Импулси

Ще се направя, че не съм го видяла снега вчера:) Все пак е понеделник, не искам да си занимавам съзнанието с някакви битовизми, от сорта на кофти време през уикенда и три месеца снеговалежи. Пък и тези дни малката ми развиваше някаква теория, че на нея винаги и е слънчево, но когато има слънце и е още по- слънчево:) Аз ще го подкарам по- ведро и цветно, пък да видим как ще положението до петък. На първо време ви предлагам една свежа салата и малко пролетни снимки.

Съжалявам за повторението с тези ягоди, но от предишният постинг ми остана една тарелка, а и сега им е сезона:) Колкото и да не ми се иска, но ще трябва да отбележа, че снимките на цъфналите дръвчета са ми от миналата година. За сметка на това детето ми е тазгодишно:)

Замисляли ли сте се над това как хората взимат решения. Някои са пресметливи, обмислят всичко много внимателно, оглеждат и изпипват до последния детайл. Други, съвсем първосигнално , се хвърлят с главата напред и чак после си задават въпроса, дали долу има вода. Е аз съм от тях:) Имах известни угризения и опасения, че това не е най- правилният подход. Опитах се да се превъзпитам. Все пак минах 30-те, имам две деца, семейство, работа и бла- бла. Реших, че някак не ми отива на положението.  Повярвайте ми, аз мога да бъза много самодисциплинирана, ако реша... Нещо не ми се получи. Имах успех в селфобучението, но не така стоеше въпрос с успеваемостта на взетите решения. Колкото повече старание влагах да обмислям действията си внимателно, толкова повече се трупаха грешките. Това ме накара да се зачета по темата и да разбера, че такива като мен, всъщност не са толкова импулсивни, колкото изглежда. На пръв поглед, първосигналните решения, всъщност са взети след старателно анализиране на информацията на подсъзнателно ниво. Това, което повечето хора наричат 6-то чувство, на практика е усещане, което се базира на предишен опит и анализиране на информацията, което протича несъзнателно. Мирясах и продължих да скачам из живота на сляпо, оповавайки се на интуицията си.
Миналата седмица Шестото ми чувство, подсъзнанието, третото око или каквото там го наричат, почна да крещи неистово, че ако не изчезна за малко и не зарежа всичко на секундата, ще стане много грозно. Принципно графикът ми е пълен за поне седмица напред и колкото и да се доверявам на инстинктите си, такива импулсивни упражнения са страшно трудни за изпълнение. Само че, писъкът идваше  от инстинкта ми за самосъхранение и нямаше как да го пропусна.  Мисля, че никога до сега не съм разчиствала календара с такава непоклатима решителност и бързина:) Малко по- късно вече се оказах във Велинград.

Горе долу тогава почнаха да ми минават и предателските мисли, че сме точно пред заплата и че  оставих голямото дете, защото е на курсове.  Зарязах го на баба му, срещу едно кино. Още ми е будале, милото:)
Много бързо потуших угризенията в чаша мартини и киснене в басейна до пълно гъбясване. Отдадох се  на умствена деградация. Даже и блекбърито го изключвах за по някой друг час, опитвайки се да докажа сама на себе си, че не съм му станала роб до гроб. Мисля, че успях да си почина. Само не разбрах, защо по дяволите, взех малката с нас, като имах много изгодна оферта, да я оставя и нея:) Успокоявам се с факта, че успях да я снимам, а това е нещо, което не ми се случва често напоследък.

И забелязах колко много е пораснала... Не на ръст. Това го отразих, още преди месец, когато кредитната ми карта олекна значително при смяната на омалелия и гардероб.  Станала е много по- организирана и дисциплинирана. И мисли.  Обмисля, всичко, което се случва около нея и има мнение.

Знае много за планетите и галактиките, пита кой е създал Бог и е наясно с теорията за еволюцията. Вече мога да си говоря с нея на английски и не е нужно да и чета условията на задачите. Не сме амбициозни, просто на нея това са и игрите. Харесва ми да я гледам как расте. И ми е малко тъжно. Тази година ще бъде първи клас и вече няма да е моето мъничко бебе. Не че сега е, но понякога и казвам така:) Тя ми се сърди. Сега не го разбират, но винаги ще бъдат моите мънички пухчета:) И аз не разбирах майка ми.

Не знам кога пак ще реша, че света се върти прекалено бързо, но мисля да взема превантивни мерки с още някоя подобна извънградска забежка. И без това идва сезонът в който гардеробът ми е удобно пакетиран в куфари до вратата - по един за командировките и един за уикендите:)
Май затова чакам с такова нетърпение слънцето.

Хайде минаваме на салатен режим.
Тази ми е много любима, но предизвиква истински потрес в част от колегите, като си я направя в офиса.  Аз им обяснявам, че не съм открила топлата вода и, че това е стандартна комбинация, но съдейки по погледите им, не съм особено убедителна:)

Стандартна или не, много я обичам.

Салата със спанак, ягоди, рукола и сирене фета

150 гр бейби спанак - измит и подсушен
рукола - въпрос на вкус е колко ще сложите и дали изобщо ще слагате
100 гр ягоди
100 гр. сирене фета
балсамова редукция, сол и зехтин

Мисля, че не се нуждаете от подробно обяснение как точно да направите самата салата. Ще обясня по- подробно за балсамовата редукция.
Аз я правя предварително и я прилагам във всякакви други салати и дресинги. Технологията е елементарна. 500 мл балсамов оцет се слагат на котлона в дълбока тенджерка. Добавят се 3 с.л кафява захар и включвате абсорбатора на макс:) Много важна стъпка, защото ако я пропуснете,  през следващите 20 минути, докато ври течността на котлона, така мирише на оцет в кухнята, че направо ви се насълзяват очите. Редукцията трябва да стане с гъстотата на рядка боза. Имайте предвид, че като изстине ще се сгъсти още малко и все пак искаме да я ползваме за дресинг на салати, а не за лепило.