Сицилия с усещане за недовършеност

Много малко неща действат по- обезкуражаващо от разтоварването на 5000 снимки и необходимостта да бъдат обработени. Това е основната причина за мълчанието ми напоследък. Не само, но да речем, че изигра съществена роля. Лошото е, че като мине известно време, спомените и емоциите лека полека избледняват, губят блясъка си и постепенно  биват изместени от нещо по- ново, лъскаво и вълнуващо. Става ми все по- трудно да пиша за старите неща, а хардът ми все по- отчайващо се затлачва с изостанали истории и частици от живота ни.

И така, чак в началото на есента, чакайки за поредната среща в не особено любимия ми Лондон, се сетих за италианското ни пътешествие тази година. Кратко, горещо, вкусно, интересно и очарователно, така както само Италия си го може. Дестинацията беше избрана съвсем набързо и под натиска на обстоятелствата. Сицилия.

Съвършеното несъвършенство / Салата с гриловани праскови и прошуто

Ресторант Подкофа се намира на плажа. Пред него няма нищо друго освен пясък и море. Така да се каже на първа линия е. Масите са без покривки, а столовете са различни. Вилиците, лъжиците и чашите - също. Единствените стени, които има са въображаемите и когато духа вятър, в чинията ти попадат песъчинки, а косата ти се разрошва до безобразие. За сметка на това храната е великолепна. Виното е само едно, но е добре охладено. Ресторант Подкофа има своите недостатъци, но те само го карат да изглежда още по- съвършен. И да, знам, че подкова се пише с В, но името не идва от там, а от една прелестна кофа, която е провесена от навеса и служи за осветление, заедно с десетките лампички, заобикалящи мястото. Децата го кръстиха така и за известно време въргалянето в хамака под звездите, полепналия пясък по краката, солта и вятъра в косите, станаха тяхно ежедневие. И въпреки, че уцелиха единствената лоша седмица това лято, не се сетиха че имат таблети. Имаха книги, море, вечери под кофата и Мила, която да им подсигури пет звездно гурме (и не само) изживяване.

Аз се включвах само през уикендите и макар, че ситуацията на пълен пансион ала Мила, напълно ме устройваше, от едната гузна съвест се чувствах длъжна да направя поне салата:)

Вечери в небето

Според моята житейска философия, храната е изживяване. Няма значение дали пиете смути със спанак и чия, ядете мусака или са ви сервирали телешко Black Angus. Ако храненето е просто рутина, няма значение какво имате в чинията. Съвсем нагледно го визуализирам с две различни вечери, влезли в лятната ми програма. Изключително различни една от друга, и като време, и като място, и като компания, и като характер. Но пък и двете доста интересни и зареждащи, като емоция.

Поради естеството на събитието, едната беше заснета с телефон, на което се дължи и компромисното качество на снимките.

Първото ми селфи в живота:)

Там, край реката...

Имаше такава песен на Тоника, ако не се лъжа. Горе долу я изживяхме на живо. Не точно както ни се искаше, но само в песните нещата са идеални. В реалния живот доста често се получават мъъъънички разминавания.

Лято, жега, в града просто не се диша. Традиционно решаваме да избягаме за уикенда. Тръгваме с едни приятели и приятели на техните приятели (и последният да затвори вратата).  Идеята е мястото да е познато и голямо, за да можем да си опънем хилядите огромни палатки и да има къде да стоварим целия цигански катун.  Спираме се на бивак в Балкана, цивилизована работа с тоалетни и течаща вода. Всичко на всичко сме 7 възрастни със 7 деца т.е. за целите на упражнението, приемаме че силите са изравнени. От тук нататък е много интересно как  двата лагера интерпретират случката по съвсем различен начин. За по нагледно и разбираемо приемаме да отбелязваме децата с Д, а родители с Р. И така на кратко:

Храна на открито: Кюфтенца в сладко кисел сос със сладко от чушки и свежа салата

- Мамо, тази ваканция съм си била само един ден вкъщи!

Факт. Но пък и аз не помня от кога събота и неделя не сме си били вкъщи. В най- лошия случай багажът се натъпква в колата в събота сутринта. В по- благоприятния - още от петък. Снимам непрекъснато, но трудно намирам време дори да прегледам какво съм направила. Някъде през юни се озовахме над Тетевен. Фантастична, спираща дъха гледка над село Бабинци, в подножието на малкото, заоблено връхче Острич. Деца, въргалящи се по поляните, добра компания и чудесна храна. Щастието има много измерения, но със сигурност това е едно от тях. Особено когато е придружено от чаша розе:) Единственото, което нарушава идиличната картина е липсата на лед за питиетата:)

Бяхме приготвили много неща. Имаше пастети, топено масло, домашни хлебчета, мъфини с череши, салати, кюфтенца в сладко кисел сос и неща, които със сигурност съм забравила вече. Мисля, че трябва да си водя списък, за да мога после да давам рецептите. За съжаление тези са безвъзвратно загубени, така че ще е задоволите с това, което си спомням - кюфтета в сладко - кисел сос

FAQ или често задавани въпроси

 
От доста време заобикалям тази тема, най- вече защото ми звучи доста претенциозно за блог, който принципно няма претенции за каквото и да било. И все пак след 5 години в публичното пространство май се налага. Освен това жегата ми се отрази, слънцето ме напече и изпитвам вътрешната потребност да охладя малко, засягайки  някои теми, които колкото и да се опитвам да избягвам, някой все ми връща топката.  Почвам ги в реда, в който се сещам.

Под небето на долината

Можеше да бъде всичко. Примерно  „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята,  безвремието, семплия живот,  слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите.   И храната! Тя не се поддава на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.

 

От любов към КАТ или защо предпочитам сладкото от бели череши

Разказвах ли ви как давах показания в районното? Не?! Просто ме беше срам. След половин година горе- долу ми мина. Точно в правилния момент, за да ви разкажа и защо ме спряха днес полицаи. И да, има общо между рецептата и случките:)

Храна на открито: Как се готви в Dutch oven и козуначени рулца на клечка

Заглавието стана малко като манджа с грозде, но за сметка на това  и публикацията ще е такава:)

Още преди да се запалим по къмпинги и готвене на открито бях голям почитател на всички сървайвър поредици по Discovery. Някъде там за първи път видях така нареченият Dutch Oven или Холандска печка. Всъщност това не е нищо друго освен чугунена тенджера. Имам такава вкъщи, но нейното предназначение е за готвене на котлон или във фурна. Правила съм страхотен хляб без месене вътре:) С почти 100% убеденост мога да заявя, че баба ви също е имала подобна тенджера. Чугунът е много интересен материал, защото е сравнително крехък и капризен за поддържане, но от друга страна разпределя температурата много равномерно в съда и я запазва за дълго. Това подсигурява прекрасно изпичане както във фурната, така и върху открит огън.

Бърза кухня: Свежо сезонно меню

Понякога Интернет може да ти създаде доста фалшив имидж. Заради рецептите, които публикувам, доста хора си мислят, че ежедневно в нас живеем основно на десерти, тажини, банички и хляб.  Всъщност през повечето време се стремя да спазвам доста по- лек режим на хранене. Доста често си нося и домашно приготвена храна в офиса или си правя салата там. Сега навлизаме смело в сезона на плодовете и зеленчуците и предлагам една такова меню, като в по- голямата си част е сурово, а спанакът и част от ягодите  са отгледани на терасата и в двора ни:)

Менюто включва салата от спанак и рукола с козе сирене, ягоди и хумус сос; сурова доматена супа с печен патладжан и галет с ягоди и лайм (защото винаги има място за парченце сладко:)