Не Коледна рецепта за Не панирани ябълки

Обожавам Коледа, но през последните години се уморявам от кича, безкрайното пазаруване на подаръци за хора, които познавам, слабо познавам и или изобщо не познавам и от суетеното около  изяждането на огромни количества храна. Ако случайно си спомняте, празникът е Рождество Христово, но някак си Дядо Колда/Дядо Мраз/Дядо Праз много активно и напористо го изместиха. Обичам да приготвям всевъзможни неща с децата или за тях, но дали заради апокалипсиса по магазините или закъсняващата зима, дали заради нещо друго, но тази година нещата не стоят точно така. Както при всички, последните работни дни се превръщат в микро кошмари, но това не е някакво изключение за мен и то от доста време насам, така че едва ли причината се крие в това. От друга страна лятното ми настроение продължи почти до средата на ноември, а есенното още не ме е пуснало. Още не съм на вълна "кисело зеле", още по- малко на свинско, бекон и шпикована сланина. Обмисляйки опциите за празничен десерт тези дни, все не ми се минаваше на вълна баклава или нещо друго, от което устата ти залепва дни след това е черният дроб прискърцва и вие от количеството на поетата мазнина. И така за "не точно Коледа" си измислих "не точно панираните ябълки".

Леко неугледен, но много приятен десерт, носещ аромата на Коледа. Да ви кажа, може да го пробвате и като снакс с чаша греяно вино.

Картофени питки с шунка и кашкавал

Декември е един чудесен период от годината. До към 20-ти ми идва да се гръмна, а на следващата година по същото време много съжалявам, че вече не съм я свършила тази работа. Този декември не прави изключение. Коледния дух е нещо, което се случва другаде. При мен коледните звънчета са заменени от чукове в главата, а тихата бяла нощ от среднощно изпотяване, кошмари и безсъние. Оставила съм мъжът ми да се занимава с децата и котката, само не мога да го убедя да полива от време на време и цветята. На фона на тази идилична картина, готвенето се явява някаква излишна подробност. Всичко, което отнема повече от 30 минути от ваденето от хладилника до изяждането, автоматично отпада. Полуфабрикатите никога не са ми били опция, но след като ме снабдиха с Airfryer реших да си направя няколко експеримента със собствени заготовки. Както вече писах, уредът по същество е мини конвектомат. Ако не знаете какво е - това са онези уреди, които ги има по супермаркетите и някои магазини и в които изпичат замразените кроасани и хлебчета. Аз вече пекох купени замразени кроасани и резултатът беше прекрасен. Става значително по- бързо от колкото в традиционна фурна. В тази връзка реших, да си направя някои мои неща, които да замразя и след това да печем за закуска на децата. 

 

Резултатът беше доста удовлетворителен и с чиста съвест ви представям идеята за картофени хлебчета с шунка и кашкавал. Чистосърдечно си признавам, че още не съм имала време да пробвам рецептата в нормална фурна. Предполагам, че няма да има проблем и ако някой се престраши, нека ми пише какво е станало.

Никулден

Честит празник на всички Никита, Николаевци, Николети и на нашето Николайче:) 

Обожавам рибата във всичките и разновидности. Каквато и рецепта да сте приготвили за днес не е толкова съществено. По- важното е да обърнете внимание на близките си.

Различни рецепти за риба може да намерите тук. От мен днес само снимки.

Риба с анасон и лимоново -маслен сос

Много обичам риба, но честно казано шаранът не е сред любимите ми варианти. Има много кости, мирише, трудно се чисти, бавно се приготвя... като цяло не е моята риба. Утре е Никулден и ако случайно и вие сте като мен, имам едно лесна и много бърза рецепта. Като ви казвам бърза, разбирайте, че отнема 20 минути с подготовката на продуктите. 

Дори и да не обичате анасон, съветвам ви да не го изключвате от рецептата. Вкусът му тук е наистина много деликатен и много добре се съчетава с рибата.

Листопад

Обожавам тиква. Особено, след като я открих в солен вариант.

Обожавам и есента. Малка порция тиква и есен, преди да сме превключили на коледна вълна:)

Airfryer: "Пържено" пиле с ароматни зеленчуци и чипс от прошуто

Страшен фен съм на всякакви уреди в кухнята. Единственото, което нямаме е фритюрник. Не за друго, но пърженето не е сред кулинарните техники, които използвам. Най- вече по здравословни и диетични причини. Но пък от друга страна, не отричам, че пържената храна е вкусна - хрупкава коричка и сочна вътрешност. През последните няколко години на пазара се появиха алтернативи, които пържат с по- малко мазнина, като при част от тях е направо символично количество. Признавам си, когато от Philips се свързаха с мен да тествам най- новият им уред Airfryer, определено проявих голяма доза любопитство. Спецификацията гласи, че може да се пържи без мазнина. Въпросното съоръжение пристигна миналата седмица, надлежно опаковано в офиса ми и от тогава експериментите вървят с пълна сила. То не бяха някакви стандартни неща като пиле, кюфтета и картофи, то не минахме през чипс от цвекло, кексчета и картофени соленки и не стигнахме до панирани ябълки. Само баница не съм правила още, но пекох замразени кроасани.

...

Събота сутрин. Аз съм хлапе. Мирише на мекици и черен чай с лимон. Мама и тате уточняват на висок глас някакви семейни взаимоотношения. Цари лека суматоха. Трябва да излизаме. Към 11-12 благополучно всички са се натуткали и цялото семейство се качваме на трамвай 7, който удобно свързва Лъвов Мост (където живеехме ние) с Мото писта (където бяха те). След 40 минути благополучно сме там. Звъним и направо влизаме. Иначе Вуйчо се кара. Винаги е казвал, че там трябва да съм си все едно у нас. Посреща ни усмихнат до ушите и казва на майка ми "Айде бе Мичке, уж кафе щяхме да пием, а вие пак чак за обяд идвате". Това се повтаряше много съботи и недели и е един от най- приятните ми спомени от детството. Защото там наистина се чувствах като у дома си. Много неща се промениха от тогава, но не и това чувство. Вуйчо беше художник. Израснах с неговите картини. Имам си някои особено любими. Като дете се взирах в тях и имах усещането, че усещам вятъра в косите си, мога да се пресегна и да откъсна стилизираното цвете и да духна глухарчето.
Отново събота и пак по същото време, когато обикновено ходехме при Вуйчо и Вуйна. Пак сме в тях. Разхождайки се из апартамента, в коридора видях закачена същата тази картина с планината, цветята и глухарчетата. А бях толкова убедена, че всъщност е висяла на стената вкъщи, за да си я спомням в такива детайли и да съм я съзерцавала толкова пъти.  Май наистина "у тях" е било същото като "у нас". Само, че вече там няма да е същото, защото Вуйчо вече го няма. За кафето сигурно няма да стигнем, но се надявам когато времето безмилостно отброи и нашите дни, ти да ме посрещнеш от другата страна с онази усмивка. Много неща се промениха от онези безгрижни детски години, но това ще е начина по който винаги ще си те спомням и нищо друго няма значение! 

Почивай в мир и да знаеш, че Ина е наследила таланта ти!

Еклеров венец (Paris -Brest)

Честит Рожден Ден Зверче!  Мина времето, когато ми пожелаваха да си послушна. Сега ти желая да си жива и здрава. Всичко друго зависи само от теб!

 Тортата е за нас, тя ще празнува с приятели:) Не е чак толкова трудно, колкото изглежда, но със сигурност не е торта за начинаещи.

Организационно / Бавно готвен телешки бульон

Като типична жена, изпитвам остър дефицит на три неща - време, пари и обувки. Понеже най- ценният ресурс в съвременното общество е времето, си правя извода, че не само аз имам проблем с приготвянето на вечеря след работа или приемлива закуска (от здравословна гледна точка), които децата да си носят. Решавам проблема с Fast food. За съжаление на девойките ми, не точно във вида, в който може би им се иска да го видят. Но пък и така не се оплакват. Споделям разни идеи за организация, които съм си откраднала от различни места, може пък и на вас да са ви от полза.

Спомени от старите тетрадки: Агнеси

Напоследък все по- често се натъквам на хора със замечтани физиономии, които меланхолично гледат стари снимки от времето на соца и с въздишка и носталгия казват "Ех, само какво безгрижно и щастливо детство имахме. Сегашните деца нямат такова!" Сериозно? А вие да не би да сте имали това на вашите родители? А те това на вашите баби и дядовци? Тази реплика съм я чувала и от майка ми, когато аз бях дете и растях в града. Не, не съм играла на Шикалки и на Стражари и апаши. Но имах чудесно детство? Не харесвам паралелите с миналото, защото земята така и така се върти, а нещата се променят. От соца или не, със смартфони или дървени пушки, децата са деца и ако живеят с нормални хора и мирно време, обикновено детството им е щастливо, без значение кога и как се случва. Замисляйки се за най- милите ми спомени от тези години, се опитах да ги изтупам от идеализма, да ги светна с малко реализъм и да си дам равносметка, в края на краищата, толкова ли са перфектни, колкото ми се струва и на мен. Това не е статия за социализма и неговите позитивни и негативни страни. Просто по стечение на обстоятелството моето детство мина тогава, но мисля че без особена разлика можех да напиша подобна статия, дори и за други времена. По- скоро е опит да се замисля върху мои емблематични спомени от тези години. Вашите интерпретации и спомени могат да бъдат съвсем различни. А рецептата също е една от най- любимите ми, които мама правеше - Сладкиш Агнес.