Летни спомени от Ситония и хрупкави тиквички по гръцки

Живеех с илюзията, че сега когато лятото свърши и вече не пътуваме насам - натам, ще имам малко повече време за себе си.  Живеех и с илюзията, че в работата няма да е много натоварено. Мечтите са хубаво нещо, но е като да дърпаш дявола за опашката. След като илюзиите ми бяха сринати със земята, сега просто се надявам, че в следващата година изобщо ще намеря някакво време за блога, фотография и кулинария, различна от принцеси с кашкавал. И може би не става въпрос толкова за време, колкото за енергия и ентусиазъм.   Пък може и нещата да не тръгнат точно така както се надявам и всъщност изведнъж да се окажа със страшно много свободно време за снимки:) Времето ще покаже. Може пък да успея да изненадам дори и себе си и да открия, че мога да нося и три дини под една мишница. Във всички случаи ще бъдат много интересни времена. Ако изчезна за по- дълго, проверявайте ме от време на време дали още мърдам:)
Всъщност идеята ми за днешната публикация е с гръцка насоченост, а не толкова да мрънкам с недомлъвки за последните промени около мен.

Рецептата е за хрупкави тиквички по гръцки и този метод на приготвяне ми стане много любим, макар и изобщо да не съм почитател на пържената храна.

Тази година, макар и за кратко, имах възможност да направя няколко тигела до морето. Снимки от нашето черноморие вече показвах, сега е ред на гръцкото крайбрежие, което напоследък ни стана любима дестинация.

Не съм от този тип, които изпадат във възторг от всичко, което е на мода. Имам и възможността да пътувам повече от достатъчно в чужбина, за да не гледам с възхита на всичко, което срещна там. Всъщност си попътувах толкова досадно много, че вече започнах да гледам с други очи на родната ни действителност и да оценявам  хубавите неща и тук. За съжаление случаят с нашето черноморие все още не е такъв. На юг много, много отдавна започне да ма дразни пренаселеността, чалга културата и ефектът "addibas". За сметка на това на север имаше места, които продължиха да са ми любими. Навестихме ги  и тази година, но мръсотията, която заварих на плажовете около Шабла, Крапец и Дуран Кулак, ми подейства доста отблъскващо.
От друга страна имах много приятни впечатления от гръцкия остров Лефкада, който беше от миналогодишните ми дестинации. Имах и сравнително приятни впечатления дори и и от Тасос. На фона на островите, Ситония не ме грабна чак толкова, но пък предимството да пътуваш с деца 6 часа до там, вместо 10 до някой от островите, изобщо не беше за пренебрегване.

Ситония е средният ръкав на Халкидики. Плажът на Никити (основният град) доста ме разочарова. Сравних града с Приморско.

 Крайбрежната улица минава точно над главата на плажуващите и освен това е доста пренаселено. За сметка на това си харесах някои доста приятни крайбрежни заведения.

Комплекъст, който избрахме беше между Никити и Вурвуру.

Оказа се много приятно и изключително спокойно място. Наличието на два острова пред нас и плитка солена лагуна ни подсигури изключително спокойно море през цялото време и удобството да пуснеш децата в плитката вода, без да се налага зорко да ги наглеждаш.

Пясъчната ивица макар и малка, беше достатъчна за малкото хора, които я посещавахме. Самият комплекс беше точно на ръба на лимана и морето и даваше комфорта да се оттеглиш от припека в разкошната цветна градина, сенчестите дървени масички, барбекюто и интернета.

Жегата беше повече от впечатляваща. В началото на юли беше обявен код червено с температури около 35- 38 градуса. При 70-80% влажност на въздуха е направо убийствено. Хубавото е, че не ми се налагаше да копая картофи, така че удобно излегната във водата, с чаша фрапе и лека сянка, изобщо и не ги усетихме:)

Вурвуру ми хареса малко повече от Никити, със своите мънички хотелчета и комплексчета. Плажът, в по голямата си част беше разделен на частни сегменти. С две думи нищо особено, но все пак умерено приятно.

Общодостъпните места отново бяха пренаселени.  В цялата тарапана, най- много си харесах плажът Кариди.

Камениста ивица с красиви, изваяни от вятъра форми, разделя кристално чистия залив на две части. Едната е с изключително фин пясък и много плитко море, поне 50 метра навътре.

 
Разбира се там е съсредоточена и цялата тълпа. Другата част по- камениста в началото, става дълбока почти веднага и по тази причина абсолютно безлюдна. Предпочетох дълбоката част. При високата концентрация на сол в Средиземно море и без това е особено трудно да потънеш.

За чистотата по големите плажове и там не ми се коментира. Все пак някои неща са въпрос на култура, а не на обслужване. Но пък това кристално море... Наясно съм с особеностите на Черно и Средиземно море. Знам, че нашето по- мътно по други причини, не само защото е мръсно, но все пак лазурната вода на средиземноморието много привлича:)

И за първи път от толкова година насам, минавайки нашата граница, установих, че имаме огромен напредък. Отбивките покрай пътя бяха значително по- чисти от тези откъм гръцка страна. Заради кризата ли, заради нещо друго ли, но на някои места при тях беше много зле положението.

Да не говорим, че по лошо стечение на обстоятелствата, тази година на нашето ставаше за къпане само 2-3 дни, от времето през което бях. На север по принцип е по- бурно, но тази година и на юг все уцелвах големи вълни. За сметка на това в Гърция, само където не спях във водата. Сутрин беше буквално, като огледало.

Сега, ако се вгледате в тази снимка, най- вероятно ще забележите, че е обърната на обратно и отражението във водата е от горе:) Ето така беше всяка сутрин в продължение на 10 дни:)
Рибките плуваха в краката ни, рачетата  щъкаха навсякъде, намерихме си морски звезди и странни охлюви. Мъжът на Лу се вживя в ролята на сървайвър и налови  десетина рибки,  гмуркайки се само с корда и кукичка:) Вечерта ги изпържих, за вечеря по новата технология, на която ме бяха "светнали" точно преди тръгване. Много добре ни дойдоха в компанията на чаша ледено узо и гръцка салата от разкошни домати и дебелички, потънали в зехтин маслини.

 На тръгване, традиционно си купих две тенекии домашен зехтин и много, много маслини. Другата година пак. Надявам се!  Ако оцелея. Само че на някой остров. Някак повече ми допада идеята. Ще видим как ще се справим с дългото пътуване, при положение, че децата и сега ми изпилиха нервите.

 За храната няма какво да коментирам. Определено имахме попадения.  Сега си търся рецепта за доматени кюфтета и се боря да докарам вкуса на задушените калмари. Още неуспешно, но има надежда:) За сметка на това, на тиквичките станах майстор.

Тънички и много хрупкави, със сос или без сос са чудесно предястие, мезе за бира или просто нещо за похапване.

Хрупкави тиквички по гръцки

Точни пропорции няма. По- съществена е технологията на приготвяне.

5-6 тиквички
сол
брашно
зехтин и олио за пържене

Отделно ви трябва около литър ледена вода и няколко кубчета лед.

Тиквичките се измиват и нарязват по дължина на тънки ленти с дебелина не повече от 1-2 мм. Аз имам специално ренде,  но една позната ми каза, че постига същият ефект с картофобелачка. Все още не съм порбвала.
Слагат се в дълбока купа с вода и се посоляват много добре. Оставят се за около час, след което се отцеждат.
В дълбока купа се сипва ледената вода и се добавят десетина кубчета лед
Тиквичките се овалват в брашно, топват се за секунда в ледената вода и се пържат в сгорещената мазнина, докато придобият златист цвят. Вадят се върху домакинска хартия, за да се отцедят от мазнината.
Стават изключително хрупкави и вкусни.
Може да ги сервирате с млечен сос то кисело мляко, чесън, копър и ситно смлени орехи.