Никога през живота си не съм успявала да пазя диета. Някак не е честно спрямо децата и Мъжът на Лулу, които винаги са потърпевшата страна, заради: а)ужасната ми сприхавост и нервност, когато съм гладна б) ограничените наличности в хладилника, свеждащи се до увехнала маруля и спаружена целина. Отегчението, с което детето реагира на крясъците ми, полетели още с влизането ми през вратата и репликата "Оф, ти да не си на диета" действа много отрезвяващо. За сметка на това винаги съм се опитвала да се храня балансирано. Умишлено напоследък не използвам думата "здравословно" и откровено казано ме побиват тръпки от нея, заради хилядите, взаимно противоречащи си теории. Като почнете от вегани, заклеймяващи всичко, що е с животински произход, минете през почитатели на суровото месо и стигнете до групата с водата, която ожесточено защитава двата полюса - от никаква допълнителна вода, до 5-6 литра на ден.
.png)
