За подаръците

Наближава Коледа. Обичам я! Обичам ужасните приповдигнати песнички, кичозните лъскави играчки и глупавите диадеми с еленски рогца и звънчета. Обичам цялата подготовка. Не ми харесва тарапаната, истерията, преекспонирането, вълната от реклами на самобръсначки и епилатори, задръстванията и комерсиализацията, но пак харесвам Коледа. 

Всяка година се заричам, че ще започна подготовката по- рано, ще направя календари, ще ушием с децата играчки, ще направим коледни сладки за украса и дълги гирлянди от портокалови корички. Абе, всичките онези сладникави неща, от които направо може да ви загорчи. Никога не ми се получава точно така. И тази година няма да направи изключение.  Покрай последните промени съм напълно обсебена с работата си. Нямам времето (и най- вече енергията) да повторя проекта  от миналата година с публикации всеки ден. Няма да пропия цялата къща с миризмата на канела, ванилия и джинджифил, но все ще измисля нещо. И до колкото си спомням, се зарекох, че тази година няма да правя сладки. Или поне няма да ги правя за ядене, а само за украса:). Днешната рецепта не е типичният коледен десерт, но е много ароматна, лека, вкусна и празнична. Поширани круши  в ароматно червено вино.

 
Като казахме Коледа, на първо време можем да започнем с писмата до Дядо ви Коледа. Поне Мартина си написа нейното с голям ентусиазъм и типичното за нея старание. Ето някои тенденции при подаръците, които се наблюдават в нашето семейство този сезон.

Мартина

Трудно е да се кажа. Често си мени мнението и варира от по- голямо колело до нищо, защото било важно всъщност да сме здрави и да сме заедно. След съответната манипулация се спря на опция с нови моливи. Къде да го държа това ново колело през зимата, ммм? Истината е, че няма нещо, което истински да желае. Отчитам го като моя грешка. Сега седи в другата стая и пише още едно писмо на компютъра  в някакъв сайт на Дядо Коледа. Абе вече нищо не е такова, каквото беше:) Карай, важното е да им е забавно. Тя очевидно се радва много.

Всъщност не мисля, че вярва  в Дядо Коледа и че изобщо някога го е правила. По- скоро отказва да се замисля, върху процеса на появяване на подаръци под елхата, за да не се развали магията.

Ина

Електроника - iPhone, iPod, iPad - I Paid:)

- Мамо, може ли да ми купиш телефон за Коледа (цената на харесаните модели е 800+)

- Не Ина, на твоя му няма нищо, толкова пари няма да дам за телефон, а и нали ще трябва да ти сложим брекети този месец.

- Ма той нали е за Коледа бе, какво като е скъп.

Тук нещо ми се загуби логиката. На 14 г, от много отдавна не вярва в Дядо Коледа. Не ми е ясно точно как си представя процеса с бюджетирането. Може би не вярва в добрия дядка, но е твърд поддръжник на идеята, че по Коледа в банковата ми сметка магически се появяват някакви пари в повече. Така де, в модерни времена живеем. Къде къде по- чисто, удобно и бързо става с електронно банкиране, вместо да джиткаш с летяща шейна, да чистиш обора на елените и да се вреш по тесни и мръсни комини, заради едната бисквитка и чаша мляко.

Lulu

Изненада - предпочитам го пред варианта "купи си нещо, пък аз ще ти дам пари". Разбира се носи своите рискове. Като това да получиш кранчета за чешма, вместо парфюм или айде от мен да мине - от желания обектив:) Ако трябва да бъда съвсем честна, мога да мина и без подарък. Ще се радвам, ако просто един ден децата не се карат и у нас не цари пълен хаос. Ммм да, и ако някой избърше прах, докато аз чета книжка и пия вино, удобно завита с одеяло пред камината. Не че съм се престарала от бърсане на прах, ама ей така, просто ми харесва идеята.

Мъжът на Lulu

Тоя човек, защо не вземе и той да пише писма адресирани до Северния полюс, просто не мога да го разбера. Много  затруднява така дебелака в червените дрехи. Предполагам, че писмото ще включва някакъв комплект инструменти, но какви точно как да се разбере?! Той Дядо ви Коледа мисли едва ли може да чете. Може да се пробва да хвърля на боб, но едва ли ще е същото. Нищо де, и тук ще има момент на изненада.

Повече за опаковането на подаръци и други интересни коледни идеи, може да намерите в последния брой на списание Идеален дом Декор.

 Благодаря на екипа, който ме покани да участвам в този брой!

Та както казах, рецептата днес е доста универсална, макар и да ухае много коледно.

 За крушите:

• 4 големи круши - по възможност по- твърди
• 500 мл. червено вино + вода, колкото в последствие да залеете крушите
• 100 г. захар
• 2 с. л мед
• 1 пръчка канела
• пръчка ванилия
• кората и сокът на  1 портокал
• сметана

За крема:

• 3 жълтъка
• 1 с.л. брашно
• 500 мл течна животинска сметана
• 100 мл студено прясно мляко
• 3 с.л  захар
• шушулка ванилия

Крушите се обелват, като се запази дръжката. С малка лъжичка или със специален инструмент се отстраняват семките от долната част на плода, като се издълбава малка кухина.

Виното, захарта, меда , канелата, ванилията и сокът на портокала + настърганата кора се слагат в дълбока тенджера. Ако е необходимо се долива вода, колкото да покрие крушите. Тенджерата се поставя на котлона на слаб огън. Вари се около 20 минути, като времето зависи от това колко са твърди плодовете. В никакъв случай не трябва да са преварени, а да останат леко твърди. Оставят се да изстинат във виното, като през това време се приготвя крема.

Жълтъците, се разбиват заедно със захарта и течната сметана. В студеното мляко се разтваря лъжица брашно и на струйка при непрекъснато бъркане се добавя към яйцата. Сместа се слага в малка тенджера на слаб огън а котлона. Добавя се ванилията. Бърка се непрекъснато, докато кремът се сгъсти.

 Крушите се пълнят от долната страна (където издълбахме за семките) със сметана. На дъното на чиния се сипват по две - три лъжици от крема. Отгоре се поставя крушата и се сервира, като по желание може да полеете и с лъжица от виното, в което са варени.