще е тематична. Мисля, че това лято прекалих с морските предложения и публично обещавам, че това е последната за доста време напред:) Ризото със скариди и портокал.