Кокошкарник a la american style

Интересни хора са американците. Не се сещам за друга причина , освен много да си падаш по социалните контакти и нищожното лично пространство, та да измислиш Open space офисите:) Наблъскваш народа в общо луксозно хале, пускаш им изкуствено осветление и ги оставяш цял ден да кълват на компютъра.

Дори и при по- просторните и безпреградни версии, скупчването на  20 човека на едно място те прави съпричастен с проблемите на всички останали. Когато преобладаващата част са жени, вече трябва да нагазиш дълбоко в блатото на психологията, за да приемеш с широка ръка бъговете на останалите съквартиранти. Редовното пиене на  хапчета от сушени жаби, също помага много :)

Великден в цветове и снимки

Традицията изисква на днешния ден да се поздравяваме с Христос Воскресе!

Аз ви желая Светли празници и Светли мисли!

Земя на скалните орли

Shqipëria – произнася се Шкипърия и на местния език означава Земя на орли. От самолета, наистина се разкриваше гледка на нисък и красив планински ландшафт. Точно като място, на което биха живели орли.  От високо нещата винаги изглеждат по- различно. Когато се снижиш ниско, светът рязко променя облика си. Точно така ми изглеждаха нещата, когато кацнах на летището в Тирана. 

Албания едва ли е най- забележителната дестинация за пътуване, но си има своите интересни акценти. Ако мога да опиша впечатленията ми с една единствена дума, то това би било „контрасти“. И понеже това е кулинарен блог, мисля да отделя голямо внимание на храната. А тя наистина си заслужава.

Спомени от старите тетрадки: Най- хубавият козунак

Обичам всякакви празници. Най- вече тези, които изискват по- специална подготовка, защото както всички добре знаем, магията всъщност е в приготовленията:) От тази гледна точка, Великден винаги е бил много специален с всичките му там козунаци, яйца, печено агнешко и цъфнали пролетни клонки.

Някога месенето на козунаците си беше цял ритуал състоящ се от изключително сложни стъпки, изпълнявани в точно определена последователност. Днес тази процедура изисква минималния усилия и не особени виртуозни умения. Не ми ли вярвате?!

За здравословното хранене и има ли то почва у нас

В петък имах щастието да съм гост на едно интересно мероприятие, организирано от Институт Сервантес. Става въпрос за кръжок с елементи на дегустация, протекъл под надслов "Кулинарна химия":)

Основният акцент беше върху здравословното хранене и доколко това е постижимо в тахикардичното ни ежедневие. В приятната компания на още няколко футблогъра и шефове на известни ресторанти, имах удоволствието да присъствам и наблюдавам от близо демонстрацията на Sergio Pérez.

Талятели, Ливади, Сиена и поглед от високо

Не е тайна, че храня особени чувства към Италия. Не към цялата, но да речем към по- средните и южни райони.  Има някакво невероятно очарование в старите тесни улици, небрежно разхождащите се и за никъде не бързащи хора. Магията на старите камъни и оранжевите керемидени покриви ме кара да мечтая. Едно такова симпатично малко градче е Сиена.

 Разбира се и италианската кухня е може би сред най любимите ми. Едва ли ще ви изненадам особено, ако кажа, че днешната рецепта е точно такава - Талятели с градински чай.

Снимките не ми се получиха особено добре, но нека не ви отказват да опитате пастата:)

Мини панетоне с мини градинка в яйце

Ура, ура, ура! Слънчево е, топло е, аз съм щастлива! Да не говорим, че вчера проспах почти целия ден и сега се чувствам наспана, което при мен е рядкост:) Време ми е за по- интересни занимания, подходящи за този сезон. Вече си имам градинка от различни подправки и цветенца, която чакам да поникне на терасата. Ще има и момент на изненада - не сложих етикети и сега не помня къде, какво насадих:) Идва и Великден и като горд собственик на кулинарен блог се замислих още от сега какво да приготвям. Спрях се на мини панетоне и визуално ви го декорирам с моята тестова яйчна градинка, която ще използвам за пролетно - великденска украса.

Салата от странни неща с портокали и синьо сирене

75 % от жените и около 40% от мъжете редовно следят килограмите си, внимават какво ядат, гледат да приемат здравословна храна, което в повечето случаи означава, че пасем някакви салати. От време на време, за разкош може и пилешко и рибешко. Аз не съм от изключенията, но тревопасните ми пориви са силно ограничени по това време на годината,  основно поради липса на свестен безнитратен зарзават. Тези дни, обикаляйки в поредния хипермаркет се загледах в някои странности, които до този момент съм опитвала само в ресторантите. Реших, че точно това е моментът да си ги напазарувам и да ги оползотворя за нещо.

 След дълги размисли се спрях на салата с цикория, портокали и синьо сирене. На мен ми хареса, но мъжката част подходи скептично. Не съм очаквала друго де, за него зарзавата се уважава само при положение, че е расъл на кокал:)

...

Историята винаги се повтаря. Не непременно по един и същи начин. Преди 66 години една война и две ядрени бомби слагат край на милионни човешки животи. Едно  12 годишно дете се бори  за живота си и се надява че може да спре безумието на войната, като сгъне 1000 хартиени жерава. Преди 25 години , човешка глупост доведе до трагедията в Чернобил. Почти 600 000 човека са хвърлени в битката с радиацията. 25 000 от тях не доживяват до 40 годишна възраст, а 200 000 са инвалиди. Призрачният град Припят и обезлюдената зона около централата и до днес напомнят за случилото се.

Екстремно

До тук добре! Вече е топло, нали всички това чакахме:) От друга страна, снегът ще се стопи и скиорите ще страдаме. След като това се случи, очевидната празнина трябва да бъде заместена с нещо друго, също толкова повдигащо адреналина, като екстремното спускане в  дълбок сняг. Едно от нещата, в които безвъзвратно се влюбих миналата година, беше рафтингът.

Някое от мокрите неща с червена каска трябва да съм аз:)
Може и да прибързвам, но така и така е време за лека и разтоварваща храна, така че днешната рецепта  е с екзотичен, топъл привкус на вода и плаж - салата от авокадо и скариди в кокос.