Чалга поколението и животът след “елитните гимназии”

Дете номер две стана на 18 и завърши, пък другото се омъжи миналата година, с което моята  позиция на активен родител беше прекратена и мисля, че вече  ми е дадена второстепенна поддържаща роля. Та от този нов пиедестал, който има и различна гледна точка, реших да дам своите 5 стотинки, относно следващото поколение, възпитание, училище, матури, балове, чалгата и каквото се сетите там. Все теми, които  периодично избухват във виртуалното пространство и водят до  безкрайни и ужасно безсмислени дискусии.

Няколко прости съвета за козуначени ентусиасти

 Не си ти, ако не си покажеш козунаците:) Всъщност минавам не точно да ви ги покажа, колкото да дам малко акъл. Не защото го имам в повече, а защото обикновено го нямам. Това само по себе си, води до някои малки недоразумения и натрупването на важен житейски опит. Именно тези  уроци са най- незабравими. На времето имах една учителка по математика, която не ни научи на математика, но с една 30 сантиметрова линия и елегантно шляпване през ръцете, определено успя да ни предаде  важни мъдрости. А именно, че от всичко и от всички в тоя живот можеш да научиш нещо. От някои разбираш какво да правиш, но доста по- често разбираш какво точно да не правиш. Та тази година тествах различни рецепти за козунаци. Повечето с квас и просто пускам линк към най- успешната от тях. За първа година съм направо във възторг и затова реших да споделя някои от грешките, които допусках през годините, както и някои трикове, които са изключително елементарни и от типа “как не се сетих по- рано бе” Тези 5 съвети са за лаици и няма значение дали работите с мая или с квас. Има големи майстори, които правят чудеса, но аз не съм от тях Как’ Сийке😂 Ако търсите конкретна рецепта може да погледнете тук. Горещо препоръчвам козунака по метода Tangzong, който правих миналата година. Има и по- мързеливи опции за хлебопекарна.

Предколедна треска - Два варианта на Щолен с Tangzhong

Щоленът! Този така емблематичен коледен десерт. 

Да ви призная, аз съм от хората които не обича шоколад, обожават плодови десерти, могат да ядат сурово тесто до припадък. Така и не разбирах защо мама едно време ги печеше тия кексове и сладкиши, ми не си ги ядяхме така от купата направо, но това е друга тема. Щоленът отговаря на всички мои изисквания - по оригинална рецепта няма никакъв шоколад, има марципан, мнооооого пияни плодове и е от сбито, тежко, маслено тесто, което наподобява леко недопеченото. Няма какво повече да искам! Обикновено не ми остава много време за него, но тази година се вманиачих на тема квас, изрових и изпонаправих (знам, че няма такава дума) къде, каквато рецепта докопах. Една от любимите ми е тази на Луиза от Salted lemons. Много е сполучлива, но няма смисъл да пълним пространството с едни и същи рецепти, така че реших да споделя още един мой фаворит. За Великден бях пуснала козунак по метода Tangzhong. Сега пробвах и щолен по същия метод и стана наистина фантастичен. Ще споделя рецептата в два варианта - с квас и с мая. Не знам дали ще направите тази рецепта, но ми се иска да прочетете следващите редове. Докато правех варианта с квас, се оказа, че не мога да намеря къде съм забутала марципана, който бях купила. Наложи се да направя и него, както и захаросаните портокалови корички. Осъзнавам, че е особено мазохистично занимание и предназначено за хора с много търпение, желание и изпитващи остра нужда от психотерапевт. Ние сме свикнали всичко да е бързо! Дори и когато сме изцяло отдадени и вглъбени в това, което ни носи удоволствие, ни пак очакваме всичко да стане бързо. Правейки този щолен от захващането на кваса, през захаросаните плодове и марципана се замислих, колко по- различно са живели точно две поколения преди нас. Щоленът е немски коледен хляб, но във всяка национална кухня има по няколко подобни празнични рецепти, които са отнемали дни и седмици на нашите баби и те са приготвяли с огромно търпение и старание. Представете си, че за да започнете, първо трябва да сте събрали житото, да сте го занесли в мелницата, за да имате брашно. Няколко дни преди да замесите сладкишите е трябвало да издоите кравите и да избиете маслото. Домашно избитото масло в повечето случаи е по- високо съдържание на вода, гранясва бързо и затова е било претопявано. Сега е модерно и му викат гхи, но едно време баба и дядо ми казваха просто Мандраджийско масло (в някои райони на България - кафяво масло). Плодовете са старателно събирани и сушени през лятото и есента. Яйцата доста често са събирани и запечатвани с восък от есента. По това време на годината свободно отглежданите кокошки вече не снасят. След целия този труд идва ред на залагане на кваса. Няма такова нещо като мая, с която всичко е готово за 2-3 часа. Който е захващал квас, знае, че са нужни поне 14-20 дни, докато имате сравнително силна закваска, която да е е способна да се справи с едно толкова тежко тесто. Втасването на щолен с квас отнема почти 24 часа (на няколко етапа). И за това трябва постоянна температура. Нали си представяте - къщи без изолация и PVC  дограма, една стая, която се отоплява и а отвориш врата да отидеш да вземеш още дърва за печката, а температурата ти е паднала 10 градуса. Аз сега бутнах тестото в мултикукъра на 22 градуса, фръцнах се, казах му довиждане и заминах на работа. Пуснах миксера да го меси 20 минути, направих си марципана и коричките, играх си два дни с втасваници и месеници и си викам еййййй, страшна работа свърших, почти като баба го направих. Почти, ама не точно. А и точно моята баба за щолен май не е чувала. Де ти такъв лукс. То масло, то захар, то плодове. По земите на моите баби, най- много някоя по- разточителна баница да завъртят за празника. Та доста изнежени души сме днешните хора. Липсва ти нещо - хоп до магазина, ама с нотка на трагедия, че трябва да се облечем и да излезем в студа, пък оня готованец, половинката, нищо не върши! Най- големият проблем по Коледа е как да излезеш от паркинга на МОЛа за по- малко от 2 часа и как да се докопаш до дървената кухня на Лидл, че детето не може без нея:)  Всичко ни е бързо, от всичко ни е по много, все сме недоволни и все нещо искаме. Може би ако по празниците забавим за малко хич няма да ни е излишно. Излишна ни е само суетата, истерията за пазаруване, цялата надпревара, преяждане и презадоволеност. Не знам до колко това ни помага да зарадваме близките или само ни изнервя, така че да се изпокараме празнично:)

Да оставим на страна консерваторското ни общество и да се върнем обратно към щолена. 

Тиквени хлебчета

Единствената причина тези хлебчета да видях бял свят е някакво мое спонтанно желание да снимам нещо есенно. Идеята ми изплува от Pinterest и реших, че точно те са най- подходящите. Честно да ви кажа, изобщо не съжалявам. Дали ще си играете да ги печете във формата на тиква или като мъфини или цял хляб е въпрос на ваш избор, но ви гарантирам, че както и да ги направите няма да съжалявате. Много ароматни и есенни, комбиниращи се както с някакво сладко, така и като чудесна добавка за платото ви със сирена. Вкусът на тиква изобщо не е натрапчив и се харесват дори и на хора, които не я обичат. Сигурна съм, че ако ги направите под формата на тиква, нито едно дете няма да ги откаже. Може да въвлечете дечурлигата в процеса по месене и оформяне, пък в крайна сметка, к`вот` стане - стане😁

Едни такива дни

 

 
 В стаята се разнесе аромат на фин парфюм. Ухаеше на зрели плодове, сухи треви, билков чай и свеж въздух, преди дъжд. Есента надникна зад вратата. Лятото се усмихна широко и я прегърна. И двете обичаха тези срещи. Нямаха нищо общо със срещата на Есента със Зимата. Зимата обикновено влизаше разстроена и сърдита. Почти не говореше и се дразнеше от всичко. Есента рядко се застояваше и си тръгваше със забързани стъпки в дъжда. Пролетта също бързаше да си тръгне, когато идваше Лятото. Изтощена от непрекъснатите спорове със Зимата и цялата работа, която и се налагаше де свърши след нея, целуваше припряно Лятото за добре дошла, разменяха по някоя и друга шега, пожелаваха си прекрасни мигове и всяка поемаше по пътя си. 

Козунак по метода Tangzhong и разни други великденски идеи

Започвам с това, че за мен най- вкусният козунак е този на Мама. Свързан е с детството ми и нищо на този свят не може да ме убеди в обратното. То това приготвянето на козунак и боядисването на яйца едно време си беше цяла одисея. То бяха едни крясъци "Какво искате сега, излизайте от кухнята и престанете да я отварята тая врата, че няма да втаса нищо", то беше едно баене, едни одеяла, едни чудесии, едно вайкане, че козунакът не се е опекъл и т.н. Най- го обичах като не се изпече😁 Като цяло не виждах никаква логика в самото печене, ама това е друга тема. То това тесто и непечено беше страхотно. На Мама от доста време не й се занимава с цялото това нещо и напълно я разбирам. На мен, обаче, ми се занимава. Доста годин подред правих само и единствено нейняия козунак, защото нищо друго не си заслужаваше усилията. Само че, истината е че днешното правене на козунак, няма нищо общо с процеса едно време. Буташ всичко в машината за хляб. Месиш го 3 пъти, оформяш, пъхаш във фурната да втаса, мажеш и айде да се пече. То така и баба знае. Тази година реших да изневеря на маминия козунак и освен него, да направя още един по друга рецепта. Доста дълго търсих подходящата. Вниманието ми беше спечелено от една нова за мен техника. Методът Tangzhong. 

Истории от детството

 Първият ми спомен е още от както съм била на 1,5г. Аз съм още в детската количка и чакаме на гишето за детската кухня. Спомням си цвета на стените, затъмненото стъкло на прозорчето, през което подаваха храната, кутиите на няколко етажа и най- вече как миришеше. Имам много ярки спомени от детската градина, миризмата на белина, примесена с тази на манджа, която те удря, още с влизането във фоайето. Помня ясно първите си години в училище и ужасната супа в стола. Помня късните, неделни семейни обяди с постна супа и пържени кюфтета с картофки ( любими). Усещате на къде бия, предполагам. Като цяло детските ми спомени са много свързани храна и миризма. Най- милите ми спомени са тези, в които сме били заедно и е било вкусно. Помня баба, която точеше кори за баница с една тънка дървена точилка и после ги подреждаше да "изпръхнат" върху вестници. Помня бакърената тава, в която печеше баницата. Баба си отиде от този свят рано. Аз бях на 5. На тази възраст не преживяваш тежко смъртта, но повече нямаше лято на село и баница на печката на дърва. Имаше само мили спомени. Днешните две рецепти са свързани със спомени за храна.

 

После

Тази статия не е хубава. Не е смешна или красива, а аз дори не мога да си подредя мислите, за да я напиша. 

По- малко

Това не е пост за най- красивата питка, най- сочните пържоли, най- крехката пуйка, най- вкусната баница, най- пищната украса или най- хубавите снимки.  Не е и пост за лъскави пожелания, коледен дух, шумни компании  и откровени равносметки. Това е един съвсем обикновен пост. Такъв за простичката тишина. Такава в душата, ума, сърцето и ушите. Красива тишина, изпълваща всички сетива. Коледа е прекрасна и аз я обожавам. От шумните семейни сбирки, през суматохата и истерията с подаръците до сармичките и тиквеника. Но истината е че единственото, което има значение е взаимността и смирението.

За Коледа и котките

Значи, от около 5 години имаме котка. Симбиозата между котка и елха внася особено очарование в дома по Коледа.  Да речем, че пробвахме всичко, което сте чели в Интернет - от пръскане с портокалово масло, до връзване на елхата за радиатора и украсяването й от средата нагоре. Последното не е майтап. В общи линии, без значение от използвания метод, нещата изглеждат горе - долу така
-  Към 1 през нощта се будим от шушкане по елхата. Всеки се обръща на другата страна с идеята, че ‘ТАЯ ГОДИНА Я ОБЕЗОПАСИХМЕ ДОБРЕ ТЪПАТА ЕЛХА!’
- към 1:10 се се разбуждаме отново от падането на първата топка.
- 1:20 на някой (обикновено на Мъжът на Лулу) му писва, става, намира котката,  с риск за живота, изкопчва топката и си ляга обратно.
- към 1:35 се разбуждаме от шушкане по елхата, последвано от падаща топка, търкалянето й по по паркета, и 6 килограмова  котка, напушена с гъби, която прехвърча през нас в състояние на абсолютен екстаз!
- към 1:50 на някой (обикновено  Мъжът на Лулу) му писва, става, намира котката, с риск за живота я изхвърля  в съседната стая и затваря вратата
- към 2:00 котката започва да драска по вратата
- към 2:30 някой (обикновено Мъжът на Лулу) му писва, става и пуска котката обратно в хола
- всичко се повтаря до 6:10, когато алармата звъни
- 6:11 котката си ляга, а ние възстановяваме играчките на елхата, закачайки ги още по нагоре с идеята да си спестим среднощния купон
- на другата вечер всичко се повтаря отново

Предполагам, сега ме разбират, защо от мен не блика коледен ентусиазъм за украсяване на елха. По принцип това не е проблем.В Pinterest има колкото си искате идеи, които и без елха създават прекрасен коледен дух.