Mission completed (almost)

Очевадно е че напоследък не публикувам. Няма да обяснявам, че е заради липсата на време. Това е само оправдание. Да речем, че разполагам с ограничен капацитет и през последните няколко месеца го бях насочила другаде. Не, няма да почна да ви описвам, колко е било натоварено в работата (винаги е) и к`ъв зор се генерира, когато от редови служител се събудиш с име вписано в търговския регистър (то и вписването си е цяло приключение). Вече свикнах. По- интересната част е в страничните занимания. Поне на мен ми беше много интересно. Добре де, беше ми поне в началото. Т.е беше ми интересна частта между "ехааааа, знаеш ли сега как можем да си го направим" и "хайде вече да пазаруваме". Последващата фаза с прах, стърготини и стъргане на капки латекс и лепило от пода не беше толкова забавна. Първото посещение до Икеа също ми хареса много. Следващите 6789 започнаха да ми доскучават. Загубих интерес и към електронните фишове за превишена скорост от камерата на околовръстното на път за въпросната Икеа. Егати, как пък не я научих за толкова време! Както и да е -вече почти приключихме и от няколко седмици с гордост можем да наречем свой дом, апартаментът, който купихме преди няколко месеца. Надявам се, че ще ми простите липсата на мелодраматизъм, където със сълзлив розовеникав патос ви обяснявам за разликата между къща и дом и там разни работи за любовта, съвместността и заедността. Просто не ми е за първи път и вече започна да ми писва (честно, ако ми се наложи да се преместя в още едно жилище, ще ме дисквалифицират от групата на аматьорите:(  И така - по същество. 

Идеята ни беше да стане сравнително бързо и без много усилия. Нужно ли е да казвам, че не се получи точно така. Поне не толкова бързо и не толкова лесно, колкото ни се искаше. Много неща запазихме от старите собственици и още толкова си мислехме, че ще запазим, но махнахме. Предварително искам да обявя, че очевадно не ставам за интериорен фотограф. Липсата на подходящ обектив също много допринесе за некадърността (или поне служи за подходящо оправдание):) Снимките before са дело на брокерката.

Да започнем от сърцето на всяка къща - кухнята.

Още с влизането установих, че няма място за миялна и че естествената дървесина се е пропила с миризмата на пържена мазнина. Това беше първото нещо, което реших да променя, макар че запазихме теракота. Имах огромни колебания за корка по стените, но заради северната стена, накрая остана.

Детайлите задължително трябваше да са ретро. Голяма част поръчах по интернет и част от тях все още не са пристигнали.

Холът глътна доста времеви ресурс. Поне така твърди Мъжът на Лулу.

 

 С оглед на запазването на душевният ни мир и психическо равновесие, искахме двете деца да се заселят в самостоятелни стаи. Това от своя страна доведе до остър недостиг на една стая. Проблемът беше решен със стъклена преградна стена, която осигури лично пространство на двойката нещастни родители, т.е на нас.

Спалнята не се получи с колосални размери, но е напълно достатъчна.

Голямо предизвикателство се оказа и стаята на Мартина. От една страна не исках да махам корка, но от друга той силно ни ограничаваше в цветовите решения. За криви стени изобщо не ми се говори. Да не говорим за изискванията и на двете деца да имат по още едно легло, но което да спят приятелчета, които канят. Проблемът и при двете беше решен с вадещи се легла - чекмеджета.

Стаята, която набелязахме за Мартина е единствената без тераса към нея. Отличава се с изключително много чупки и най- вече с липсата на каквито и да било прави ъгли. Няма и прави стени:( На места отклоненията бяха по 10 см, което наложи обзавеждане по поръчка.
Кривата стая си има и своите предимства - получиха се много приятни ниши за четене, висене и търкаляне.

Ина си избра сама цветовете и обзавеждането на нейната стая. Има още някои неща за довършване, но са само козметични.

Цветовете са тюркоаз, бежово и бяло.

Признавам си, че не отделих нужното внимание на коридора и по- скоро наблегнах на практичността.

Трите пана са олицетворение на стремежът ми да уползотворя камъчетата, които си бях събрала от Лефкада.

Доста злоупотребих с всички вариации на стари щайги, но на мен са ми много любими и удобни. Реставрацията беше проста и не отне много време, но за съжаление препаратът срещу дървояди не е особено ефективен. Не знам дали си внушавам, но имам чувството, че нощно време чувам някаква гадина систематично да хрупа дървесина.

Чакам още доста неща, които напоръчах от интернет, но за сега жилището е годно за обитаване и някак си неусетно стана наш дом, още преди да сме го дообзавели напълно:)