Double with cream

След като лятото някак неусетно отмина, ударната вълна на септември помете възцарилото се безгрижие, като цунами след земетресение. През изминалите дни успях да изпитам на куп, някои от най- силните емоции, които сервира животът. Горчивото и трапчиво усещане от загубата на близък човек, лимонаденото газирано усещане на дечурлигата, които бяха започнали много да ми липсват; пиперливо - парливото чувство от забързано ежедневие... За да е пълна вкусовата палитра, дойде време за десерта:) И понеже при нас няма шест - пет, получихме двойна порция:) На паметната дата 11 септември, почти два месеца по рано се родиха Ники и Иво. С две думи СТАНАХ ЛЕЛЯ!!!!

 Двата мъника вече са си вкъщи и се опитват да свикнат с мисълта, че освен да спят, трябва да дишат и ядат:)
Смятам да се отчета подобаващо по този повод, но това ще изчака още малко. На този етап просто ви черпя с един двойно карамелен и двойно сметанов сладкиш:)

На кафе:Есенно и интернационално

... и леко депресантско:)
Тези дни основното ми занимание е да не откача. Блогът, леко беше изместен в страни, покрай огромното усилие, което полагам да не изтрещя и после да се окажа с черни дупки в паметта, до като чета за себе си в някоя криминална хроника:) Реших, че ще оставя за момент всичките идеи, които бях набълвала и ще си взема почивка от живота:) Докато ме чакате ще ви запозная с един невероятен човек и прекрасният и  блог

Жабешки рожден ден:)

Ако си мъничко гномче, основната ти идея в живота е да пораснеш. Събитието, в което ставаш с цяла една година по- голям е нещо много велико и този ден се чака с огромно нетърпение. Ако си мъничко гномче, може би една от най- големите ти мечти е да имаш вълшебна пръчка и да си облечен в натруфено розово. Ако си мъничко гномче, може пък и да нямаш нищо против тортата за твоя тържествен да е на блатна тематика, стига някъде там да присъства розовото и лилавото:) Ако си голям трол и всичко около теб е under construction, а пък някакво мъничко гномче има рожден ден, може пък и да се опиташ да минеш с нещо по- малко от торта:) Примерно с кексчета:)

Е, моето мъничко гномче, вчера стана на цели 5, повтарям ПЕТ годинки:)

Сладко, сладко, сладко!

Тези дни полагам особени усилия да не изтрещя съвсем, но при мен пристъпите на лудост се дължат по- скоро на генетична обремененост, а не на грубата действителност:) Дето се вика - неизлечимо е! Както и да е... каквато и да е причината, в такива ситуации е хубаво да си намериш някакво занимание. Като се има предвид, че времето рязко захладня и изведнъж се оказахме в извънредна есенна ситуация, можем да се позабавляваме с направата на някое и друго сладко. Не ви говоря за затваряне на зимнина и часове творчество над печката, а за мъничко разкош в прекрасно стъклено бурканче.Предлагам ви цели две идеи:)

Сега е сезонът на прасковите и сините сливи, така че можем да се възползваме от изобилието!

Последните 10

Когато някой, на който държиш, си отива завинаги, единственото за което мислиш е че искаш още 10 минути, прекарани с него. Десет минути за да му кажеш какво си чувствал, десет минути, за да му кажеш колко много си държал на него, десет минути, за да кажеш „обичам те”.

А как ще намериш думите...никак...

Имал си цял един живот да го направиш. Ако си чакал тези последни 10 минути, значи си пропилял всяка една секунда, прекарана с него.

Думите са без значение. Ако си бил там, когато е имал нужда да сподели, ако си бил там когато го боли, ако си бил там когато е щастлив, ако си бил там просто за да си помълчите ... значи той знае... дори и никога да не си му го казал. Ако си бил до него, когато е трябвало да си там, тези 10 минути никога няма да ти стигнат, за да му разкажеш цял един живот. Просто остани с него! Останалото той го знае... 

Някъде там е астероид 4364 Shkodrov. 

На кафе... с Лина

Днес пак ще пием кафе, но този път в приятната компания на Just Lina от l is for lina. Натъкнах се на нейния блог съвсем случайно и макар, че  съществува от скоро по някакъв начин успя веднага да ми привлече вниманието. Може би защото е пълен с малки и интересни иде, по които аз толкова много си падам:)

А може би, защото с Лина имаме толкова много общи неща. Любовта към четенето, пътуването, зеленият начин на живот, природата, готвенето и разбира се не на последно място, страстта към измислянето на нови неща, които да сътвориш със собствените си ръце.

СладкишЪТ с праскови

Днес се канех да мрънкам:) Първо, защото работя точно в центъра на София, а там паркирането определено е проблем. Второ, защото няма удобен градски транспорт от нас и все пак ми се налага да се промъквам в задръстванията с кола и да возя разни хлапета в 7 сутринта на училище (УЖАС, 15 септември наближава!):) Трето, защото дори и след като се сдобих със заветното място за паркиране в подземния паркинг на офиса, някакъв малоумен идиот беше решил, че при празен паркинг трябва да спре точно пред моята клетка и го чаках 30 минути, да благоволи да дойде и да си разкара колата.  И четвърто - защото жалката ми четиридневна отпуска приключва утре и ще се наложи да водя епична битка с вътрешния ни контрол (чието посещение, всъщност е основен фактор да не  мога да си мързелувам още малко в нас:)))
Е, в крайна сметка се отказах и вместо порция хленчене, реших да ви почерпя с един невероятен сладкиш

Всъщност това не е просто сладкиш а СладкишЪТ с праскови!
В допълнение ще има кратко обяснение на това как си конструирам осветлението за снимките на храна.

Малки идеи за големи хора

Заглавието всъщност беше от една рубрика към едно детски анимационно филмче. Моето по- скоро е нещо от сорта на малки идеи за много заети хора, но и аз обмислям идеята да стане нещо като рубрика:) От както имам блог, всичките ми близки, приятели и колеги мислят, че си прекарвам цялото свободно време пред печката, че даже и кръшкам от работа, за да готвя:) Всъщност, като повечето  работещи жени, старателно избягвам да се правя на многоръката Шива, но комбинациите 3 в 1 съм ги овладяла до съвършенство. Днешната публикация съчетава в себе си три елементарни рецепти, които винаги могат да внесат капка стил и свеж вкус в забързаното ежедневие.

Е да речем, че почнах от края:)
Преди това има зехтин , маслинена паста и разбира се домати.

На кафе...

... и тортичка:)

Ама на мен ми топло и торта не ми се прави:) Понеже вече обещах, мисля да  злоупотребя с учтивостта на една мила дама и ще ви поканя на гости у тях:)

Салата с рукола, смокини и синьо сирене и елементарен урок във Фотошоп

Обичате ли да експериментирате?  На мен това ми се е превърнало в нещо като спортна дисциплина:) Обичам да опитвам всичко и смесвам различни стилове, като тук не става въпрос само за кулинарни предпочитания. Ясно осъзнавам, че рецептите, които предлагам, на моменти звъучат направо екстремално и определено не покриват критериите за масовост, универсалност и стандартност:)
Тъй като кухнята ми точно в момента е "under construction", днес освен с необичайни вкусове, ще ви "шокирам" и с не толкова типични и напудрени фотографии на храна:)

И както подобава при приготвяне на храна в полеви условия, наблягаме основно на салатите. Днешната мисля, че ми стана безспорен фаворит - Салата от рукола със синьо сирене и смокини.