Фрагменти

От където и да го погледнеш, лятото лека полека си отминава. Аз намирам очарование във всеки един от сезоните и определено не изпадам в меланхолия от мисълта за есени листа.  И все пак лятната отпуска е една и си заслужава да се отдели специално внимание.

 Рецепта също има и тя ще е тематична. Мисля, че това лято прекалих с морските предложения и публично обещавам, че това е последната за доста време напред:) Ризото със скариди и портокал.

Като от стар черно бял филм

Когато бях дете, лятото беше особено любим сезон. По цял ден бяхме навън, карахме колелета,  ходехме на кино  или на тумби се шляехме безцелно из празните софийски улици. Когато асфалтът се напечеше до разтапяне, изкрънквахме по някоя и друга стотинка за лимонада.

Имаше и алтернатива - да върнеш зелените бутилки от олио и да спечелиш пари за сладолед. Последният биваше плодов от машина или шоколадов и сметанов от количка. Голям кеф!

В тази публикация, моят сладолед ще бъде йогурт с  плодове.

Fast food

Бързата кухня си е много хубаво нещо, но определено нямам намерение да посветя публикация на изтънчените вкусове, които може да откриете в стегнатото и добре подбрано меню на McDonalds:) Всъщност става въпрос за няколко идеи за ястия, които се приготвят за по- малко от 20 минути. В крайна сметка едва ли на някой в момента му се губи ценно лятно време, в безсмислени обиколки в кухнята. Честно казано на мен ми е свидно да се заседявам и пред компютъра, а днес убих достатъчно време покрай новата визия на блога.

Минавам по същество и ще бъде изключително лаконична в представянето, макар че рецептите са три и няма как да стане много кратко: Сьомга със сирене филаделфия, Калмари с бяло вино и розов пипер и Гаспачо

Някога, далеч от тук

Мислех да изнеса един патосен монолог с изключително философски привкус, но честно казано някои неща изискват време, докато ги облечеш в думи. Не защото с времето ще престанеш  да се чувстваш уязвим, а за да си сигурен, че можеш да се справиш с последствията. 
Същото е, като да се научиш да караш колело. Може и да си му хванал цаката, но се отпускаш само тогава, когато имаш стимул и увереност, че гравитацията не може да ти нанесе чак такива щети, дори и да се претрепеш.

И след, като няма да философствам, поне да се почерпим с нещо лятно. Не е много горещо и времето не е съвсем типично за Август, но една Сангрия никога няма да дойде в повече:)

Сън в лятна нощ

Не съм убедена, че ще ме познаете точно в момента. То и аз не мога да се позная, ама си се оправдавам, че при моето раздвоение на личността е нормално:) Днес вечерта се чух с децата. Мисля, че са добре, но всъщност най- хубавото е че нямам съвсем ясна идея какво правят при баба си:) Може би щях да страдам от угризение на съвестта при мисълта, каква ужасна майка съм, ако всъщност не ми беше толкова хубаво. Ключовият фактор е че те всъщност са много щастливи, а на мен ще ми се върне тъпкано на есен:) Така, че сега ако искате може да ме замеряте с камъни, за тези еретични мисли, но това е само, ако успеете да ме измъкнете от фитнеса/СПА центъра/басейна/козметични салони:) Но то и това е само, ако изобщо успеете да ме хванете между някое пътуване/екскурзия/тимбилдинг:) Абе с две думи - живея си живота и чак почнах да си завиждам.

При тези обстоятелства и сами може да предположите, че храната е силно ограничена и се свежда основно до някой друг домашен сладолед или нещо тип fast food, което при мен означава печена сьомга или някаква салата.

Тази е от сложните, т.е включва запечено козе сирене с мед и орехи, ананас и рукола. Истината е, че в повечето случаи е просто домати с разновидност на сирене и босилек, който успешно вирее в някаква саксия:)
Май ще почна да го харесвам този сезон, нищо че на есен ще ми се върне:)

Меню за приятели

Може би сте забелязали, но напоследък не съм много активна. Както и доста други хора, лятно време превключвам на друг режим на хранене, който е свързан с повече плодове, зеленчуци и храни, които не се подлагат на дълга и омаломощителна термична обработка. Това далеч не означава, че не може подобаващо да се развихрите в кухнята. Стига разбира се да имате желание:) Днешните две рецепти са съобразени точно с това лежерно лятно настроение и не изискват дълго и продължително набиване на крак до котлона, нито пък са свързани с камари неизмити съдове, бъркалки и купички в мивката.

 Пилешко с патладжан и козе сирене в средиземноморски стил

И едни прекрасни кексчета, които в момента оглавяват личната ми класация

Мъфини с ягоди и лайм

На кафе с Lulu

Нали знаете, че от време на време каня гости  в блога, като съответно си имам раздел На кафе. По стечение на обстоятелствата, този месец гост съм аз и то не къде да е, а в списание "Кафе пауза":) И това ако не е съвпадение:) Въпросното издание е специализирано и е насочено към сладкари и хлебари. Сами разбирате, че за мен беше голяма чест да приема поканата на Йорданка. Темата беше за моите торти, което вече направо ме притесни. Никога не съм претендирала, че правя нещо кой знае какво. Целта ми винаги е била много егоистична, а именно да задоволя собствения си мерак към подобен вид творчески занимания:) Статията разказва точно за това, така че моля ви, не гледайте много критично:)

 

И понеже нямам намерение да преповтарям съдържанието и тук, всъщност мисля най- после да публикувам една торта, която правих по Великден за рожденият ден на едно детенце (сега може би ще осъзнаете, всъщност колко съм назад с публикациите:)))

Слънчасалата торта

Ето ме отново. Напоследък поизчезнах, за което се извинявам на всички, които редовно се отбиват в очакване на следващата публикация, пишат ми във Facebook, по имейл или в чата. Истината е, че от една страна доста пътувах, а от друга нещо не съм в настроение. Всъщност съм си в много добро настроение, но не ми се пише. Реших, че имам нужда от кратка почивка. И тъй като, това няма как да се случи на всички флангове едновременно, поне си обръщам малко повече внимание. Ударила съм го на здравословен начин на живот, който включва режим на  хранене, фитнес 3 пъти в седмицата и всякакви СПА лигавщини и глезотии. За да видите колко съм сериозна, дебело държа да подчертая, че през двете седмици, които прекарах в Лондон, тичах всяка сутрин в парка. Там не е като да нямат паркове и не е като да няма удобства за спортуване. Все още не съм готова с рецептата и снимките от Острова, но докато се натуткам, мисля да ви покажа някои неща, с които вече доста позакъснях:)
 Първото такова нещо е една буболечешка торта, която правих за едно мъничко буболече:)

 На 5 юни, малката госпожица на Лина навърши цели 2 (две) годинки:) Така и не успях да се запозная с Лина на живо, по някаква причина ми е особено симпатична и се съгласих да направя тортата без да му мисля особено.

Валенсия: модерният град, закуска сред жирафите и вечеря на терасата

Малко изостанах с публикациите, но съм се затрупала със задачи и ангажименти и блогът някак остана на заден план:)  Преди да съм се изпарила ми се иска поне да завърша статията за Валенсия.  Тя е посветена на по- модерната част  Градът на науката и изкуствата

и Биопаркът.

Освен това ми се иска да обърна много специално внимание, на една невероятна вечеря, състояла се на покрива на хотела.

Валенсия: ритъмът на града - част I

За първи път пътувах извън България когато бях на 12.  Баща ми е учител и както обикновено, наложи  ред и дисциплина. Ставане рано, пътуване с колата по предварително начертан маршрут, обиколки, музеи и пак път.
Първият път, в който ми се наложи да пътувам съвсем сама съвпадна и с първото ми летене със самолет. Две седмици преди това сънувах кошмари и ме обливаха топли вълни само при мисълта как точно ще се оправя по летищата. За да е по- забавно полетът до Мюнхен беше с прекачване в Рим. Аз, принципно, имам чувство за ориентация като на къртица в ярък слънчев ден. Мога да се загубя и в нас, ако не внимавам достатъчно:) Веднъж кацнала на немска земя, начертах престоя си точно по модела на родителите ми - строго организиран двудневен маратон по музеи и галерия. На третия ден бях омаломощена и в несвяст се стоварих на една пейка в парка, с идеята да си сваля неудобните обувки за малко и да продължа с олимпийския спринт.  Мисля, че някъде тогава ме осени прозрението - аз всъщност не обичам да ходя по музеи. Далеч по- приятно ми е да се шляя из града и да наблюдавам хората. Остатъкът от деня прекарах тъпчейки се със сладолед, предцели и леберкес. От тогава мина доста време и аз доста си попътувах. Отдавна спря да ме притеснява как ще се оправя на летището и как ще се ориентирам до хотела, но музеите продължават да не са ми сред най- любимите места  (изключвам Лувъра ). Има нещо много противоречиво в тях. Опитват се да ти покажат история, като я извадят от контекста, набутат я зад стъклена витрина, сложат етикетче и ти забранят да я снимаш.  Историята трябва да се почувства. Трябва да усетиш ритъма на дадено място, трябва да погледнеш в очите на хората, които живеят там, да опиташ храната им, да си поговориш с тях и може би тогава ще научиш много повече. Започнах с този дълъг увод, само за да можете ясно да разберете концепцията на днешната разходка. И така дами и господа, представям ви Валенсия!