Страници

понеделник, 28 юни 2010 г.

Дъждовно

Пак вали!

Всъщност обичам да вали:) Обичам да чувам барабаненето на водните капки по прозореца. Обичам да си седя пред компютъра с чаша чай и да се наслаждавам на това, че при мен е сухо и приятно, а навън е мокро:) Обичам да усещам топлината от печката, в която се пече нещо за вечеря. Примерно печени тиквички с прясна чубрица и розов пипер


Добре де, че валя, валя, но тиквичките не ги правих днес:) Днес се занимавах с други глупости. Мръднахме за два дни извън София и точно когато се прибирахме, заваля дъжд. Всичко беше невероятно красиво - мъглата по билата на хълмовете, още зелената трева с капчиците дъжд по нея...


Е както добре знаем някои неща изискват жертви! Запленена от цялото това нещо, реших че е жизненоважно да слезна и да снимам. Мъжит ми е стара пушка, добре трениран и обучен и вече си носи книжка.. да не му е скучно през единия час дето кисне да ме чака:) И аз стара пушка, обаче не знам защо, винаги се оказвам с много неподходящи обувки:))) Та днес с едни гуменки бях... Ма то не че беше от значение. Мястото дето си го избрах да спрем беше много хубаво - тревата ми стигаше точно до гърдите... И цялата една покрита с капчици. Красота.. и мокро, мокро, мокро:) Като се качих обратно, чак косата ми беше мокра, а какво остава за краката (важно е да се отбележи, че дъждът вече беше спрял)
Ама нищо де, заслужаваше си:)
Пък и на мен не ми е за първи път я! И по- безумни неща съм правила. През април ходих на един пленер в Чипровци. С отбрана компания фотографи. Та единият от тях, вика "Хайде утре сутринта да снимаме изгрева. Гледах в нета едно местенце, много хубаво, страшна гледка има! Ама е на 5 километра пеша. Ама пътя е хубав, не  лошо!"
И аз нали съм си шаран и хоп - клъвнах. Той човека сериозно се притесни.
"Ама ние в 4 ще трябва да станем"
Пък аз нали по принцип рано си ставам. Така де, детето като е първа смяна в 5,30 сутринта звъни гадният часовник! На човечеца май не му се вярваше, че ще стане, обаче аз бодро, бодро на вратата в 4 часа. Само четирима души сме навитаците.  Аз и още трима мъже:) Този път поне туристическите обувки си бях взела. И мъжът ми нали е "диван съЛвайвър" , та ми даде едно фенерче, дето като ти се изтощи батерията и можеш да си го зареждаш като връткаш една ръчка:)
Натоварихме се ние в колата, почнахме да се катерим по едни пътища и по едно време пред нас един огромен гьол. Нашият гид ни разтоврава, дава инструктаж, подрежда в редичка и отчита на GPS - а, че от тук до въпросната точка Х са има няма 5 км. Тамън за изгрева ще сме горе. Почва едно търчане по пътя, но като цяло е ОК. Има локви, но не стръмно. След около час фенерчето ми почна да сдава багажа. Дойде време за ръчен режим - чъкрък, чъкрък, чъкрък:) Нещо много странно ми стори, че вървиме толкова, пък тия 5 км свършване нямат. Чъкрък, чъкрък, чъкрък... След още половин час голата истина цъфна на яве! Те тия 5 км били по права линия! А ние циклим по едни серпентини нагоре.... Както и да е! Вървя си аз примирено и си връткам фенерчето. Вече почти развиделява чъкрък, чъкрък, чъкрък. Стигаме въпросната точка Х. Обаче... ех, винаги има обаче! Не било точно това мястото. От тук нагоре имало още. Ама тук бил свършвал пътя:) И като почна един баир, ако щете ми вярвайте горе на четири крака качих последните метри. И на тъмно плюс това, защото като пълзя няма как да си връткам фенерчето:)))) За да е още по- готино, това горе не е се оказа баш горе, ами от там през една гора... чъкрък, чъкрък, чъкрък... Били му викали "глиганинг" на това препускане из храсталаците:) Добре че стана светло, че от ръчката на фенерчето ми излезе пришка на ръката:) Оказахме се на някакво било. Студ, духа, не си е работа. Щракнах няколко кадъра и хайде пак нагоре. Още по студено и ветровито. Щях да се откажа, но ме грозеше бялата смърт, докато чакам групата да се върне. Нали си спомняте - споменах, че е април и моите планове не включваха планинско катерене т.е бях с почти летен панталон и яке тип гъзовейка:)
Към 10,30 разгеле стигнахме въпросната точка Х. Оказа се, че това е връх Горно Язово и е все още заснежен тук таме:) Добре, че поне качулка имах. Ръкавици, обаче, нямах и не се престраших да си извадя ръцете от джобовете:) На връщане беше по- хубаво, само дето ни спира гранична полиция и по едно време се озовахме пред някаква мистериозна гигантска дупка:)

 Хич не ми е студено, а?!

Е сега вече ви е ясно, че днешният дъжд беше просто нищо:) Всъщност малко странно ме гледаха, като се появих мокра в магазина, ама на мен и това не ми е за първи път:)

За малко да забравя, че и рецепта ви обещах:)

 Много е подходяща точно за това време. Първо тиквички вече има в изобилие. Второ - хладно е и може да се жертваме да включим фурната, без да рискуваме да ни сполети топлинен удар:)

И така какво ви е необходимо за Тиквички с прясна чубрица и розов пипер



3 тиквички - около 600 грама общо
3 яйца
3 с.л брашно
1/2 кисела ябълка - не я пропускайте
2-3 стръка прясна чубрица - не е същото с изсушена
10 зърна счукан розов пипер
3 скилидки чесън
сол



Настъргвате тиквичките, посолявате и оставяте да се отцедят. Изтисквате хубаво и в голяма купа смесвате с настърганата ябълка, яйцата, брашното, чесъна и пипера. Изсипвате в добре намаслена и поръсена с брашно тавичка. Печете 40 минути на 180 градуса. Изчаквате да изстине, вадите от формата и нарязвате на филйки. Може да сервирате с подлучено кисело мляко.





21 коментара:

  1. Много забавен пост :) и интересен и полезен- също!Снимките са страхотни! И аз обожавам дъждовните капчици по тревата, но не умея да улавям миговете като теб:)
    Светъл и усмихнат ден ти желая!

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря Лара:) Пенеже вече спя натиснах преждевременно копчето публикувай и малко на части се появи. Горещо се надявам, че си успяла да го видиш в пълния му вид.

    ОтговорИзтриване
  4. Лулу, така се развеселявам, когато чета твоите разкази и случки!
    Луда глава си ти :), мен и с топ не можеш да ме изкараш да преследвам изгрев в 4 сутринта, през април, из тъмни планински терени :)) Виж за капчиците върху тревата бих се намокрила... Невероятно красиви са снимките - толкова нежни, ефирни и деликатни са тези тревици с капчици по тях!
    А тиквичките изглеждат много вкусни, ще пробвам рецептата.
    Изпълнена с приятни емоции нова седмица ти пожелавам!

    ОтговорИзтриване
  5. Чудя се сега да питам или да не питам. След толкова катерене в крайна сметка снимахте ли изгрева или да си трая? :)
    Страхотни снимки и разказ и рецепта.

    ОтговорИзтриване
  6. Голям герой си ти Лулу!Тези преживявания ми се виждат много забавни ,но като се замисля незнам какво може да ме накара да извървя 5км и то баир..
    Поздравявам те за страхотните снимки,а за рецептата,много ми хареса и мисля утре да я пробвам.
    Хубав и усмихнат ден

    ОтговорИзтриване
  7. Лети, за луда глава не знам. По скоро някак не си дообмислям нещата:))))
    Нана, на изгрева точно 5 снимчици му щракнах, ама не от върха:) На върха бяхме в 10.30, а тогава слънцето вече на към пладне го избива:)
    Ади, то 5 км да бяха щеше да е добре. В крайна сметка се оказа, че прехода с отиване е връщане е повече от 15...

    ОтговорИзтриване
  8. Лулу, прекрасен разказ и приказни снимки :))
    Струвало си е, иначе ако си лежеше спокойно
    какво щеше да разказваш?!
    Идеята за тиквичките е страхотна.
    Във кесова форма ли си ги пекла?
    Усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
  9. Много красиви снимки и много забавен разказ. Не знаех, че има такива ръчни фенерчета. Това "чакрък, чакрък" ме развесели много.

    Ястието с любимите тиквички звучи вкусно и интересно с пресния джоджен и розовия пипер. Поздрави и лека седмица!

    ОтговорИзтриване
  10. Абе, Руми, кви 5км.... доколкото помня бяха над 20. Обаче като се върнахте с дружинката, на хора не приличахте, нямахте сили името да си кажете. Хич не съжалих, че не дойдох да снимам изгрева с вас :) А и нали знаеш за прословутия ми страх от мечки в планината :)))))
    Пък и прехода от предния ден( има няма 10-12км) си ми държеше още влага - буквално и преносно.
    Ти скално катерене не беше ли тренирала??? Време ти е да предприемеш нещо по- екстремно и да снимаш еделвайс на връх Ботев:)

    Тед

    ОтговорИзтриване
  11. Лулу, и аз като Лети съм от хората, които не можеш да накараш да станат в 4ч сутринта и да вървят толова много, за да смимат изгрева :) Мога да стана и да го чакам, но не и да го "търся" :) Но пък си е заслужавало. Само дето не видях снимки от изгрева :) Но тези следдъждовните са страхотни!

    Слънчева и много усмихната седмица ти желая :-)

    ОтговорИзтриване
  12. Дани, да в кексова форма ги пеках.
    Станимира и аз не знаех, ама ей го на, много бързо научих:)))
    Теди, 5 км по права линия и до там където свършваше хубавия път. По тия серпентини само до края на пътя вече бяха станали към 7-8 км. Нагоре имеше още доста по пресечена местност:) А на връх Ботев съм ходила. Някак си пак по подобен начин се оказаха и там:)
    Тони, снимките от върха са малко, защото както споменах ми беше адски студено и ми бяха замръзнали ръцете. Публикувала съм в темата за Феите и Гномите:)

    ОтговорИзтриване
  13. Благодаря,Лулу,за капчиците...!!!Когато се вейна някъде с моята"стара пушка",непременно ще сложа в багажа тиквичкиния кекс,ако успея да го опека де!!!

    ОтговорИзтриване
  14. Ех, Лулу, прекрасни снимки и чудничка рецепта.
    За катерението и студа :)) чак на мен ми се заиска да си прибера ръцете в джобовете. Но пък има какво да се разказва, нали.

    ОтговорИзтриване
  15. Да ти кажа Лулу много екстремни случки съм имала из планини и чукари, но..те точно ни държат живи, зареждат ни, и ни дават сили с усмивка да продължим да дерзаем....иначе, скука!
    Затова - с усмивка
    Мария

    ОтговорИзтриване
  16. Почти се смях на глас днес докато четях /на работа ;)/... това с GPS е мой патент, отиваме някъде с компания, вадя джаджата и започвам да убеждавам всички как примерно Метеора е само на някакви се 90км. и как не може да се изпусне такава забележителност... тръгваме и след като сме пътували стотина и отгоре километра, милата дама ни уведомява, че има още 80 км. до целта... вече никой не ми вярва за разстоянията ;D...
    Капки, калинки, тивкички, ммммм... прясна чубрица - незаменима е, всичко мноооого ми харесва :)
    Приятна вечер от мен, Лулу :)

    ОтговорИзтриване
  17. Ей на това се казва интересно и вълнуващо, не като моето ежедневие :)
    Страхотен пост както винаги :)
    Прекрасни снимки.
    Желая ти хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  18. Свежо, хладно.. прекрасно :-D И вкусно!

    Какво повече му трябва на човек?!

    Лулу, много харесвам снимките ти и начинът, по който представяш рецептите! Бъди здрава, усмихната и вдъхновена и занапред!

    Поздрави сърдечни, :-))) и пожелание за хубаво лято!

    ОтговорИзтриване
  19. Ммм, прясно и свежо за тиквичките :) Обезателно е пробвам и без това напоследък се чудя какво ми се хапва и защо никога не е това, което имам в хладлника.Капките вода са изключителни, абсолютно въплъщение на ЖИВОТ.

    ОтговорИзтриване
  20. Лулу,
    направо ме разсмя с този невероятен разказ, "глиганинг" викаш а? Не съм по тези планински изпълнения, не защото не ги обичам, а щото няма кой да ми се върже на акъла :)
    Тиквичките са един път и ми се иска да си взема от тях в това мрачно време.
    Хубава и приятна седмица :)

    ОтговорИзтриване
  21. bearkis, ти пък, изяш си кекса на спокойствие после, след като "обстреляш" каквото дойде:)
    пепеляшка, абсолютно съм съгласна! Ако си гледала анимационното фирмце за Немо, там накрая точно това си пожелаваха "Да ти се случи приключение":)
    Еoc, аз редовно се забавлявам с милата дама. Особено последния път в Австрия като се опита да ме убеди, че трябва да обърна обратно, защото там нямало път (ние се движехме по магистрала). Накрая вече оачквахме да каже "Слез за да карам аз бе!"
    Иренка, то ежедневието по принцип си е монотонно, не само твоето. Моето обикновено преминава в редът ставане, миене, пътуване, работа, пътуване, спане защото вече съм като пребито куче. Тия неща са само от време на време:) Ако бяха и по- често, едва ли щяха да са ми толкова интересни:)
    Dimitrana S, благодаря ти много за милите думи! Винаги много се радвам на твоите коментари и страшно много ги ценя:)
    Dani, то по принцип и аз не съм по планинските изпълнения:) Амве така се хващам на такива приказки и се пъна с другите:)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...