Страници

събота, 3 септември 2011 г.

Фрагменти


От където и да го погледнеш, лятото лека полека си отминава. Аз намирам очарование във всеки един от сезоните и определено не изпадам в меланхолия от мисълта за есени листа.  И все пак лятната отпуска е една и си заслужава да се отдели специално внимание.

 Рецепта също има и тя ще е тематична. Мисля, че това лято прекалих с морските предложения и публично обещавам, че това е последната за доста време напред:) Ризото със скариди и портокал.





Изгубени

Прашен разбит път. Едва ли го има на картата. Там са отбелязани едва третокласните, а този попада в специална категория. Покрит е с чакъл и много дупки. Не е от най- лошите варианти, но определено е в класификацията „Чупещи кормилната щанга” .  От едната страна се е ширнало поле с вече изсъхнал и забол глава слънчоглед, а от другата вирее узряла царевица, кажи-речи мой ръст.   

 
Зад колата се завихря гъст облак прах, който бавно се застила обратно върху околната растителност. Пек. Въздухът трепти нажежен и създава измамна перспектива. Страшна жега, дори и с климатик и лекият постоянен бриз, който завърта лениво перките на десетките ветрогенератори, набучени сред нивите.

 
Полето свършва и пътя завива покрай отвесен глинесто-песъчлив бряг.  Царевицата и слънчогледа се сменят с изсъхнала трева и магарешки бодили, между които прехвърчат пеперуди. Чуват се хиляди щурци, жуженето на насекомите и разбиващите се малки вълнички. 

 
До плажа се слиза по тясна стълбичка, нескопосано издълбана в  спечената глина. Усеща се соленият и прият мирис на море и горещ пясък под краката. Огромна крайбрежна ивица  е почти само за нас. 

 
Шатрата изглежда направо самотно. Мога да си инсталирам шезлонга направо на брега и да си разхладя краката в плискащата се вода. Почти перфектно. Като сцена от романтичен американски филм от 60-те. 


 Е може би крещящите или мрънкащи дечурлига не пасват съвсем на кадъра, но ние все пак сме от друг филм. Почти едногодишни близнаци с разбъркан режим, една вечно недоволна и нацупена полутинейджърка, две изключително разсеяни девойки на по 6 и едно дребно на 3, което е в някаква негова си паралелна вселена.

 
Всичко това щъка из плажа като свободно отглеждани кокошки, кълве миди, рапани и интересни, загладени от водата камъчета и кудкудяка жизнерадостно. Като изключим близнаците, които все още не са на собствен ход, останалата част от компанията не се нуждае от особен надзор.

 
Няма как да ги загубиш в тълпата, защото такава няма:)  Най- много да се натъкнат на нудиста рибар, който е стационирал две въдици точно на брега. Определено не остават впечатлени. 



Телефонът ми няма обхват. Има жалко подобие на мобилен интернет, който се влачи мудно и изнервящо. Не мога да си проверя дори и личната поща. Чувствам се толкова прекрасно изгубена


Понякога в залива ни правеха компания делфини или прелитащи патици.

Голяма част от района е обявен за резерват. В близост до нас има едно вонящо блато, което било ужасно лековито. От време на време от тръстиката с човешки ръст, изкача черна фигура, която може да ти изкара акъла. Поредният ентусиаст, наплескан от главата до петите с кал:)



Боен героизъм

Тътен, свистене, гърмеж, шум от хеликоптер. Ниско прелитащ свръхзвуков самолет, вираж и пак тътен.  Шум от много близко преминаващ хеликоптер. Криволичеща следа от бойна ракета в небето. Джипове с военни, маскировъчни униформи, преграждения.   „Полковникът" и "Сержантът" наблюдават бойните действия вече час от покрива на недостроена сграда.  


 Сержантът дояжда третата си кифличка с локум, а „Полковникът” се е опънал на един шезлонг и наблюдава установките през бинокъла. Малко му е трудно. От една страна бинокъла е като от Зрънчо и задължително трябва да мижиш с едното око, защото иначе виждаш всичко, като на 5 ракии и второ, "Генералът" се е отпуснал на разменете му и е проточил лигичка в ухото му. сега скимти жално при тътена на всяка излитаща ракета:)  Добре, че не са много на често. Ма  то това, защото още след първата пламна пожар, а след втората още един. Сега пожарникарите се опитват да загасят единият, докато тлеещата суха трева от втория, обгазява истинският генерал щаб начело с Бойко Борисов и Сръбският президент:)  Бат Бойко умело излиза от ситуацията, като предлага бойната техника да мине направо през пожара щото така било много натуралистично и досущ наподобява истински бойни действия. Но това Сержантът и Полковникът нямаше как да го чуят.  Чак по- късно разбраха от новините.  Сега им беше време да си ходят. Генералът беше започнал да скърца от глад, а и брат му се беше събудил. Беше време за следобедната оризова каша с праскови. Понякога не е лошо да си на почти 1 годинка. Носят те на рамене до вкъщи и може наистина да се почувстваш като Генерал. Особено, когато близнакът ти го няма и имаш привилегията да ти обръщат внимание само на теб.
На следващият ден морето изхвърли горивни резервоари от ракетите точно на плажа до шатрата. Дойдоха военните и отцепиха целият район. Кофти, защото трябваше да ходим на друг плаж.   



Духаше вятър, морето беше бурно, имаше много и ужасно смърдящи водорасли, а аз ядох цаца за първи път от три години. Изглежда в инструкциите на фритюрника е пишело, че мазнината трябва да се сменя веднъж на два сезона и аз бях целнала втория. После ми беше лошо цял следобед. Чак сега си припомних, защо през последните три години не исках и да чуя за пържена риба...




Преди залез

Отвесен скален бряг и вълни разбиващи се на гъста бяла пяна в подножието.  Причудливи варовикови форми, които водата и соленият вятър дълбаят от хилядолетия.



Последните слънчеви лъчи бавно се разстилат и оцветяват всичко в цветовете на залеза.
Разпъвам статива. Малко е гадничко, заради неравния терен. Телефонът ми е паднал и не мога да слушам музика, което намалява кефа. 



Не, че има някакво значение и без това не съм сама. От както си смених апарата, голямата щерка наследи стария.


 Сега се пъне да снима и по някаква  причина на почти всичките ми хубави кадри има някакво диване с фотоапарат, шмугнало се пред обектива, точно в последната секунда.


Нефт

Някога, преди доста време там е открито малко нефтено находище.   


 Социалистическата мисъл е измислила гениален план – да направи района втора нефтена империя. Има инфраструктура, няколко сонди, които изпомпват примесеният с вода нефт и го преливат в десетките цистерни, с които е осеяно полето, за да се разслои. Построили са и кей, от който да се товарят  нефтените танкери.



Сега всичко това пустее. След едно от земетресенията част от кея се срутва. Сега е затворен и служи за дом на чайки, гларуси и гарги. Всяка зима морето се грижи да го заличи все повече и повече.  



Стари рибарски истории


За повече от два века, фарът е видял много неща. Бил е първият на черноморския бряг. Малко след освобождението е засегнат от земетресение. Макар, че е затворен за посещения, нощно време продължава да осветява небето. 


Точно до него е рибарското селище. Селище е силно казано.  


 Няколко самоделни бараки от подръчни материали, стари каравани, фургони и павилиони. Много шперплат и найлон. На пръв поглед прилича на гето, но излъчва някакво странно носталгично и леко романтично усещане.


Храната


Покъртително! В близкото заведение със звучното име "При Бай Пешо" не се осмелих да влезна.  Опитът ми с крайбрежното заведение на Дуранкулак беше болезнен и водещ до зеленикав тен на лицето:) Мидената ферма Дълбока предложи приятна вечерна гледка, бързо, но не много професионално обслужване, сравнително прилична храна и не особено вълнуващ интериор. Като любител на добрата храна и интересните ресторанти, Варна предложи известно облекчение за сетивата ми



И след като ви заринах със снимки и отворих дума за храната, мисля че спокойно мога да дам и днешната рецепта. Ризото със скариди и портокал.


Със същият успех, бихте могли да замените скаридите с пилешко, ако не сте голям почитател на морските дарове.

Продукти

200 г ориз 
200 гр. скариди - бланширани и обелени
1 глава лук

1 ск. чесън
5-6 с.л. зехтин
30 гр масло
100 мл  бяло вино
100 мл портокалов сок
500 мл зеленчуков бульон
сол и прясно смлян черен пипер



Ключовата дума при правенето на ризото е "бъркай" затова ще ме извинявате за повторенията:)
Загрейте зехтина и запържете за съвсем кратко нарязаният на ситно лук. Добавете оризът, солта и черния пипер бъркайте докато оризът почне да става прозрачен. Добавете бялото вино и бъркайте непрекъснато. След като течността изври изсипете портокаловият сок и пак бъркайте, докато се изпари. Идва ред на скилидката чесън, скаридите и пълен черпак от затопления зеленчуков бульон. Бъркате и добавяте бульон на порции, докато оризът се свари напълно (около 20 минути). Слагате маслото, разбърквате още веднъж и сервирате.



След утрешния ден

Беше хубаво, но все пак свърши. Вече съм на работа и още на следващия ден споменът за соления бриз, пясъка в краката и прибоя почнаха да избледняват. Телефонът звъни, събота е работен ден, а в понеделник пътувам на някъде си.  Ще пропусна рожденият ден на детето, а веднага след като се върна ме чака рождения ден на близнаците и сватба :) Това е планувано в един ден, а по между другото на сватбата ще съм фотограф  Купила съм си картата за сутрешния фитнес и с Мъжа на Лулу сме разпределили графика за това кой, кое дете на какво води.  И чакам... Чакам някой да открие клонирането.... До тогава съм сигурна, че там някъде в някоя паралелна вселена има Лулу, която все още е на шезлонга на плажа:)


Хубавото е, че имам страшно много снимков материал и сега бавно и полека ще се заема с обработката и публикуването му:)

Желая ви попътен вятър и много хубаво циганско лято:)




22 коментара:

  1. Хубав, нежен и размечтаващ разказ! Благодаря! Събрали сте много сили за есента, нали?

    ОтговорИзтриване
  2. много е красиво това място

    ОтговорИзтриване
  3. Както винаги хубави снимки,увлекателен разказ и една страхотна рецепта!Благодаря ти Лулу за доброто събуждане!Ще чакам с нетърпение следващата ти публикация!Хубави празнични дни!

    ОтговорИзтриване
  4. Руми,
    така се накефих :))))
    То аз толкова море не съм виждала това лято, колкото от твоите чудесни снимки!
    И накрая похапнах и от ароматното ризото!
    Дано има дълго циганско лято /макар че е рано за него/

    ОтговорИзтриване
  5. Нямам думи! Изпитах истинско удоволствие от публикацията ти!

    ОтговорИзтриване
  6. Останах без дъх, направо съм изумена. Все едно бях там и аз опитах от това вълшебство. Искрено ти благодаря за тази наслада и това приключение /за мен от твоя пост/!

    ОтговорИзтриване
  7. Очарователно!!!!!!!!!!!!.....както винаги.
    Вилшебница си ти , Лулу,откъдето и да го погледнеш!

    ОтговорИзтриване
  8. Невероятни снимки, прекрасна почивка и чудесна рецепта!Какво друго да кажа?:)

    ОтговорИзтриване
  9. Доста позитивна публикация! Благодаря, че я сподели с нас!

    ОтговорИзтриване
  10. Руми, снимките са вълшебни! Сега като ги видях, много съжалих, че не отидохме към Шабла, както бях планирала.
    Радвам се, че сте си изкарали добре и си успяла да си починеш :)

    ОтговорИзтриване
  11. Тук е винаги безгранично удоволствието човек да влезе :)
    Нямам думи, а и не е нужно да ги нижа, то снимките говорят достатъчно :)

    ОтговорИзтриване
  12. Руми, уникално красиви снимки, невероятна природа и емоция :) Много сладки деца, а малката фотографка е страхотна, много и отива апарата :)
    Извини ме за въпроса ... с какъв обектив снимаш пейзажите !?

    ОтговорИзтриване
  13. Руми, не исках да достигам края на поста, толкова увлекателно разказваш, при това придружено със страхотни снимки! Искаше ми се да продължава още и още (както сигурно в някоя паралелна вселена :)). Радвам се, че сте изкарали чудесна ваканция :)
    Поздрави и хубава неделя!

    ОтговорИзтриване
  14. Мариана / Мечтай, mimi, bejko, Dani, Lina, bellell, Vili Konova, traiana, kenli, Alanaa, Мъх, Mira,Теди, Ина, БЛАГОДАРЯ ВИ!
    Ева, пейзажи снимам или със Сигма 10-20 или с Пентакс 50-135/2.8. Не е много обичайно да се снимат пейзажи с телеобектив, но на мен си ми харесва:))) Но Сигмата наистина е добра, макар че не е много остра.

    ОтговорИзтриване
  15. Ех, Лулу...разказът ти е толкова хубав и леко носталгичен...тъжно е като отпуската свърши и започнеш пак да препускаш. Снимките, обичайно за теб, прекрасни!

    ОтговорИзтриване
  16. Страхотен разказ, Лулу, а снимките са прекрасни :)
    Района, който си снимала е един от малкото все още спокойни, незастроени и с чудесна плажна ивица, дано да си остане така, но нещо съм песимистична по този въпрос.
    Варненски поздрав и си гризвам малко от чудното ризото :)

    ОтговорИзтриване
  17. Ако не коментирам, то не е защото не чета, а защото влизам по няколко пъти и така ми харесва, харесва..., че просто няма какво да кажа :) Страхотна си, Лулу!

    ОтговорИзтриване
  18. И снимките ти, и разказът е страхотен! Пътеписите на Лулу(ака Пътеписите на Алеко Константинов :) )
    Лично аз се радвам на рецептите с морски дарове защото съм пробвала някои твои и са много сполучливи. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  19. Това си беше цяла приказка, найстина имаш страхотно дар слово много се замечтах и много се насладих на този красив разказ а снимките само усилваха думите. За ризотото точно се чудех какво да правим за вечеря ето вече знам мерси много, ставам да готвя :D
    Aaa щях да питам къде се намира самотният плаж, много искам да го посетя, съжалявам ако вече се знае но не живея в Бг.

    ОтговорИзтриване
  20. Прекрасно е да прочетеш и видиш тези красиви места, точно в първия ден, в който си на работа. Благодаря ти за разходката и споделеното! :-) Определено направи сутринта ми много по-приятна, като се има предвид, че довчера бях точно при бриза и при есно друго, но хубаво, синьо море. Снимките в края на отпуската са хубаво нещо

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...