Трансформации

Това е една много дълго отлагана публикация, която през последните месеци промених поне 10 пъти, но пак имам усещането, че не е това, което трябва да бъде. А вече мина повече от година и половина, от както се събудих една сутрин с идеята, че трябва да променя нещо.  История е доста лична и дори не съм убедена, че трябва да я пускам, но пък от друга страна, ако може да помогне дори на един единствен човек, значи си е заслужавало. Дълго е.

Фотограф: Ивелина Чолакова

Козуначено руло в кето вариант

Ей го на, отново дойде времето за козунаци:)

 
Тези, които ме следят в Instagram, предполагам са се усетили, че преди известно време промених доста неща в начина си на живот. Най- вече частта, която пряко и косвено касае здравето ми. Т.е на практика всичко:) Причината не е че ми се ставаш нещо модерно, а по- скоро, че ЕГН-то и стреса не прощават на никой. След един доста стресов период, последва диагноза за автоимунно заболяване и една операция. Гледам и на трите много положително. Обещала съм на много хора да има публикация за промените, които направих, но ще я оставя за след празниците, когато всички ще сте преяли и ще се чувствате гузно:) Но с две думи, в момента съм на нещо като кето режим на хранене, който изключва глутен и е с много нисък прием на въглехидрати. Както можете да се сетите  козунаците за Великден не се вписват в него.  Аз съм решила, че ако за един ден си наруша режима, светът няма да свърши. Направих си един нормален козунак само за мен. И въпреки това, не можах да се въздържа да направя нещо, което да се доближава до вкуса на козунака, но да е без глутен, без захар и с ниско съдържание на въглехидрати.

Ужасен ден

Беше ужасен ден. Валя сняг. Пак. От две седмици насам. Разбира се, вие знаете. Аудиторията във Фейсбук със сигурност ви е уведомила. Първоначално с възторжени възгласи и снимки на побелелия панелен пейзаж и дечица, правещи ангелчета в снега. После настроението постепенно се трансформира в досада и отегчение от студа и непочистените улици.

Спомени от старите тетрадки: Бисквитено руло с шипков мармалад

Честно казано не мога да си спомня точно,  дали като дете аз не обичах много - много сладките неща или просто у нас не се правеха на ежедневна база. Имах си, обаче, няколко много любими десерта. Като повечето неща през соца, бяха лишени от всякаква помпозност и доста повлияни от ограничения асортимент по магазините. Да речем, че се свеждаха да 2-3 вида кекс (не от най- любимите), домашен течен шоколад, бисквитена торта, сладък салам, Агнеси, Осмомартенски сладкиш (със сигурност вие не го познавате под това име, но някой ден ще стигна и за това да ви разкажа) и разбира се, прекрасното и многообичано в цялото семейство руло с шипков мармалад и бисквити. Точно за това последното, често се сещах, дори когато заживях самостоятелно и вече имах дете. Десертът е невероятно простичък, но всъщност много рядко го приготвям. Причините са няколко. Първо изчезна качественото масло. Поле се появи немско такова, но шипковия мармалад, който се продаваш, нямаше нищо общо с това, което трябваше да бъде. И разбира се, да не забравяме бисквитите, които в по- голямата си част са с палмово масло и изобилие от неестествени съставки. Понеже не се случва да го правя често, това последното бих го преглътнала за веднъж - два пъти в годината, но шипковия мармалад категорично не. Така до съвсем скоро, когато попаднах съвсем, ама съвсем истински шипков мармалад. Мисля, че изядох 1-2 буркана, директно с лъжица, преди да се пречупя да вложа тази скъпоценност в някакъв десерт. След това реших да приготвя рулото. То не стана точно руло. Всъщност никак даже, но идеята е същата:) Всъщност за да прилича на руло, би следвало бисквитите да са обикновени и кръгли. Тези, на които се натъкнах, бяха или някакви завъртяни, или с пълнеж и слепени, или най- често .... с дупка по средата. 

 Та ей ви го рулото, което не е руло:) Ако някой намери хубави кръгли бисквити, да свирка. Като благодарност, споделям от къде си купувам шипковия мармалад (https://www.ecwid.com/store/store4004123/). В случай, че сте се натъквали и на други качествени продукти, ще съм благодарна да ги споделите в коментарите.

Милион и едно желания

От доста време си мисля, че трябва да пиша повече.  Нищо подобно не се случи. Не съм си го обещавала и не съм се заричала по случай новата година. Обаче стана така, че от Момичетата от града ме поканиха за автор. "Какво толкова. Тамън ще го ползвам като повод за малко дисциплина" си казах аз. "Ще видим" каза съдбата. "Ахахахахах" каза ежедневието. Ма аз все пак се съгласих.  За сега ангажиментът ми към тях е 2 статии месечно. Хайде да видим, наистина.

 Днес излиза първия материал. Може да го видите тук. Ще  ги публикувам и в блога, за да може да си ги имам за поколенията:)))))

Най- доброто предстои

 

Е не, честно, повече не мога! Положението е международно, а аз съм в истерична еуфоричност, което по скалата на Рихтер е 10та степен на нервен срив. Преди точно, четири години публикувах този текст. Четири години по- късно положението е deja vu, открийте 10те разлики и "Фсички шъ омрем". Както казват мъдрите хора "Разкажи плановете си на Бог, за да ти се посмее" Голям смях ще да е в момента. Ммм да. Разлика, обаче все пак има. Много се радвам, че някога си, преди близо 7 години реших да водя този блог. Сега пред себе си имам една хронология на живота ми и много ясно мога да различа, какво точно се е променило от онази паметна 2013 година, когато бях твърдо убедена, че Маите леко са объркали датата за края на света. Очевидно съм успяла да поработя върху себе си.

Коледа с аромат на портокали

У нас се познава, че идва Колаеда когато замирише на канела, портокали, джинджифил... топъл силикон, Ц200 и ацетон:) Тази година не можах да направя много неща, но пък от сърце.

Откритието на сезона са златния и бронзовия спрей, захаросаните портокалови корички и желираните бонбони. Предлагам всичко на куп, защото така и не остана време за отделни публикации.

Коледа: Подаръци ще има за всички от сърце

Не ми се пише. Боли ме всяка мозъчна клетка и  всяка фибра  на тялото от пренатоварване. Честно казано нямах никакво намерение да публикувам нещо до Коледа, но днес в офиса ми дойде една дама. Разбира се, дойде по работа. Преди да си тръгне, съвсем между другото вметна "Трябва да пишеш по- често". Очевидно заради недоумението в погледа ми, поясни че става въпрос за блога. След като ми мина обичайната сконфузеност, когато някой вкарва парченце от личните ми занимания в служебния ми свят, се почувствах малко гузно. И реших да публикувам някоя и друга закачка преди Коледа, та дано поне празничния дух се завърти покрай мен пак.  Знам, че повечето от вас вече са намислили и напазарували подаръци, но съм убедена, че има една малка частичка от такива като мен, които още не са опустошили магазините или не са измислили нищо. С приятелите, с които празнуваме Нова Година имаме уговорката да си подаряваме ръчно правени неща. С риск да разваля изненадата, ей това е техния (сори, друзя, но ме засърбяха ръцете да пусна нещо).

Преди време бях рисувала чаши. Сега много ме привлече идеята за цял сервиз.

Коледа: Домашни шоколадови бонбони

Знаете, че обичам Коледа. Въпреки кича, който ни залива, истерията по магазините, преяждането и тежките финансови поражения, които месец декември нанася. От доста време престанах да си поставям ултимативни цели. Просто това е времето в годината, когато сядаме с децата (вече само с едното) и вместо да купим украса, правим наша собствена. Амбицирала съм се и подаръците, които подаряваме също да са собственоръчно направени и да са по- скоро жест на внимание и уважение, от колкото на надцакване и дебнене, кой колко ще се охарчи. Тази година, Мартина ме уведоми, че българската традиция е къщата да се украсява след Никулден, така че все още не сме извадили кутиите с играчки, но сме извадили тези с инструментите и вече започваме. Не знам дали ще имам възможност да направим всичко, а още по- малко да го снимаме, но ми се иска от тук до 25 декември, да публикувам идеи за една малко по- различна Коледа.

Започвам с идеята за шоколадови бонбони. Истински, домашни пияни вишни. С мед вместо захар и толкова елементарни за приготвяне, че чак ме яд как не съм започнала да правя шоколад по- рано.

За по- големите деца

Казват, че майчината любов е безусловна и е факт още преди бебето да се е родило. Казват, че майката изгражда връзка с детето си още в утробата. Казват също, че жените имаме генетично заложени инстинкти. Казват много неща. Но не е вярно. Поне не на 20. Поне не винаги Не беше леко раждане и заради усложненията, не ми дадоха бебето още първата нощ (години по- късно стана ясно, че съм имала разкъсвания, които никой не е зашил). Би следвало да умирам от желание да я видя, но просто гледах перфектните й черти, русата почти до бяло коса и бледите мигли и си мислех, че трябва да изпитвам нещо. Стереотипите са лошо нещо. Сестрата ме попита дали искам да си я взема при мен. Не исках, защото не знаех какво да я правя, но въпросът беше просто риторичен. Не си направиха труда да ми обяснят. Оставиха ми я мокра (тогава в болниците нямаше памперси) и гладна. Продължавах да я гледам като извънземно. После ми се скараха, че съм я оставила мокра. Изкъпаха я в мивката. Постепенно нещата си дойдоха на мястото и тя запълни целия ми живот до степен, в която не знаех как съм живяла преди това. Природата все пак си разбира от работата. После трябваше да се върна лекции и да си взема изпитите. После се появиха и други важни неща и се върнах на работа. После пак беше много важно да оправим взаимоотношенията си с баща й. После останахме сами и трябваше да си намерим жилище. После вече и аз не знам какво. Но винаги имаше нещо, което е много важно. След това животът започна да се подрежда, но се появи сестра й. Отново се върнах на работа и имаше някакви много съществени служебни неща. Промени се и стандартът ни на живот. Неща, за които тя можеше само да мечтае на същата възраст, сестра й ги получаваше по подразбиране. Отново имаше промени в работата и пренареди цялата програма, мислите ми и фокуса ми. Сега пак чакам някакви промени и пак е много важно. Обаче тя днес стана на 18. Бялото русо бебе е на 18!

Не съжалявам за нищо и не съм сигурна, че бих променила каквото и да било в живота си до тук, но на нея й се чувствам длъжна. Предполагаше се аз да съм отговорния родител, а всъщност просто пораснах с нея. Много ме дразни понякога. Това е защото много прилича на мен. Същата е. Даже не е умалено копие, защото е висока почти колкото мен. И ми носи дрехите. Приватизира ми чантите, шаловете, ползва ми козметиката, парфюма, дезодоранта и ми изпива кафето. Много е проклета. Дано си остане такава, но мисля че с времето започнах да разбирам майка ми. Маме, много те обичам! И на нея й се чувствам длъжна, но това е друга тема. Ставаше въпрос за Ина или така наричаната понякога Бета версия или тестови прототип (казано с много голяма любов).  Много ми е трудно да й обясня, защо за нея не е можело, пък сега за сестра й може. Приела е сегашния ни начин на живот за даденост и ме гледа много странно като й кажа, че нямам пари, примерно. Както цялото съвременно поколение реферира към банкомата. Като му обясниш, че той така не пуска и че парите не растат по дърветата ме гледа още по странно и неразбиращо. Честно казано тайно се надявам с всички първородни да е така, а не просто аз да съм ненормална майка - откачалка (оф, тя и дете вече не е, а аз съм си откачалка). Та тя днес стана на 18, а аз не разбрах кога мина времето. И не че не го изживях пълноценно, но просто мина и мина бързо. За мен си просто детето, но всъщност две години по- късно аз имах нея. Тогава смятах, че всичко е наред, но всъщност просто израснах с дъщеря си. Обичам те Ина!