Дюлеви измишльотини

Затвори очи и си представи, че днес е Коледа. Елхата, красивите опаковки на подаръците, смехът на децата, заскрежените прозорци и така приятно ухае на.... ухае на какво? Мммм? Каква е твоята миризма? Канела? Ябълки? Греяно вино? Сухи чушки, портокали, банани...? Или пък да речем кисело зеле и пържолки с гъбен сос:) Моята е дюли. Само не ме питайте защо! Нито ги ядем толкова често, нито пък чак толкова ясно изразено на Коледа, но ей на! Някога майка ми правеше компот от дюли в една голяма тенджера.  Това обикновено се случваше през студените зимни уикендии и дървените прозорци на старата ни кухня се запотяваха от парата. Предполагам, че  този аромат ми напомня за онези зимни вечери, семейният уют и топлината.. А може би странната асоциация на дюли и Коледа е малко по тривиална и се дължи на факта, че  слагахме дюли в ошава за Бъдни вечер:)

Това в общи линии са три рецепти от типа "Съчинение по картинка", които се появиха покрай опитите ми да оползотворя дюлите в движение. Това поне е официалната версия. Неофициалната е, че всъщност оригиналната рецепта за желе от дюли ми се стори покъртително досадна за изпълнение и вездесъщият ми мързел ме накара да я модифицирам в нещо значително по просто  от едночасово стъргане на дюли.

 Някъде бях чела, че според митологията дюлята е символ на щастието.Мен със сигурност ме правят щастлива. Миришат страхотно и стават за всичко - сладко, желе, нектар, сироп, сладкиш, печени, варени, та даже и пържени. Само сурови не ги обичам особено:)

 В 100 гр  дюли има само 57 ккал и се съдържат големи количества глюкоза, фруктоза и пектин. Богати са на витамини А и С и минерали калций, фосфор и магнезий. За особено ценни се смятат семките на дюлите, защото в тях има  цианогенния гликозид амигдалин, малко количество дъбилни вещества и около 15% тлъсто масло.  (Източник: Дюли http://www.bb-team.org/articles/4049_diuli#ixzz1f86A1yS1)

За една от днешните рецепти именно семките са от голямо значение, защото благодарение на пектина и слузестото вещество, по естествен път желират сладкото.

За да направя желе, сладко и сироп, използвах около 5 кг дюли. Внимателни измити от мъхестата обвивка и с отстранени дръжки. В общи линии само дръжките не се използват.
С помощта на уред за чистене на чушки / ананас изразях семките. Ако нямате такъв уред, просто режете дюлята покрай семките, така че накрая те да останат като едно цяло:

Слагате плодовете всичко в тенджера, заливате с вода и варите, докато дюлите омекнат. Прецеждате течността, без да натискате. Идеята е че самото желе трябва да остане бистро. Получава се около 2 л. Добавяте захар, като правилото е на всеки 1 л. течност отговарят 500 гр захар. Варите около час или, докато желето придобие приятно карамелен цвят, започне да образува нещо като прозрачен каймак отгоре и когато капнете в чинийка оставите да охлади 5 мин , капката се сгъстява и не се разтича.
Още горещо налейте в бурканчета с винт, затворете и обърнете на обратно. На другия ден вече можете да пристъпите към унищожение.

Част 2 включва употребата на остатъка от плодовете. Първо отстранявате и изхвърляте частите със семките. Става лесно и бързо, стига да сте ги изрязали на големи парчета, както  показах по- горе. И да остане нещо, не е болка за умиране. Към плодовете добавяте захар и заливате с вода,  два пръста над плодовете. Захарта е по- скоро въпрос на вкус, отколкото на технология. Затваряла съм ябълки и дюли без грам захар и са издържали около 1-2 месеца извън хладилника. В конкретния случай сложих около 400 гр на килограм плод и стана прилично. Варите, 20 минути, като по желание може да сложите 1-2 листенце индрише.   Отливате 2/3-ти от течността, която аз лично обожавам. Може да налеете в бутилки и да използвате до 3-4 дни като сироп.

Може да  използвате сиропът топъл, като чай и трябва да знаете, че с малко лимон, е изключително полезен при кашлица.

Остана част 3, в която трябва да оползотворим самите плодове. Пасирайте всичко, което е останало, добавете още 200 гр захар, сипете в тави и сложете във фурната на вентилатор за около 30 -40 минути на 150 градуса, като разбъркате 3-4 пъти. Докато е още горещо, сипете в добре измити и сухи бурканчета на винт, затворете и обърнете. В повечето рецепти, обикновено сладкото се вари в тенджера и се слага значително повече захар, но аз реших, че предпочитам малко по- олекотен вариант.

Днешната публикация е само встъпителна и е нещо като предпремиера на предколедните постове, които тази година мисля да са много.