Страници

сряда, 28 септември 2011 г.

Уикенд дестинации: Трънска екопътека, река Яблънишка и Дядо Петър


Този ден бяхме предвидили да ходим до Рилските езера. Оказа се, че лифтът има технически проблем и няма да работи до края на септември. Решихме, че като така и така сме направили сандвичи и сме обещали на децата, ще трябва да измислим нещо. След кратко ровене в Интернет се спряхме на Трънската екопътека. Рано сутринта  се озовахме в Трънска Банкя, където беше отправната ни точка. Трябваше да попитаме точно от къде е пътя и попаднахме на възрастен човечец. Както може би се досещате  от заглавието, това се оказа въпросният Дядо Петър. Освен, че ни даде обяснения, много настояваше на връщане да минем през него да ни даде ябълки. И съответно днешната рецепта ще е с ябълки:)

 
Разходката е ясна - Трънска екопътека, ако изобщо може да се нарече пътека:)




Всъщност от там тръгват две екопътеки. Едната върви покрай ждрелото на река Ерма, а другата е от Трънска Банкя  по река Ябланишка. Избрахме втората, която не е много популярна, но за сметка на това е значително по- интересна. Самото селце е съвсем мъничко и се намира до самата граница със Сърбия, на около час от София. До там се стига по тесничък криволичещ път, по който зорлем се разминават две коли. Хората от селото казват, че зимно време няма минаване и снабдяването с храни става веднъж в седмицата.


 След около 15 минути ходене по равна пътечка сред гората,  чухме реката в подножието. Малко след това вече бяхме при нея и пресичахме първото дървено мостче.


Тук вече започва интересната част. Криволичещата пътечка изведнъж се превърна в стръмен склон с издълбани стълбички или просто със закачена в скалата стръмна стълба.


Като цяло не е кой знае колко трудно за преминаване, но задължително условие е да сте с удобни туристически обувки. На места склонът е доста стръмен, има сипеи и става хлъзгаво.

Целият път е около реката, като минава от единия на другия бряг 4-5 пъти. Това се случва по екзотични дървени мостчета:)



Гледките са много красиви, но подозирам че рано на пролет при пълноводие или по- късно есента, когато всичко се оцвети в червено и жълто, ще е много впечатляващо!


По пътя няма много места за почивка, но точно по средата се намира малко водопадче с красиво езерце и чакълено островче.


Голям кеф, но е доста усойно.



Доста си поснимах тук. Аз може и да не мога да снимам пейзажи, но не спирам да опитвам и пак мъкнех статива:)


Аз съм упорита до глупост и в някои отношение съм много търпелива:) Все някога ще докарам нещо по- свястно:)


От тук разходката продължава по скала с пайантов парапет в края и .... ами мостче:)


 За голяма изненада после следва конструкция от няколко мостчета, които минават над интересна каскада:)



Мисля, че някъде тук може да се завъртите кръгом и да се върнете по обратния път.



Ние продължахме още малко нагоре .


Като цяло по- натам нямаше нищо кой знае колко интересно, но стана още по стръмно. В крайна сметка решихме, че като за разходка с деца ни стига и поехме по обратния път.



Кратка фотосесия на някакво мостче:)




Обратният път мина значително по- бързо. Най- вероятно защото вече ми беше писнало да снимам:)


В крайна сметка с всички спирания за снимки, разпъване на стативи, вадене и прибиране на техниката + ядене, пускане на дървени корабчета по реката, събиране на ябълчици- бонсай и мотаене, ни отне 6 часа. Мисля, че иначе е не повече от 1 час в едната посока:)



 Вече бяхме каталясали, което при децата означаваше и доста разлигавени. Мислехме само как да се доберем до колата и да си ходим, но там ни дебнеше Дядо Петър:) Човекът много държеше да си приберем ябълките.


С бабата живеят сами. В дворът им има няколко ябълкови дръвчета, които се превиваха под тежестта на плодовете. Няма кой да ги обере. Те са прекалено възрастни и вече не могат. Чакат ги да изпопадат, но пък тогава няма кой да ги изяде, а на тях им е жал да ги хвърлят. И на ракия вече не могат да ги сварят,  а и после няма кой да я пие. Събират ги от земята и после чакат да мине някой през селцето, за да ги раздадат. Няма смисъл да казвам, че пари не искат. Просто се радват да си поговорят с теб...

И така в момента съм с две торби ябълки:) Чудех се точно какво да ги направя и  след сладиш с ябълки, днес се спрях на интересна вариация на ябълкови пайчета:)



Продукти
8 средно големи ябълки
30 гр едро счукани орехи
30 гр кафява захар
100 гр бяла захар
1 ч.л канела
3 с.л сметана
30 гр бадемов марципан

За тестото:

350 гр брашно
150 гр масло
1/2 ч.л сол
100 мл студена вода

1 жълтък

Приготвяне:

  • ябълките се обелват и семките се издълбават с лъжичка, без да се стига чак до дъното
  • поръсват се със захарта (отвътре и отвън)
  • забърква се плънка от счуканите орехи, кафявата захар, канелата, сметаната и марципана
  • брашното се изсипва в дълбока купа. Прибавя се маслото, размекнато до стайна температура и солта
  • Намачква се до получаване на трохи, след което се добавя водата. 
  • Меси се до гладко тесто, завива се в стреч фолио и се оставя за 30 минути в хладилника
  • Ябълките се пълнят с ореховата смес
  • Тестото се разделя на 8 еднакви топчета + малко количество за декорация
  • от всяко се разточва кора с дебелина около 2 мм, колкото в нея да може да се увие ябълката
  • ябълката се слага в центъра, увива и хубаво се притиска
  • намазва се жълтък и се украсява с листенца, изрязани от малкото количество тесто, което сме отделили
  • отново се намазва с жълтък и се поръсва със захар 
  • Пече се около 10 минути на 200 градуса, след което фурната се намалява на 170 и се пече още около 30-40 минути. В случай че започнат да прегарят, покрийте с алуминиево фолио


Сервирайте ги леко охладени, поляти с кленов сироп или карамелен сос. Може да добавите топска сладолед или ванилов крем по желание.








20 коментара:

  1. Добре сте си прекарали - избрали сте много красиво място. На мен такива усойни са ми любимите, ама само на мен. Домочадието в последно време изобщо не уважава моите туристически пориви. И снимките са чудесни - онова боке много кефи! Хубав разказ, както винаги, и ароматна рецепта - усмихна ми сутринта!:) Поздрави, Лулу!

    ОтговорИзтриване
  2. Ммм, великолепно предложение!!! Зимно време приготвям често пълнени ябълки, но от известно време насам съм се замислила да ги опаковам в тесто, така че рецептата ти ми идва много навреме. Изглеждат прекрасно с тестото и декорациите от него :)
    А снимките - ах, снимките... ти си знаеш - прекрасни са!

    ОтговорИзтриване
  3. Руми, незнам защо си толова критична към пейзажите, аз лично ги намирам за страхотни!!! Много красиво и освежаващо и интересна дестинация :) И рецептата ти както винаги е много интересна! Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  4. Красиви снимки и фотосесии, местата са прекрасни! А в ябълките от тесто просто ми останаха очите:)

    ОтговорИзтриване
  5. Румка, като видях маршрута и особенно паянтовите мостчета, с ръка на сърце можа да кажа - радвам се, че не дойдохме : )))))) Щях да си почина по пътя само от уплах.
    Иначе е много красиво местенце и си направила жестоки снимки. Издай тайната на бокето със шипката, моля :)

    ОтговорИзтриване
  6. Страшно впечатляващи снимкии, Лулу! Не съм подозирала за съществуването на такива местенца. И по тия пътечки и мостчета си носи и стативи и цялото фотографско оборудване?? :-) Завиден ентусиазъм имаш!
    Но снимките ти просто омагьосват!

    Поздрави, Милена :-)

    ОтговорИзтриване
  7. Ех,Лулу,невероятно приключение!Обожавам такива екопътеки.Никога нен съм била в Трънско и при първа възможност ще отида!

    WOW!Ябълките са страхотни.Сугрно ти се е случвало да мислиш да приготвиш нещо и да си представиш как ще го оформиш,но докато го направиш -виждаш,че друг го е направил точно така,както ти си си го представял..Сега ще мисля друго!Чудесно изпълнение!

    Толкова слънчево ми стана,като влязох при теб!!!Пожелавам ти страхотен ден!

    ОтговорИзтриване
  8. Невероятно красиви снимки , Лулу !
    Ябълковите пайчета са страхотни !!! :-)

    ОтговорИзтриване
  9. И пейзажните, и снимките на храна много добре ди докарваш, Руми, за портретите - думи нямам. Чудесна разходка, а рецептата е мечта. Взимам си веднага една ябълка. :)

    ОтговорИзтриване
  10. Хехеее, Лулу, хубав район сте избрали. Имаме вила из трънско и определено тази е по-живописната еко пътека. И аз съм планирала фотосесия по-наесен там, но в никакъв случай с децата, винаги имам чувството, че ще се метнат от някое мостче и само си късам нервата. Рецепта, стимките, разкаса мсичко е 6+ Би ли споделила с какъв обектив си снимала, ако не е тайна

    ОтговорИзтриване
  11. Гуинет, благодаря! Да ти кажа честно и аз не съм от най- големите туристи, но пък не обичам и да се застоявам в къщи.
    Didi, наистина си беше като в приказка там.
    fedora, опаковани се оказаха много вкусни, но аз като цяло съм пристрастна масленото тесто.
    Ива, благодаря:) Да ти кажа като разглеждам снимки на хора, които се занимават с пейзажна фотография и много се депресирам:)
    traiana, благодаря!
    Теди, да ти кажа през цялото време докато ходехме нагоре си мислех "леле тази жена, добре че не дойде с нас! Какво ли щяхме да я правим с тия деца по тези баири:) Ни напред- ни назад:)"
    Бокето е от шипков храст в контражур и много роса.
    Milena, благодаря:) У мен ентусиазъм на килограм, но този път статива се оказа много досадна история:)
    Bety, благодаря! Всъщност идеята за украсата на ябълките я взех от една книжка, така че не бих си приписала заслугите.
    sabinaberova, Ева, благодаря ви!
    Ванче, обективът за пейзажите е Сигма 10-20 за Пентакс. Портретите са снимани с Пентакс 50-135/2,8, а шипките с бокето, разните детайлчета и самите ябълки са с Пентакс 50/1,4. Абе голямо менкане падна. Дано не съм си вкарала много прах в апарата:)

    ОтговорИзтриване
  12. Дискретно ще споделя, че направо съм си пристрастена към този блог. Всичко - снимките, рецептите, разказите са толкова изразителни и майсторски, че всеки път просто се пренасям някъде там, вкусвам от видяното с удоволствие. Искрени поздравления.

    ОтговорИзтриване
  13. Лулу,
    снимките са омагьосващи :)
    Майка ми е от този край, а аз никога не съм била по тези места!
    Надявам се да променя нещата!
    И аз си падам много по маслено тесто и ябълки
    така че ще се пробва!
    Е, сигурно без листенцата!
    Поздравления за ентусиазма!

    ОтговорИзтриване
  14. До колкото ми известно тази екопътека се свързва с екопътеката на ждрелото на р. Ерма, но не съм стигала до края, а пък и съм чела че трябда си вземеш водач, ако искаш да ги слееш :)
    Местенцето е чудно :)

    ОтговорИзтриване
  15. Лулу, снимките са невероятни! Приковаха ме за дълго към екрана, да не говорим, че поне три пъти се връщах да разглеждам водопадите. Имаш невероятен талант и усет за красивото! :)

    ОтговорИзтриване
  16. Благодаря за прекрасната разходка - приказно местенце. А ябълките са чудесни.
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  17. jeni, много ти благодаря за милите думи!
    Дани и аз за първи път ходих в този край, но много ми хареса:)
    Еос, това ще бъде интересно. Бих отишла пак, сливайки двете екопътеки, ако има възможност, но определено без деца! И аз като Ваня през цялото време им треперех да не се изтъркалят на някъде.
    Mira, Маги, много ви благодаря!

    ОтговорИзтриване
  18. Amazing photos!
    I'm always too lazy to carry and set up a tripod! :(
    It is obvious that you enjoyed the trip, which brought a wonderful recipe!

    ОтговорИзтриване
  19. Това е истинска приказка! Благодаря за емоцията!

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...