Има аромати, които ме карат да се чувствам уютно и сякаш съм у дома. Канела, ябълки, мед, ванилия, лайка, препечени филийки с масло, мащерка, печени кестени... Много са. Представям си стара селска къща. Навън вали сняг и всичко е бяло. Вътре се чува тихото пукане на дървата в печка Циганска радост, която сгрява стаята. Или пък може би гора. Стари букови дървета с изпопадали есенни листа. Мирише на земя и мъх. Ако спреш и се заслушаш, ще чуеш само вятъра в клоните и дъхът ти, който прави облачета пара в мразовитата утрин.
Преди известно време в едно мъничко магазинче, попаднах на пюре от кестени. Не сладко, а чисто, неподправено пюре. Купих си го веднага, без ясна идея, точно какво ще направя с него, но много ме привлече идеята за аромата на кестени. Стоя дълго време скрито в ъгълчето на шкафа и чакаше своят звезден миг. И той дойде! Беше употребено в една от най- вкусните торти, които някога съм правила или опитвала.
Това е тя! Моята любима торта с дъх на кестени, еспресо и карамел:)
