Пожелай си нещо

Последна публикация за тази година, след което мисля да се оттегля в много кратка почивка. Сняг, снимки, ски, все в този ред на мисли.

Преди да се отдам на кротко (надявам се) празнуване, ще представя последната рецепта за тази година. Традиционно на Нова Година майка ми прави баклава. Тя си е неин специалитет и е наистина страхотна. Тази година ми се наложи да се включа и аз.

Новогодишна баница с късмети, но без късмети

Ето, че вече дойде и краят на тази година. Не си падам по равносметките. Не смятам, че една дата може да бъде преломна точка. Правя каквото мога по всяко време и се надявам да стане това, което искам. И обикновено става. Без значение, кога през годината:)
Традиционно на Нова Година се приготвя баница,  в която се слагат късмети. Вярва се, че какъвто късмет ти се падне, това ще ти се случва през годината. Оставих тази задача на голямото дете. На мен се падна по- лесната част да направя баницата:)

 

Освен това, държа да отбележа, че работните снимки също са дело на голямото дете.

За разтоварване

Точно между Коледа и Нова Година се намират онези прекрасни 4 дни,  в които обикновено ставането за работа ми причинява физическо страдание, а кафето в офиса само ме затопля, колкото да ми се доспи още повече. Освен това всяка година страдам от известни угризения на съвестта, като си припомня какви количества храна съм успяла да изям. Особен афинитет имам към баклавата, щолена и няколко други неща с много захар, обилно количество масло и пагубен ефект върху фигурата ми. Та в този дух на мисли, до края на седмицата съм на разтоварване, от което освен мъжът ми ще страда и блога. Вместо рецепта днес ще има само снимки. На сняг. На деца в сняг, пейки в сняг, беседки в сняг, просто на сняг, но основно на сняг. Не знам от къде ги измислиха тези кодове на опасност във всички цветове на дъгата, но снежеца, който ръсна в София беше доста под очакванията ми. Не точно така стояха нещата на Витоша. За щастие. Не само мое.

Голяма бяла птица или с други думи казано - Печена пуйка по Хамерикански

Идеята на предколедният ми проект беше да пиша по една публикация на ден до Коледа. Празникът отмина, но аз набрах такава инерция, че сега ми е трудно да се разделя с идеята за ежедневно влизане в блога:) Утре съм на работа и подозирам, че този ентусиазъм изключително бързо ще отшуми, още след 10-тото обаждане, но днес все още съм си вкъщи и празничното настроение не ме е пуснало. Още повече, че току - що ликвидирах почти цял щолен:)  И докато все още съм на тази вълна, искам да се похваля с коледната пуйка.

Да ви кажа честно, аз свързвам Коледа и Нова Година по- скоро с пържоли. Тази пуйка ми идва малко в привнесен американски стил, но истината е, че много държах поне веднъж в живота си да направя такова пернато.

Честита Коледа и благодаря!

Днес е Коледа! Честито Рождество Христово и нека има много топлина и усмивки в домовете ви!

Това е последната публикация от коледния ми проект и искам да благодаря на всички, които се отбихте тук.

Бъдни вечер

Днес празнуваме Бъдни вечер. По традиция на масата трябва да има нечетен брой постни ястия.

Задължително фигурират постни сарми, пълнени чушки, боб, питка с паричка, тиквеник, разядки, плодове, ядки и какво ли още не.

За тези, които са закъснели с приготовленията

Аз съм от този тип антидомакини, които обикновено се сещат в последния момент, че им предстои подготовка на някой празник. Тази година прави изключение. Не знам какво ми стана. Очевидно не съм следвала стриктно схемата по която се пият хапчетата от сушени жаби. Както и да е. Обикновено всичко се прави в последната секунда и такива разни сладкиши, които отлежават с месеци, закопани от източната страна на борово дръвче и се откопават на пълнолуние, за да се полеят с лъжица ром, просто не са за мен! Убедена съм, че не съм единственият такъв дезорганизиран индивид на планетата и затова днешната публикация е посветена на онези сродни души, които не са планирали правенето на коледния сладкиш през 2011, още  когато са ги записвали на детска градина.  За разлика от щолена, английския коледен кейк и всички производни, днешните два сладкиша могат да бъдат направени в последния момент, та даже единият е вкусен и още топъл. Никакво поливане, никакво криене, никаква кръгова отбрана с месеци наред!

И двата десерта не са сред най- големите красавци но са невероятно вкусни! Грозникът в ляво, който умело замаскирах с коледна звезда, всъщност е английски коледен пудинг. Този, малко по- красивият е коледен кейк.

Ужасът на Джинджърмен

Помните ли Джинджърленд - мъничкият бисквитен свят с обилен снеговалеж от кокос и пудра захар. Въпреки кризата в сектора с недвижими имоти и липсата на адекватно финансиране от банките, беше разпродаден и населен до последния квадратен милиметър. Новодомците са шумна компания Джинджърмени.

Големи симпатяги и много весели типове с афинитет към ергенския живот.

Още една идея

Остана съвсем малко до Коледа. Така и не успях да направя всичко, което планувах, а като гледам няма да успея да публикувам и всичко, което направих:) Този пост ужасно много закъсня, но все излизаше нещо друго преди него. По добре късно, от колкото никога. Ако ви се намира борова гора наблизо, все още имате шанс.

Това е венецът от шишарки, който си направихме и в момента виси в коридора. Ефектно и евтиничко (да не кажем почти безплатно).

Спомени от старите тетрадки: Класически празнични рецепти

Тази рубрика малко я позанемарих, но сега е много подходящо да я поизтупам от прахта и да блесна с някоя и друга рецепта от стария тефтер на мама. Рецептите които предлагам днес, наистина са класически: постни сарми и пържоли с вино, но начина по който са приготвени не е конвенционалния:)

Има една съвсем мъничка и съществена подробност, която ги обединява и тя не е точно в това, че съм ги намерила в архивите на мама.