Сещате ли се за вица за леко глухата златна рибка и двамата съседи? Онзи, в който единият си пожелал къщата му тъне в злато и се озовал в някакво блато, а другият се сдобил с огромен тенис, вместо с голям ..... Очевидно гадината наистина съществува. Не помня какво съм си пожелала, но със сигурност не получих точно това, което съм искала. Сега вече дори не знам какво искам, а и очевидно е твърде късно да обяснявам, че рибата се е объркала. Обикновено така се случва. Кръстила съм го синдрома на желанията и по мои наблюдения не съм изолиран случай. Пожелавате си нещо, а след това получавате съвсем друго. Или още по- лошо - получавате, това което искате, но в последствие се оказвате, че давате мило и драго да се отървете от него. По просто казано - най- хубавите неща всъщност са неочакваните. И така, сега си живея без много амбиции и надежди. Според личната ми философия, така минимизирам риска от разочарования, но един познат скоро ми каза, че и това не е гаранция:) Радвам се на златната есен и се надявам, че ако не друго, то поне следващият път ще съм подготвената за срещата със златната рибка т.е. ще се постарая да я заобиколя от много далече.
Уикендите винаги са ми били любими, но сега се превърнаха в особено предпочитаната част от седмицата. Това е първата, от 5 години насам, в които събота сутринта сме свободни и можем да се насладим на дълга закуска. Вече имам поне 10 рецепти и различни интерпретации на тема палачинки - руски, немски, американски, катми, на фурна, с настъргани ябълки, с овесени ядки ... абе много са! Друга любима и бърза закуска са ни пържените филийки.
И те имат много вариации, но тази ми е любима - с ябълки, карамелен сос и обилно поръсени със захар и канела. Абе кеф!
